Други уточнени анемии МКБ D64.8

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката други уточнени анемии се включват тези, които се развиват вследствие провеждане на противораково лечение (антинеопластична терапия). Лекарствата, които се използват за потискане растежа на раковите клетки, в много от случаите водят до увреждане и на хемопоезата, като появата на анемия е сред най-характерните странични ефекти.

Причини и патогенетични особености

Химиотерапията е сред най-често използваните антинеопластични мерки и с най-висока успеваемост в лечението. Разработени са стотици лекарства, използвани в различни схеми за химиотерапия, като целта е потискане или убиване на раковите клетки. В хода на лечението много често се поразяват и различни видове здрави клетки, включително хемопоетичните.

Изследвания показват, че приблизително 70 процента от пациентите, подложени на химиотерапия, развиват различна по вид и тежест анемия. В масовия случай се касае за желязонедоимъчна анемия, но някои лекарства водят до изчерпване на витамин В12 или фолиева киселина, което повишава риска от развитие на мегалобластна анемия.

По-често анемия се развива в хода на химиотерапия, назначена за лечение на рак на белия дроб, лимфоми, карциноми на отделителната система, тумори в областта на репродуктивните органи.

По-висок риск от развитие на тежка анемия се описва при лица с нисък хемоглобин преди стартиране на химиотерапията, както и при използване на лекарства, съдържащи платина, като например цисплатин, карбоплатин, лаболатин, недаплатин и други.

Симптоми

Симптомите при анемия, предизвикана в хода на антинеопластичното лечение, могат да останат незабелязани известно време, тъй като се припокриват с някои от страничните ефекти на терапията, проявяващи се още в първите дни от терапията.

Анемичният синдром се проявява клинично с типичните за него умора, слабост, отпадналост, апатично настроение, липса на апетит, задух, особено при физическо натоварване, сърцебиене, прилошаване до степен на загуба на съзнание, нарушения на съня и много други.

При тежък анемичен синдром е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително неврологични и сърдечно-съдови увреждания.

Леките форми на анемия могат да останат клинично незабелязани, но се откриват при рутинните лабораторни изследвания в хода на проследяването на пациентите.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други уточнени анемии се основава на подробния анализ на получената от различните диагностични методики информация:

• разпит и преглед: значение имат основното заболяване и неговите особености, спецификите на провежданото антинеопластично лечение, състоянието на пациента преди стартиране на терапията. Клиничните находки обикновено включват типичните за анемия промени по кожата и ноктите, бледост и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, чрез които се установява анемията, нейната тежест и особености. За оценка на общото състояние и установяване на полиорганни нарушения често се назначава проследяване нивата на чернодробните ензими, билирубин, лактат дехидрогеназа, маркерите на възпалението и много други
• други изследвания: при необходимост се назначават някои специализирани изследвания за проследяване серумните нива на съответните медикаменти, образни и инструментални изследвания

Диференциалната диагноза налага различаване от други форми на анемия, включително желязонедоимъчна, мегалоблстна анемия, редица вторични форми на анемия и други.

Лечение и прогноза

Терапевтичното поведение при анемия, развиваща се в хода на антинеопластична терапия, се определя строго индивидуално, като влияние оказват използваните медикаменти, дози и продължителност на лечение, честотата на прием, вид на неопластичното заболяване, както и редица индивидуални особености от страна на засегнатите.

Подходът варира, но най-често се назначават:

• хемотрансфузия: при тежък анемичен синдром може да се извършва кръвопреливане като поддържаща терапия, особено при агресивна химиотерапия или необходимост от продължително лечение
• укрепваща терапия: по лекарска преценка се назначават различни средства за подпомагане възстановяването на пациентите, включително витамини от група В, витамин С, желязо, водно-солеви разтвори и много други. Често се налага стимулираща терапия с еритропоетин

Прогнозата се определя за всеки конкретен случай, като обикновено състоянието се овладява сравнително лесно, а пациентите се стабилизират и възстановяват след приключване на антинеопластичното лечение.

Изображения: freepik.com