Хаптени

Хаптените са нискомолекулни вещества , които получават имуногенни свойства при свързване с носител. Терминът хаптен е въведен от К. Ландщайнер през 1921г. и се отнася до нискомолекулни вещества под 1000 далтона, с чужд произход, обикновено синтетични, които могат да се свързват специфично с антителата, но не могат да предизвикат тяхното образуване.

Хаптените могат да предизвикат образуването на антитела само след свързването (конюгирането) с някакъв носител, най-често белтък. По този начин хаптените стават имуногенни.

Примери за хаптени могат да бъдат солите на тежки метали като хром и никел, продукти от растителен произход, медикаменти, олигонуклеотиди и много химични синтетични препарати като динитрофенил, оксазолон, оцветители, антибиотици, средства за растителна защита и други. Попаднали в организма, хаптените могат да се свържат със серумните белтъци и да се превърнат в пълноценни антигени. Редица патологични състояния като лекарствени алергии, могат да бъдат резултат от подобно свързване на попаднали в организма хаптени с неговите собствени белтъци. Липсата на антигенни свойства при липидите или нуклеиновите киселини и имуногенността на техните комплекси с белтъци също са пример за хаптени.

Хаптените могат да се разглеждат като отделни епитопи без функция на имунен дразнител, макар че естествените епитопи са по-големи от хаптените. Инжектирането в опитно животно на комплекса хаптен-носител води до образуване на няколко вида антитела: срещу хаптена, срещу носителя и срещу връзката между тях.