Болест на Алцхаймер, неуточнена МКБ G30.9

В рубриката болест на Алцхаймер, неуточнена се включват състояния на разстройство на познавателните способности и поведението, водещи до значителна социална дезадаптация. Болестта е описана от немския психиатър Алоис Алцхаймер, наблюдавал подобни симптомите у жена, която след 5 години умира и мозъкът й бива изпратен за изследване.

Заболяването е генетично, с прогресиращ ход и лоша прогноза. Установено е, че нивата на аполипопротеин Е ε4 са значително по-високи при пациенти с тенденция да развият деменция при болестта на Алцхаймер.

Патоанатомичното се наблюдава различна по тежест атрофия на челния и темпоралния дял двустранно, особено в хипокампа. Характерни са дифузно разположените плаки, съставени от амилоидни отлагания. Характерна особеност е Алцхаймеровата дегенерация на миофибрилите - те са дебели, усукани. Наблюдава се апоптоза на голям брой неврони, дифузно разположени сенилни плаки и грануловакуолна дегенерация на невроните от Zomer-овата зона на хипокампа. В центъра на сенилните плаки е разположен амилоид, като е налице и амилоидоза в съдовите стени на мозъка.

Клиниката на болест на Алцхаймер, неуточнена се характеризира със загуба на паметта, прогресираща до деменция, личностови промени, загуба на инициативност. Симптомите биват забелязани първо от близките на пациентите в ранните периоди на болестта - съобщават за честа разсеяност, забравяне на ситуации от ежедневието, по-късно болните срещат трудности в разпознаването на близки хора, трудности в речта, писането и смятането. Нарушенията засягат, както в краткосрочната, така и дългосрочната памет. Емоционалната сфера е нестабилна, болните имат ту агресивно поведение, ту са безинициативни и апатични. Срещат първоначално затруднения в ежедневието, а по-късно са напълно зависими от близките си.

Диференциална диагноза на Алцхаймеровата болест се прави с други форми на деменция като сенилна деменция, деменция при болестта на Паркинсон. Типичната компютърно-томографска картина от сенилни плаки следва да се отдиференцира от мозъчно-съдова болест. В диференциално диагностичен план следва да се имат предвид психиатрично заболяване, алкохолна болест и други състояния, протичащи с психиатричен синдром.

Диагнозата се основава на преглед от невролог, психиатър и друг специалист при нужда. Необходими са инструментални и физикални изследвания, като компютърната томография показва дифузни хиподензни зони с белези на двустранна атрофия на челен и темпорален отдел.

Лечението основно е симптоматично. Етиологичното лечение включва обратими инхибитори на ензима ацетилхолинестераза, но пълно изчезване на симптомите няма, възможно е по-скоро забавяне на прогресията на заболяването. Като цяло пациентите се насочват към специализирани центрове, тъй като в напредналите стадии на болестта са необходими целодневни грижи.

Прогнозата на болест на Алцхаймер, неуточнена не е добра, засегнатите умират средно 2-7 години от началото на манифестната симптоматика, като най-честа причина за това са вторични инфекции или нещастни инциденти.