Маркери на зрелите Т-лимфоцити

Т-лимфоцитите играя централна роля в клетъчно-медиирания имунитет. Т-клетките, които имат рецептори по мембраната си, са способни да осъществяват функциите си.

Популацията на Т-лимфоцитите не е еднородна както във функционално отношение, така и по отношение на диференцировъчните антигени (специфични клетъчни маркери), експресирани върху мембраните на клетките. Т-лимфоцитите експресират различни рецепторни молекули. Описани са разнообразни маркери за определяне на техния фенотип. Редица молекули на повърхността на Т-лимфоцитите играят важна роля за тяхната диференциация и функция. Това са така наречените маркери на зрелите Т-лимфоцити. В същността си те представляват адхезионни молекули, които спомагат за осъществяването на различните междуклетъчни контакти.

По-съществените маркери на зрелите Т-лимфоцити включват Т-клетъчни рецептори за антигена, диференцировъчни антигени, рецептори за MHС.

Т-клетъчни рецептори за антигена (TCR, T-cell receptor, антиген специфичен Т-клетъчен рецептор)

Специфичният Т-клетъчен рецептор представлява молекула, която е здраво свързана с един постоянен полипептиден комплекс (CD3). Антиген специфичният Т-клетъчен рецептор представлява хетеродимер, който се състои от две полипептидн вериги, свързани с дисулфидни връзки. Наблюдават се два структурно сходни хетеродимера -TCR 1 и TCR 2. TCR 1 е изграен от полипептидните вериги γ и δ, а TCR 2 - от полипептидните вериги α и β. Всеки Т-лимфоцит може да експресира само един от двата Т-клетъчни рецептори за антигена. Има структурно сходство между TCR и имуноглобулините.

Диференцировъчни антигени (CD-cluster of differentiation)

Съкращението CD идва от англ. cluster of diffrentiation и означава група на различаване, групова детерминанта, в смисъл на признак на различаване на една група клетки от друга по наличието на дадени молекули. Например CD 4 е молекулата, за която вирусът HIV се свързва и прониква в Т-клетката. CD 2 е полезен маркер за проследяване на диференцирането на Т-клетките, тъй като той е първият специфичен маркер, появил се в онтогенезата и персистиращ по време на развитието на всички Т-клетки. Функцията на CD 4 се оценява като особено важна за процесите на Т-клетъчно активиране. Изолираните CD 4 и CD 8 не показват различия за отделните Т-клетъчни клонове, което подсказва, че те най-вероятно не участват в антигенното разпознаване, или играят допълнителна роля. Това са молекули, които разпознават константните региони на продуктите от главния комплекс на тъканната съвместимост (ГКТС). CD 4-носещите Т-лимфоцити разпознават клас II молекулите на ГКТС. Ефекторната функция на В-лимфоцитите се усилва с помощта на CD 4+ Т-лимфоцити. По този начин Т-хелперите осъществяват взаимодействието между различните имунокомпетентни клетки.

MHC молекули (МНС от англ. Major Hisocompatibility Complex, ГКТС) от клас II

Главния комплекс на тъканната съвместимост при човека кодира мембранни гликопротеини. Те се разделят на два класа, като молекулите от клас I се екпресират по мембраната на всички ядрени клетки, а молекулите от клас II – само по-мембраната на В- и Т-лимфоцитите. Основната функция на тези гликопротеините участието е антигенното представяне.

Адхезионни молекули

Адхезионните молекули действат като повърхностни сигнални молекули, които подпомагат клетъчните взаимодействия и имунния отговор. Някои от тях оказват благоприятно действие върху процесите на миграция на левкоцитите. В допълнение адхезионните молекули улесняват комуникациите между клетките на имунната система, както и между други компоненти на екстрацелуларния матрикс. Към групата на адхезионните молекули спадат интегрини, селектини и други.