Конгенитална дисеритропоетична анемия МКБ D64.4

› Въведение

› Видове и унаследяване

› Конгенитална дисеритропоетична анемия тип I

› Конгенитална дисеритропоетична анемия тип II

› Конгенитална дисеритропоетична анемия тип III

Въведение

Конгениталната дисеритропоетична анемия представлява анемия, дължаща се на неефективна еритропоеза, поради ранното разрушаване на еритроцитите в костния мозък. Представлява генетично заболяване, което се характеризира с еритробластна хиперплазия в костния мозък, но недостатъчна емисия на еритроцити в периферната кръв и аномалии в ядрата на еритробластите (могат да бъдат двуядрени, многоядрени или с различна форма). Заболяването е с фамилен характер и може да започне в детска възраст, в млада или напреднала възраст.

Видове и унаследяване

Конгениталната дисеритропоетична анемия представлява наследствено заболяване, като в зависимост от вида и формата на болестта се наблюдават разлики в унаследяването.

При част от болните конгениталната дисеритропоетична анемия се унаследява по автозомно-рецесивен начин и те се определят като тип I и II, а болните с автозомно-доминантно унаследяване се определят като тип III и тип IV. Конгенитална дисеритропоетична анемия с тромбоцитопения е отделна форма, която се унаследява Х-сързано.

Клиничното значение на тип IV е изключително ниско, тъй като са описани единични случаи в целия свят и съответно състоянието не е достатъчно добре проучено.

Етиологията на всички типове дизхемопоетична анемия е неизвестна. Гените отговорни за тези патологични състояния са локализирани в различни хромозоми. Така например конгениталната дисеритропоетична анемия тип I се дължи на мутации в CDAN1 ген, разположен в хромозома 15 (15q15.1-q15.3). Конгениталната дисеритропоетична анемия тип II се развива при увреждане на CDAN2 ген, локализиран в хромозома 20 (20q11.2), а конгениталната дисеритропоетична анемия тип III се развива при унаследяване на грешки в CDAN3 ген, локализиран в хромозома 15 (15q21-q25).

Конгениталната дисеритропоетична анемия тип IV и свързаната с тромбоцитопения форма се дължат на мутации в гените за еритроидните транскрипционни фактори, а именно KLF1 и GATA1.

Клиничното протичане и терапевтичен подход при различните форми показва известни разлики, като ниската честота на заболяването като цяло е причина за наличието на множество неизвестни както по отношение на протичането, тежестта и рисковете от усложнения, така и по отношение на терапевтичните възможности.

Конгенитална дисеритропоетична анемия тип I

Конгениталната дисеритропоетична анемия тип I е с автозомно-рецесивно унаследяване. Заболяването може да започне още в периода на новороденото или в зряла възраст, като не се описват разлики в честотата по отношение на пола. В случаите, при които болните са от едно поколение, без наличие на прояви на болестта при техните родители и при техните деца, се предполага, че в основата на увреждането лежи кръвосмешение и кръвнородствени бракове.

Характерните симптоми включват:

• анемия: анемията е макроцитна с анизоцитоза (разлика в големината на клетките) и пойкилоцитоза (различие във формата на клетките), с базофилно пунктирани еритроцити и пръстени на Cabot (включвания в клетките от денатуриран белтък). Нормално еритроцитите имат време на полуживот около 120 дни. При тип I дисеритропоетична анемия, той е скъсен до около 30 дни. В костния мозък се установява еритробластна хиперплазия, откриват се мегалобласти. Анемията е резистентна на лечение, терапията включва периодични хемотрансфузии
• жълтеница: при много от пациентите клинично се установява лека до умерена хемолитична анемия с иктер и спленомегалия. Хемолизата води до увеличен индиректен билирубин, намален хаптоглобин и повишени нива на лактат дехидрогеназа. Настъпва пожълтяване на кожата и склерите на очите, възможно е потъмняване на урината с изсветляване на фекалните маси, коремен дискомфорт, сърбеж по кожата и други
• други промени: при някои болни се откриват дефекти на пръстите на ръцете, възможни са и вродени малформации, засягащи гръдния кош, сърцето, бъбреците, бедрените кости и други. Натрупването на желязо води до полиорганни увреждания, хепатомеглаия (увеличение на черния дроб)

Конгенитална дисеритропоетична анемия тип II

Конгениталната дисеритропоетична анемия тип II е по-често срещан тип от останалите форми на конгениталната дисеритропоетична анемия. Този тип се нарича още HEMPAS (heretitary erythroblast multinuclearity with positive acidified serum). Унаследяването е автозомно-рецесивно, като е характерно хоризонталното разпространение, което означава, че болните са от едно поколение.

Анемичният синдром варира по тежест, като е по-тежък в детска възраст, а в зряла възраст е по-леко изразен. Анемията е от хемолитичен тип с периоди на жълтеница и развитие на хепатоспленомегалия (увеличение на размера на слезката и черния дроб).

Броят на ретикулоцитите е нисък, налице е нормоцитоза и нормохромия. Полуживотът на еритроцитите е едва около 17 дни. За разлика от тип I, при тип II в костния мозък не се откриват мегалобласти. Наблюдава се еритробластна хиперплазия с множество двуядрени и многоядрени еритробласти.

Еритроцитите много приличат на тези при пароксизмална нощна хемоглобинурия, тъй като хемолизират при ниско pH на кръвта. Това се дължи на специфичния за тях HEMPAS-антиген, който аглутинира антитела от клас IgM в присъствие на комплемента. В резултат протича хемолиза на еритроцитите, която стои в основата на проявената жълтеница. Много често в хода на заболяването се развива холелитиаза.

Анемията е рефрактерна на лечение. Добър ефект се постига с периодични хемотрансфузии.

Смущенията в обмяната на желязото водят до вторична хемосидероза. В този аспект се прилагат медикаменти, свързани с елиминиране на излишното желязо от организма (назначава се желязохелаторна терапия). Спленектомията увеличава преживяемостта на еритроцитите.

Конгенитална дисеритропоетична анемия тип III

Конгениталната дисеритропоетична анемия тип III за разлика от първите два типа показва автозомно-доминантен механизъм на унаследяване. Заболяването се открива в различните възрастови групи, като може да засегне както новородени, така и лице на преклонна възраст. Характерна е лека до умерена нормоцитна анемия, хемолизата е слабо изразена.

В костния мозък се откриват еритробласти с много ядра, достигащи до 12 ядра в един еритробласт, както и нормобласти с големи размери, до около 50 микрометра, които се наричат още гигантобласти. Тези клетки съставляват около една трета от всички клетки в костния мозък.

Този тип анемия протича по-леко в сравнение с останалите и рядко изисква кръвопреливане. Прилага се лечение във връзка с хемосидерозата (назначава се хелатираща терапия). Прогнозата при тази форма е значително по-добра във връзка с по-лекото протичане и по-нисък риск от тежки усложнения.

Изображения: freepik.com