Бактериално хранително отравяне, неуточнено МКБ A05.9

Бактериално хранително отравяне представлява остро стомашно-чревно разстройство, предизвикано от действието на различни бактериални агенти и техните токсини след прием на контаминирана храна.

Причини

Хранителната интоксикация е резултат от действието на токсини, произведени в храната вследствие на бактериален растеж или производството на токсини в храносмилателната система след поглъщането на значително количество бактерии от контаминарана храна. Най-често токсините не променят външния вид, мириса или аромата на храната, което благоприятства за разпространението на бактериалните хранителни отравяния. Контаминираните хранителни продукти биват съхранявани в условия, благоприятстващи за размножаване на бактериалните причинители и натрупване на големи количества токсини - ентеротоксини.

Най-често срещаните причинители на бактериално хранително отравяне са Clostridium perfringens, Vibrio parahaemolyticus, Bacillus cereus, E.coli, Staphylococcus aureus и др.

Разпространение

Бактериалните хранителни отравяния са разпространени в целия свят, с особено голяма честота биват документирани в държавите с високи средногодишни температури, но спорадични случаи и епидемични взривове се наблюдават в целия свят.

Механизмът на предаване на инфекцията е алиментарен - чрез консумацията на контаминирани с ентеротоксини хранителни продукти, или при поглъщането на бактерии, които отделят ентеротоксини в храносмилателната система на гостоприемника. Входна врата е устната кухина. Сезонността е предимно лятно-есенна, но случаи се наблюдават целогодишно.

Рискови фактори

• Консумация на недостатъчно добре термично обработени хранителни продукти;
• Неспазване на санитално-хигиенните условия за обработка на хранителни продукти;
• Приготвяне на хранителни продукти от болни или заразоносители на бактериални чревна инфекция;
• Недостатъчно миене на ръцете.

Патофизиология

Бактериите или техните ентеротоксини постъпват в стомашно-чревния тракт и въздействат локално на чревния епител, като предизвикват възпалителен процес и увреждат чревната моторика. Хранителното отравяне се развива, когато бактерия се размножава в определен хранителен продукт и произвежда токсин, който след това навлиза в организма на гостоприемника чрез храната.

Водещ патогенен фактор при бактериалните хранителни отравяния е ентеротоксинът, отделян от бактериалния причинител. Чревните патогени отделят различни токсини, но болшинството от тях притежават сходни патофизиологични ефекти - активиране на моториката на стомаха и червата, локална деструкция на чревната лигавица и повишение на секрецията на вода и натрий в лумена на червата. Ентеротоксините са термостабилни и най-често устойчиви спрямо действието на стомашния ацидитет и чревните ензими.

Симптоми

Инкубационният период при бактериалните хранителни отравяния е различен в зависимост от конкретния етиологичен причинител, но обикновено варира от 2 до 24 часа. Късият инкубационен период се обяснява с масивната инфекция и особено с попадането на големи количества бактериални токсини в стомашно-чревния тракт.

Началото на бактериално хранително отравяне, неуточнено, е остро и внезапно. Скоро след консумацията на инфектираната храна се появяват:

• силна, коликообразна коремна болка, особено в епигастриума
• висока температура
• гадене
• повръщане
• загуба на апетит
• диария - 2-3 до 10-15 изхождания на денонощие на голямо количество течни, зловонни, жълти (като боза) или зелени (като грахова чорба) фекални води, в които плуват групи от олющени епителни клетки или слуз. Характеристиката на диаричните изхождания е различна в зависимост от причинителя на заболяването и тежестта на инфекциозния процес

Коремът е дифузно болезнен, понякога болките са по-силни в областта на епигастриума или около пъпа, в други случаи коремната болка е локализирана в долната лява коремна половина.

След 1-2 денонощия диарията и повръщането обикновено спират.

Общото състояние бързо се подобрява.

В зависимост от локализацията на инфекциозния процес се различават следните клинични форми:

• гастритна
• гастроентеритна
• ентеритна
• гастроентероколитна

Изследвания

При съмнение за бактериално хранително отравяне е необходимо провеждането на обстоен физикален преглед и снемането на обстойна анамнеза, особено относно вида на консумираната храна. Прегледът и анамнезата насочват лекуващия лекар към възможната диагноза, а провеждането на лабораторни и микробиологични изследвания окончателно я потвърждават. Серологични изследвания се провеждат при нужда от типизиране на конкретния бактериален щам.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина
• Анализ на урина
• Левкоцити

Лабораторните промени включват левкоцитоза с неутрофилия и олевяване. В случаите на дехидратация поради обилните повръщания и диарични изхождания се наблюдават промени във водно-електролитния баланс на организма.

Микробиологични изследвания

За нуждните на микробиологичното изследване се събират проби от:

• повърнати материи
• фецес
• съмнителни за контаминация хранителни продукти

Събраните проби са посяват върху селективни хранителни среди, направата на фекална култура и провеждането на фекален тест са задължителни

Серологични изследвания

• Елайза
• Реакция аглутинация
• Полимеразна верижна реакция

Диференциална диагноза

Диагнозата на бактериално хранително отравяне е лесна при заболяване на много лица след консумация на една и съща храна, които показват сходна симптоматика. По-трудна е при спорадичните случаи.

Диференциална диагноза се прави с:

• Други уточнени бактериални хранителни отравяния
• Други уточнени бактериални чревни инфекции
• Цьолиакия
• Злоупотреба със слабителни вещества

Диагнозата се потвърждава чрез изолиране на патогенните агенти от копрокултура, повърнати материи, промивни води, хемокултура и особено от остатъците от храната.

Лечение

Лечението на бактериално хранително отравяне, неуточнено, започва със стомашна промивка с пиене на голямо количество вода до повръщане на чиста течност. Водно-солевата парентерална рехидратация действа бързо и много ефикасно. Важно е наличният дефицит да се възстанови за 2-3 часа. Обикновено не се налага антибиотично лечение, то е показано при клинични данни за септично състояние. Препоръчва се почивка на легло и прилагането на диета с избягване на млечни продукти. За лечение на коремната болка се прилагат спазмолитици. Поради честата поява на повръщане при хранителните отравяния се препоръчва приема на антиеметици. За прекратяване на диаричните изхождания се прилагат антидиарични лекарства.

Изображения: freepik.com