Хранително отравяне, предизвикано от Clostridium perfringens [Clostridium welchii] МКБ A05.2

Хранителното отравяне, предизвикано от Clostridium perfringens (в миналото познато като Clostridium welchii) е инфекциозно заболяване, което възниква при консумация на хранителни продукти, които съдържат ентеротоксини на причинителя.

Причини

Причинител на заболяването е Clostridium perfringens, представител на семейство Clostridiaceae. Бактерия е широко разпространен Грам-положителен, спорообразуващ анаероб, който се открива в изпражненията на животните и човека. Вегетативните форми на бактерия продуцират ентеротоксин, който се натрупва в хранителните продукти и предизвиква хранителни отравяния. Размножава се бързо при подходяща температура, особено върху храни богати на белтъчини. C.perfringens изолатите могат да произведат повече от 17 различни бактериални екзотоксина, които повлияват неблагоприятно на на своя гостоприемник.

Разпространение

Clostridium perfringens е може би най-разпространената от всички патогенни бактерии. Познати са няколко токсигенни типа - A, B, C, D и E. Тип А се свързва предимно с развитие на заболяване при човека. Останалите видове са свързани със заболявания на домашните животни. В много специфични ситуации тип C може да предизвика антропонозно заболяване. Способността на C.perfringens да расте при повишени температури, да произвежда спори и да се възпроизвежда бързо, допринася за ролята му на важна причина за болести, пренасяни с храната. Източник на токсиинфекцията са хранителни продукти, най-често птиче и говеждо месо, които биват контаминирани със спори, вегетативни форми на бактерия или с негови токсини.

Източник на контаминацията са почвата и стомашно-чревния тракт на животните. Контаминацията става възможна при неспазване на санитарно-хигиенните разпоредби за обработка на хранителни продукти. Механизмът на заразяване е алиментарен. Бактериалните спори могат да преживеят много процедури за обработка на хранителните продукти. По отношение на заболяванията при човека трябва да се отбележи, че C.perfringens се свързва най-вече с предизвикването на гангрена и инфекции на рани, но хранителните интоксикации заемат голям дял от заболяванията, причинени от бактерия. Възприемчивостта на човека спрямо влиянието на бактериалните токсини е висока, наблюдават се спорадични случаи, както и малки и средно по размер епидемии.

Патофизиология

Водещо място в патогенезата на заболяването има попадналият в стомашно-чревния тракт ентеротоксин. Този токсин причинява некротично и хеморагично увреждане предимно на тънкочревния епител. Бактириите инвазират тънките черва и произвеждат ентеротоксин. Развива се възпалителен процес с локална деструкция на лигавицата на червата. Повишава се секрецията на натрий и вода, което довежда до появата на диарични изхождания и дехидратация на организма.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е от 6 до 24 часа. Началото е остро, със силна коремна болка и интензивен диариен синдром. Повръщане и повишена температура се срещат едва при 10% от пациентите.

Продължителността на заболяването е приблизително 24 часа в зависимост от клиничния вариант.

Най-разпространените клинични варианти на заболяването са:

• катарален ентерит;
• некротичен ентерит;
• хеморагично-некротичен ентерит.

При голяма част от болните е налице по-лека клинична картина на ентерит или ентероколит, придружени от лекостепенна интоксикация и дехидратация.

Некротичния ентерит се причинява от C.perfringens тип С, чиито екзотоксин причинява некроза на чревната лигавица, кръвоизлив и перфорация. Възпалението обикновено се появява в участъци на йеюнума. Заболяването прогресира до развитието на септичен шок и смърт.

Хеморагично-некротичния ентерит представлява най-тежкия клиничен вариант на заболяването и протича с отделянето на течни изпражнения, примесени с кръв и силна коремна болка, често се наблюдава картината на остър хирургичен корем и хемолиза. Характерно за заболяването е изразеното зачервяване на кожата на лицето, трупа и по-рядко на крайниците.

Изследвания

Провеждането на лабораторни е задължително, но окончателната диагноза се поставя въз основа на епидемиологичните и клинични данни и се потвърждава чрез микробиологично изследване.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Подходящи проби за микробиологично изледване са съмнителни за контаминация хранителни продукти, фецес, кръв и повърнати материи. Събраните проби се посяват върху твърди хранителни среди, в допълнение се провеждат:

• фекален тест;
• светлинна микроскопия и доказване на причинителя в повърнати материи и кръв от болния;
• изследване на остатъци от консумираната храна.

Диференциална диагноза

Поради еднаквият механизъм на заразяване при хранителните интоксикации и сходство в тяхното клинично протичане, диференциална диагноза се прави с:

• Стафилококово хранително отравяне;
• Хранително отравяне, предизвикано от Vibrio parahaemolyticus;
• Хранително отравяне, предизвикано от Bacillus cereus;
• Други бактериални хранителни отравяния.

Лечение

Хоспитализацията на болните е задължителна. Етиологичното лечение се провежда с антибиотични средства, първо средство на избор бива Пеницилин, а алтернативни препарати са Хлорамфеникол и Метронидазол. Патогенетичното лечение включва рехидратация и борба с хиповолемичния шок.

Прогнозата на хранително отравяне, предизвикано от Clostridium perfringens [Clostridium welchii] е сериозна - леталитетът достига до 30%.