от 16 юни 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Бензолът е безцветна, лесно подвижна течност със специфична миризма и висока летливост. Той е токсично химично вещество, което се среща естествено в околната среда, но също така се използва от човека в широка гама от продукти.

Съществува професионален риск за интоксикация с бензол за работниците от нефтохимическата обувна промишленост, от производството на мебели, лакове, смоли, бои. Бензолът е изходна суровина за получаване на различни химични съединения - толуол, ксилол и др.

Излагането на този химикал може да доведе до редица странични ефекти, които могат да бъдат остри или хронични, както и смъртоносни. Дългосрочна експозиция или високо ниво на експозиция на бензол може да доведе до редица заболявания. Този химикал да е обявен за клас A канцерогенни вещества.

Бензолът прониква в организма главно през дихателните пътища и кожата. След преминаването му в кръвната циркулация и достигане до равновесие с тъканите, бензолът се отлага в депата с мастна тъкан и в органите, богати на липиди. При еднократна експозиция се натрупва главно в централната нервна система, надбъбреци, черен дроб и костен мозък, а при хронична интоксикация - в костния мозък и мастната тъкан.

При експозиция на концентрации, значително над пределно допустимата концентрация, бензолът проявява изразен наркотичен ефект, като критична система е централната нервна система. При продължително въздействие на ниски концентрации се уврежда кръвотворния апарат с нарушено образуване предимно на червени и бели кръвни клетки.

В организма бензолът се метаболизира до фенол, който се отделя с урината като фенилглюкоронид и фенилсулфонова киселина в съотношение 1:2. Пирокатехинът е следващият метаболит, получен при окисление в черния дроб. Бензолът се отделя в непроменен вид главно през белите дробове, а като фенол и като пирокатехин - чрез бъбреците.

Клиничната картина на протичане включва прояви на централната нервна система като резултат на наркотичния ефект на бензола - главоболие, световъртеж, сънливост, епилептиформени гърчове, загуба на съзнание и смърт. Остра интоксикация с бензол се характеризира се със следните синдроми: неврастенен, психастенен, хематологичен.

Хематологичният синдром е с определена последователност. Първоначално се наблюдава потискане на белия кръвен ред в костния мозък. По-късно следва потискане на червения кръвен ред, както и на тромбоцитите. При потискането и на трите кръвни реда в костния мозък се установява панцитопения.

Дермалната експозиция на този химикал може да доведе до зачервяване и образуване на мехури по кожата, а експозиция на парата и течната форма може да предизвика дразнене на очите, кожата и дихателни проблеми.

Бензолът е доказан производствен канцероген. Тези, изложени на бензол редовно или във високи дози, особено тези с редовна професионална експозиция, са изложени на риск от ракови ефекти на химичното вещество. Бензолът е свързан с повишен риск от левкемия. Някои от раковите заболявания, свързани с този химикал включват: остра миелогенна левкемия, остра лимфоцитна левкемия, хронична миелогенна левкемия, хронична лимфоцитна левкемия, неходжкинов лимфом, болест на Ходжкин, множествена миелома, миелодиспластичен синдром.

Бензолът е свързан и с редица други ефекти. При жени, които са били професионално излагани на този химикал, е установено, че страдат от намаляване на размера на яйчниците, както и менструални проблеми. Някои изследвания, въпреки че все още не са убедителни, предполагат, че високото ниво на експозиция на бензол може да засегне фертилитета при жени.

През последните години са описани и мутагенните свойства на бензола, основани на честотата на хромозомни аберации в клетките от костния мозък и периферна кръв на работещите с бензол. Установени са чести спонтанни аборти, мъртви раждания и др.

Някои от по-често срещаните токсичните ефекти на бензоловата експозиция включват: