Други форми на болестта на Алцхаймер МКБ G30.8

В рубриката други форми на болестта на Алцхаймер се включват състояния, които се характеризират с когнитивен дефицит, водещ до значителна социална дезадаптация. Болестта спада към т.нар. тау-патии - невродегенеративни заболявания, свързани с патологична агрегация на тау-протеин в неврофибрилерни възли.

Етиологията на заболяването е неизвестна, характерна е наследствената предразположеност и унаследяване по автозомо-доминантен път, но са възможни и спорадични случаи. Някои последни изследвания показват, че за появата на заболяването има роля влиянието на алуминиеви йони, като в момента тече проучване върху ролята на антиперспирантите, съдържащи алуминиев трихлорид.

Клиничната картина е с нетипично начало на повишена разсеяност, често забравяне на дейности, извършени по-рано през деня или през предходните дни. Симптомите биват по-често забелязани от близките на засегнатите, които не им отдават особено значение, отдавайки ги на типичното за възрастта забравяне. Най-манифестен симптом на заболяването е деменцията - типично е ранното начало - към 50 годишна възраст. С прогресиране на невродегенеративните процеси настъпва цялостна деградация на личността, като е много типична загубата на спомени. Съгласно закона на Рибо - първо изчезват най-скорошните спомени, последни са спомените от детството. Това дезориентира пациентите и те често си мислят, че са деца, което води до още по-голямо объркване, съчетано с агресия и страх. Пациентите често сменят настроението - от неподходящо вулгарно поведение до апатия. В крайните етапи на болестта са ало- и аутодезориентирани - не познават близките си, не знаят собственото си име, както и къде се намират.

Стадиите на болестта включват:

• преклиничен
• лек
• умерен
• тежък

В напредналия стадий на болестта болните са абсолютно зависими от чуждо обгрижване и често са обездвижени.

Диференциална диагноза се прави с други таупатии, психиатрични заболявания, сенилни промени, енцефалопатия от различно естество, ендокринопатии, недоимъчни заболявания, като дефицит на витамини от група В, прионови болести, невросифилис и други.

Диагнозата на други форми на болестта на Алцхаймер се поставя съвместно от невролог и психиатър. Основен критерий за диагноза е когнитивният дефицит и двигателната функция. За окончателната диагноза от значение са и типичните за болестта компютърно-томографски данни за сенилни плаки и двустранна мозъчна атрофия.

Лечението е по-скоро симптоматично. Важна роля в обгрижването на пациентите заема рехабилитацията.

Прогнозата не е обнадеждаваща, смъртта настъпва средно след 5-7 години.