Одоранти

Веществата, които имат възможността да предизвикват мирисни усещания, се наричат одоранти. Обонятелната сетивна система има способността да разграничава огромен брой одоранти - около 2000. Съществуват опити за класифициране на различните мирисни усещания в отделни групи - цветни, плодови, мускусни, тревисти, етерни, гнилостни и други.

Одорантите, съдържащи се във въздуха, който се вдишва, се разтварят в тънкия слой от слуз, произвеждан от Баумановите жлези под обонятелния епител. В слузта се съдържат специфични белтъчни вещества, които се означават като одорант-свързващи протеини. Те притежават способността да концентрират върху себе си одорантните молекули и да ги транспортират до обонятелните рецептори. В основата на усещането за мирис се намира взаимодействието между одоранта и одорантния мембранен рецептор. Отстраняването на обонятелните топчици и на власинките на обонятелните рецептори в експерименти с опитни жаби води до загуба на обонятелния отговор, тъй като се губи възможността на одорантите да взаимодействат с одорантните рецептори.

Рецепторите са способни да разпознават определени химически структури, като най-вероятно разпознаването се базира на съществуването пространствени съответствия между определени участъци в молекулата на одоранта и одорантния мембранен рецептор.

Невъзможността да се разпознават мирисни усещания се нарича аносмия. Състоянието може да бъде генетично детерминирано. Налице е дефект в генетичното кодиране на информацията за една или повече групи одорантни мембранни рецептори.

Свързването на одорантите с рецепторите предизвиква генериране на деполяризационен рецепторен потенциал. Възникналите в обонятелните рецептори акционни потенциали се предават по техните централни израстъци до обонятелната луковица. В обонятелната луковица централните израстъци на обонятелните рецептори навлизат в сложни синаптични образувания, наречени гломерули. При формирането на гломерулите участие взимат и дендритите на големите митрални и четковидни клетки. От аксоните на обонятелните клетки се отделя медиатор - глутамат, който взаимодейства с рецептори върху гломерулните клетки. Аксоните на митралните клетки и аксоните на четковидните клетки формират трактус олфакториус (обонятелния път), чрез който обонятелната информация се предава към по-централно разположените мозъчни структури.

С помощта на електрофизиологични изследвания е доказано, че един одорантен рецептор може да взаимодейства с повече от един одорант. Въпреки това е доказано съществуването на участъци от обонятелния епител, притежаващи чувствителност към точно определен одорант. Така се е стигнало до извода, че даден рецептор може да отговори на няколко стимула, но е максимално чувствителен само към един от тях.

Обонятелната система има отношение и към сексуалната активност. Чрез опити и експерименти е доказано, че при мишки миризмата на женските индивиди води до увеличаване на секрецията на тестостерон при зрелите мъжки индивиди и до нарастване на половите органи при подрастващите. Обонятелните стимули при хората намират своето място при реализиране на сексуалната активност.