Самобайка

Самобайка (Glechoma hederacea) е ароматно, многогодишно, вечнозелено пълзящо растение от семейство Lamiaceae. Използва се като зелена салата в много страни. Европейските заселници го пренасят по целия свят и той се превърна в утвърдено въведено и натурализирано растение в голямо разнообразие от местности. Нарича се още бръшляновидна самобайка. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Самобайката запазва зелени листата и стъблата си под снега, което й позволява да цъфти рано на пролет. Опрашва се от земните пчели (Bombus). Размножава се предимно вегетативно чрез пълзящите си стъбла.

Устройство на самобайка

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката израства на височина до 50 см. Самобайката има срещуположно разположени листа, с диаметър 2-3 см и дължина 3-6 см, прикрепени към стъбла с квадратно сечение, прорастващи от възли. Цветовете й са двустранно симетрични, фуниеобразни, сини или синкаво-виолетови до лавандулови и растат в противоположни групи от две или три цветя в листните аксили в горната част на стъблото или близо до върха. Обикновено цъфтят през пролетта. Плодовете са яйцевидни, кафяви и с дължина 1 мм.

Разпространение на самобайка

Смята се за агресивно инвазивен плевел в горски и тревни площи в някои части на Северна Америка. Там се разчита на хербицидите за контрол на разпространението му. Обширната коренова система на растението затруднява изкореняването му на ръка. Няма биологични агенти за контрол, които да помогнат за намаляване на разпространението му в Северна Америка.

Билката процъфтява във влажни засенчени области, но също така толерира слънцето много добре. Това е често срещано растение в пасища и гористи площи или пустощ. Развива се и в тревни площи и около сгради, тъй като оцелява при косене. Част от причината за широкото му разпространение е ризоматозният му метод на възпроизвеждане. Образува гъсти полета, които могат да завладеят области от тревата и гората и по този начин се счита за инвазивен или агресивен плевел при подходящ климат, на места където не е местен.

Някои хора смятат самобайката за привлекателно градинско растение и то се отглежда в саксии, а от време на време и като почвена покривка. Култивира се лесно, расте добре на засенчени места. Расте на надморска височина до 1000 метра. Устойчиво е на замръзване. Може да расте в полусянка или без сянка. Предпочита влажна почва.

Използваема част на самобайка

Употребяват се листата на билката. Най-добре се берат през май, докато са още пресни, и се сушат за по-късна употреба.

Лечебни свойства и приложение на самобайка

Това е лечебно, декоративно и хранително растение. Самобайката е широко използвана от саксонците при варенето на еленско месо като ароматизатор, за избистряне и като консервант, а по-късно и от англичаните, преди въвеждането на хмела в пивоварството, което е променило производството на бира в края на XV век.

Свойства на самобайка

• противовъзпалително;
• противоревматично;
• храносмилателен тоник;
• диуретично;
• температуропонижаващо;
• стягащо;
• противопаразитно.

Изображение: asherhiggins91, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Млечният бръшлян е безопасна и ефективна билка, която се използва за лечение на много проблеми, свързани с лигавиците на ухото, носа, гърлото и храносмилателната система. Добре поносимо е лечението с нея, като може да се прилага на деца за изчистване на задържания катар и за лечение на хронични състояния като отит и синузит. Проблемите с гърлото и гърдите, особено тези, дължащи се на излишния катар, също се възползват от това средство.

Листата се използват при лечението на свръхчувствителност при деца и са полезни при лечението на бъбречни заболявания и лошо храносмилане. Приложен външно, сокът от самобайка ускорява заздравяването на синини и премахването на тъмно кръгове под очите. Използвайте я с повишено внимание при втората патология.

Билката е използвана в процеса на производство на сирене като заместител на сирището от животни.

Glechoma hederacea е използвана в традиционната медицина на Европа от хиляди години. Гален препоръчва растението за лечение на възпаление на очите. Джон Джерард, английски билкар, го препоръча за лечение на шум в ушите, както и като: "...диуретик, стипчив, тонизиращ и нежен стимулант. Полезен при бъбречни заболявания и при лошо храносмилане". Използвана е и като "белодробна билка". Други традиционни приложения включват отхрачващо, стягащо и за лечение на бронхит растение. В традиционната австрийска медицина билката е предписана за вътрешно приложение като салата или чай за лечение на различни състояния, включително нарушения, свързани с черния дроб и жлъчката, стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, бъбреците и пикочните пътища, треска и грип.

Въпреки че се използва като зелена салата и в билкови лекарства от хиляди години, безопасността на Glechoma hederacea не е установена научно и има достатъчно доказателства, които да гарантират предпазливостта при употребата й, тъй като е токсичен за говеда и коне. Известно е, че Glechoma hederacea съдържа терпеноиди. Известно е, че богатите на терпен летливи масла дразнят стомашно-чревния тракт и бъбреците. Летливото масло съдържа също пулегон, химикал, който е известен дразнител, токсичен за черния дроб.

Отварата от тази билка се употребява в народната медицина против болки във венците. Също така засилва храносмилателния процес, увеличава апетита, действува против болките в стомаха и червата. Действува омекчително върху дихателните пътища, улеснява отделянето на храчките и се употребява против кашлица, астма и др. Успокоява болките в бъбреците и пикочния мехур. Отварата от Самобойка се препоръчва за топли бани против подагра, пясък и камъни в отделните органи. Отварата от тази билка се дава за засилване млякото у кърмачките.

Самобайка в кулинарията

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Младите листа могат да се консумират сурови или варени. Листата имат горчив аромат и могат да се добавят към салати. Те могат да се приготвят също като спанак, да се добавят към супи и др. или да се използват като ароматизатори. Предлага се от природата за употреба много рано през годината. От свежите или изсушени листа се прави билков чай. Често се използва смесен с листа от върбинка. Билката се добавя към бирата по същия начин като хмела, за да се изчисти, а също така за да се подобрят нейните вкусови и консервиращи качества. Този вид е бил най-разпространеният ароматизатор за бирата преди употребата на хмел от 16 век назад.

Други употреби на самобайка

Самобайката е устойчиво растение, чиито листа и стъбла остават зелени под снега, което му позволява да цъфти рано през пролетта. Билката се прилага като декоративно растение в паркове и частни градини. Ефективно се разпространява и може да обхване големи площи.

Внимание!

Използвайте билката внимателно и придружено от лекарски контрол.

Заглавно изображение: Natalie Lemanski, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons