Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Уртикария и еритем Уртикария Уртикария от студ или топлина

Уртикария от студ или топлина МКБ L50.2

Уртикария от студ или топлина МКБ L50.2 - изображение

Уртикарията е често срещано кожно заболяване, което може да се получи при излагане на кожата на различни стимули, включително студ и топлина. Уртиките са винаги сърбящи и над нивото на кожата. Те са с различни размери - от малки лезии до големи плаки.

Студовата уртикария се появява под влияние на ниски температури и значителни температурни колебания. Тя може да се дължи на различни фактори - студено време, студени храни и напитки, плуване в студена вода и др. Това е една от най-честите форми на физикалната уртикария.

Съществуват три патогенетични и клинични разновидности на уртикарията от студ:

  • Наследствена студова уртикария
  • Придобита студова уртикария
  • Симптоматична (вторична) студова уртикария

Наследствената студова уртикария обикновено се унаследява автозомно-доминантно. Пасивен трансфер на антитела не се установява. Лигавиците не се засягат.

При 50 % от случаите на придобита студова уртикария се установява алергична патогенеза, като се откриват антитела от класовете IgE и IgM, увеличени простагландини-2 и хистамин. Протеазните инхибитори и С2-фракцията на комплемента са намалени.

Симптоматичната студова уртикария често се наблюдава при вирусни инфекции, инсектни ухапвания, приложение на медикаменти (пеницилин, гризеофулвин), миелом, левкоза и др. Понякога тя се съпровожда от криоглобулини, криофибриноген и студови хемолизини.

Когато тялото е изложено на студа при лица, страдащи от заболяването, се появяват уртики и кожата в засегнатата област обикновено става сърбяща. Уртиките са резултат от разширяване на капилярите, които позволяват на течността да изтече в околната тъкан, която е епидермисът. Те изчезват, когато тялото абсорбира течността. Натиск върху уртиката причинява избледняването й, което я отличава от натъртване или папула.

Уртиките могат да се задържат за няколко минути или няколко дни, като продължителността варира при различните хора. Възниква и усещане за парене.

Докато повечето пациенти имат само лека симптоматика (сърбеж), при други е възможно да се развият анафилактични реакции.

По време на тежка реакция може да се развие хипотония, която може да бъде опасна за живота. Най-вероятно е да възникне сериозна реакция, ако уртиките се появят за по-малко от 3 минути след експозиция.

Диференциална диагноза се прави с аквагенна уртикария, уртикария от физически усилия и дермографизъм.

Студовата уртикария се диагностицира чрез поставянето на кубче лед върху предмишницата на ръката в продължение на десет минути. Положителен тест се отчита, когато до 5 минути след премахване на кубчето лед върху кожата се появят уртики. След поставяне на диагнозата е необходимо да се потърси подлежащата причина за заболяването - извършват се допълнително кръвни тестове.

Лечението включва избягване на ниските околни температури, плуването в студена вода, яденето на сладолед, пиенето на студени питиета. Пациентите, които развиват тежка симптоматика, трябва да носят със себе си епинефрин. Симптомите се повлияват добре от антихистамини.

Извън пристъпите се препоръчват закаляващи процедури с постепенно натоварване с десенсибилизараща цел. Това невинаги довежда до задоволителен резултат. Препоръчва се краткотрайна предшестваща експозиция на студ с цел постигане на известна рефрактерност при необходимост от пребиваване на студ по-продължително време.

Топлинната уртикария е изключително рядко състояние. Развива се на мястото на контакта на кожата с топлина или лъчисти въздействия. Топлинните въздействие най-често са от порядъка на 41-50С и краткотрайна продължителност, обикновено 3-5 минути.

Съществуват две разновидности на уртикарията от топлина:

  • Ранна топлинна уртикария - с краткотрайна продължителност
  • Забавена (фамилна) топлинна уртикария - с по-голяма продължителност

Ранната локализирана топлинна уртикария се развива по неалергични механизми. Тя възниква в резултат на директна хистаминолиберация в мастоцитите на кожата. Патогенезата на забавената (фамилна) топлинна уртикария не е уточнена.

Уртикариалният обрив се появява винаги само на мястото на въздействие на топлинния източник. Той може да действа директно (контактно), индиректно (чрез лъчение) или имерсионно (посредством потапяне в топла вода).

Ранната топлинна уртикария се развива след краткотрайни топлинни въздействия (3-5 минути) и персистира около 1 час. Уртикариалният обрив е рязко ограничен и строго на мястото на топлинното въздействие. Сърбеж винаги придружава кожните промени. Уртиките възникват на всички кожни полета, подложени на топлинни въздействия.

При по-значително представен обрив е възможна появата на общ дискомфорт и фебрилитет. Кожните области, на които се развиват уртикариалните обриви, стават резистентни за период от седмица.

Забавената топлинна уртикария се развива след латентен период от 1-2 часа и персистира 12-14 часа. Тя е с фамилен характер, като най-често боледуват няколко поколения.

Диференциална диагноза се прави с дермографизъм, студова уртикария и уртикария от физическо усилие.

Диагнозата на топлинната уртикария се потвърждава с експозиционни тестове. Диагнозата се поставя чрез тест, в който епруветка с топла вода се поставя върху кожата на предмишницата.

При необходимост от лечение се назначават локални и системни антихистамини. Профилактичните мероприятия имат по-голямо значение. С цел постигане на толерантност се препоръчват повтарящи се процедури с топла вода.

3.6, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Уртикария от студ или топлина МКБ L50.2

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО