Тимус (thymus)

Тимусът се смята за лимфоиден орган. Той произвежда лимфоцити и играе водеща роля в извършването на имунните процеси в организма. Друга важна функция на тимуса е инкреторната - установени са взаимодействия с други инкреторни жлези. Тимусът расте интензивно до края на втората година от живота, след което растежът му се забавя. След настъпване на пубертета тимусът претърпява обратно развитие - процес, който се характеризира с намаляване на големината на органа и заместване на паренхима му от мастна и съединителна тъкан.

Тимусът се състои от два симетрични дяла - lobus dexter и lobus sinister. Двата дяла се свързват с хлабава съединителна тъкан. Формата на тимуса показва индивидуални особености - в някои случаи дяловете му са удължени и тънки, а в други къси и широки. Цветът му при децата е сивкаворозов, а при израснали индивиди - жълтеникав.

Тимусът се разполага в ретростерналната част (зад гръдната кост) на горното средостение, в триъгълно поле, непокрито от париеталната плевра, което носи латинското наименование trigonum thymicum. Със задната си страна той заляга към трахеята, големите кръвоносни съдове и перикарда. Страничните му повърхности влизат в контакт с медиастиналните плеври. Тимусът е покрит с тънка капсула от съединителна тъкан, която изпраща във вътрешността му преградки. По такъв начин всеки дял се разделя на множество делчета - lobuli thymi. Субстанцията на тимуса се състои от кора и медула. Тимусът се изгражда от лимфоидна тъкан, която се състои от лимфоцити разположени в ретикуларна мрежа.

Кората на тимуса се изгражда от компактна лимфоидна тъкан с голямо изобилие на лимфоцити - lymphocyte thymici, thymociti. В тази част на органа не се наблюдават лимфни фоликули и герминативни центрове, които са характерни за лимфните възли. Тимусната медула съдържа по-малко лимфоцити. В нея се откриват макрофаги и дендритни клетки. За медуларната част са характерни и кръгли или овални клетки наречени Хасалеви телца. В тези телца настъпва разграждане на епителоидните ретикуларни клетки.

Кръвоснабдяването на тимуса се извършава от множество малки артерии - aa. thymicea, които се отделят от a. thoracica interna, а най-горната му част се кръвоснабдява от клонове на a. thyroidea inferior. Тимусната медула е почти лишена от капилярна мрежа. Съдове с характеристики на посткапилярни венули се срещат в кората и в периферията на медулата. През стените на посткапилярните венули преминават лимфоцити предимно в посока от лимфоидната тъкан към кръвта, както и в обратна посока.

Тимусните лимфоцити се наричат Т-лимфоцити. Тези лимфоцити произлизат от стволови клетки на костния мозък, които в интраутробния период на развитие по кръвен път достигат тимуса. В периферните зони на тимусната кора тези клетки се диференцират в лимфобласти, които пролиферират и дават началото на средни и малки лимфоцити, които запълват пространствата между ретикуларните клетки на тимусния паренхим. Образуването на Т-лимфоцити се осъществява през целия живот на индивида, като неговата интензивност не се определя от количеството на антигените или броя на лимфоцитите в кръвта. През стената на посткапилярните венули на тимуса Т-лимфоцитите попадат в кръвното русло. По кръвен път те достигат и колонизират лимфните възли и слезката. След като напуснат тимусната кора, в тимусната медула, в кръвта и лимфоидните органи Т-лимфоцитите претърпяват допълнителна диференциация, като се превръщат в няколко клетъчни подтипа:

• Т-хелпери - участват в осъществяването на хуморалния имунитет;
• Т-килъри - свързани са с клетъчния имунитет;
• Т-супресори - потискат развитието на Т- и B-лимфоцити.

Тимусът произвежда и някои хуморални фактори (хормони), които основно стимулират пролиферацията и диференциацията на Т-лимфоцитите и способстват за развитието на останалите лимфоидни органи. До сега са описани четири такива фактори: тимозин, тимопоетин, тимулин и тимусен хуморален фактор.
Половите хормони влияят върху функцията на тимуса, като я ускоряват, а кортикостероидите инхибират пролиферацията на Т-лимфоцитите.