Лимфна система (systema lymphaticum)

Лимфната система е представена от формирования, които осъществяват провеждането на лимфата от тъканите до венозното русло, обезвреждане на попадналите в организма чужди частици и микроорганизми, образуването на лимфоцити, изработването на антитела и създаването на имунитет. Проводната функция се изпълнява от лимфните съдове, а останалите - от лимфни образувание на лигавиците, лимфните възли, тимуса и слезката.

Лимфните съдове образуват разклонена тръбеста система, чийто периферен край завършва сляпо в интерстициума на тъканите, а централният й край - във венозното русло. От тъканите до венозната система лимфата преминава през един или повече лимфни възли. Лимфната течност на лимфна система от всяка област на тялото протича през група лимфни възли, наречени регионални. Лимфоидните образувания на лигавицата са представени от единични или групирани лимфни фоликули и сливици. Те са разположени в lamina propria и tela submucosa. Тези лимфни образувания притежават единствено изнасящи съдове, което се дължи на повърхностното им разположение.

Към главните лимфни съдове се отнасят лимфните протоци и вливащите се в тях лимфни стволове.

Лимфните протоци на лимфна система са два:

1. Гръден проток, ductus thoracicus - събира лимфа от долните крайници, таза, коремната кухина, лявата половина на гръдната кухина, левия горен крайник и лявата половина на шията и главата. Образува се в коремната кухина, най-често на нивото на първи поясен прешлен, чрез сливането на лимфните стволове - trunci intestinales и двата truncus lumbalis. Гръдният проток навлиза в гръдната кухина през hiatus aorticus на диафрагмата, където върви по предната повърхност на гръбначния стълб между аортата и v. azygos. При своя ход във възходящо направление той се измества наляво, прекосява задната повърхност на хранопровода и на нивото на трети гръден прешлен се разполага от лявата му страна. Нагоре гръдния проток достига нивото на седми шиен прешлен, извива се дъговидно напред, заобикаля купола на лява плевра и се влива в angulus venosus sinister. Движението на лимфата по гръдния проток се обезпечава от ритмичните промени на интраторакалното налягане при дишане и наличието на клапи в просвета на съда. Тези клапи насочват изгонването на лимфната течност във възходяща посока.

2. Десният лимфен проток, ductus lymhaticus dexter - събира лимфата от останалата част на тялото - дясната половина на гръдната кухина, десния горен крайник и дясната половина на главата и шията. Образува се при страничния ръб на m. scalenus anterior чрез сливането на три ствола: truncus jugularis dexter, truncus subclavius dexter и truncus bronchomediastinalis dexter. Десният лимфен проток има дължина 10-12 мм и се влива angulus venosus dexter или v. subclavia dextra. В много случаи този проток липсва, при което трите лимфни ствола се вливат поотделно.

Лимфните протоци приемат лимфа от лимфните стволове. Към тях се отнасят:

• trunci intestinales - събират лимфа от коремните органи;
• четири чифтни ствола, събиращи лимфата от големите области на тялото:

• truncus lumbalis - събират лимфа от долния крайник и съответната половина на тазовите органи и коремната стена;
• truncus bronchomediastinalis - дренира лимфа от стената на вътрешните органи на гръдната половина;
• truncus subclavius - събира лимфа от горния крайник с рамото и част от гръдната стена;
• truncus jugularis - събира лимфа от съответната половина на шията и главата.