Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA)

Простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA)

Простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA) - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването? 

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

Простатно-специфичен антигенПСА (Prostate-specific antigen — PSA) е гликопротеин, който се образува само в простатната жлеза.

ПСА е орган-специфичен, а не тумор-специфичен маркер, тоест промените в плазменото му ниво невинаги са свързани с рак на простата.

Повишените стойности на PSA могат да насочват към:

От друга страна, ниски нива на простатно-специфичен антиген в кръвта не изключват възможността за наличие на раково заболяване.

Въпреки това обаче, голяма част от случаите с рак на простатата в ранен стадий са открити посредством изследването на ПСА в кръвта.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

скринингРешението за използване на простатно специфичния антиген за ранно откриване (скрининг) на злокачествено новообразувание на простатната жлеза трябва да е индивидуално.

Мъжете трябва да бъдат информирани за известните рискове и потенциалните ползи от провеждане на скринингово изследване, като не всички мъже са подходящи кандидати за скринингови тестове.


Американското онкологично дружество (АОД) препоръчва здравите мъже със среден риск да започнат скринингови изследвания с ПСА след 50-годишна възраст, докато Американската урологична асоциация препоръчва скрининговите изследвания да започнат след 55-годишна възраст до навършване на 69 години, като след 70-годишна възраст да не се провежда рутинен скрининг.

 

Други насоки от гайдлайните/guidelines (указанията) на АОД относно скрининг с ПСА включват:

гайдлайни

  • Не се препоръчва PSA скрининг при мъже под 40 години;
  • Не се препоръчва рутинно скринингово изследване при мъже на възраст между 40 и 54 години, които са със среден риск.
    При мъже под 50-годишна възраст, при които е налице повишен риск за развитие на рак на простатата (фамилна обремененост), решението за провеждане на скринингово изследване трябва да е индивидуално;
  • За да се намалят страничните ефекти от скрининга, препоръчва се интервалът между рутинните скринингови изследвания да бъде 2 или повече години, вместо всяка година.
    Смята се, че чрез двугодишните скрининговите интервали се запазват голяма част от ползите от изследванията, като същевременно намаляват фалшиво положителните резултати;
  • Не се препоръчва рутинен скрининг с ПСА при мъже над 70-годишна възраст или такива с очаквана продължителност на живота под 10-15 години;

Тези насоки обаче са в известно противоречие с публикуваните през 2012 година стандарти на Работна група „Превантивна дейност” на САЩ (U.S. Preventive Services Task Force, USPSTF).

USPSTF въобще не препоръчват рутинен скрининг с PSA, независимо от възрастта.
Според тази група, тестовете могат да открият злокачествени заболявания, които се развиват толкова бавно, че ползите от лечението им не надхвърлят рисковете.

 

Въпреки че изследването на простатно-специфичен антиген се използва основно като скринингов тест за ранно откриване на рак на простатата, това изследване носи ценна информация и при други случаи:

  • наличие на симптоми, които са характерни за злокачествено новообразувания на простатата, включително:
    1. трудно, болезнено и/или често уриниране;
    2. болки в гърба и/или болка в областта на таза;
  • ако нивата на PSA са повишени, лекуващият Ви лекар може да назначи повторен тест след няколко седмици, за да се провери дали стойностите на ПСА са се нормализирали;
  • изследването на простатно-специфичен антиген може да се извърши на равни времеви интервали по време на лечението на пациенти, които са били диагностицирани с рак на простатата, за да се проследи ефектът от лечението;
  • при пациенти с диагностицирано злокачествено заболяване, които са в период на активно наблюдение, чрез PSA може да се определи дали злокачественото заболяване на простатната жлеза прогресира и дали е необходимо активно лечение, както и да се избере подходящо лечение;
  • да се проследи резултатът от избраното лечение — изследването на нивата на PSA след хирургично лечение или лъчелечение може да спомогне да се определи дали лечението е било успешно.
    Ако лечението е било успешно и е унищожило всички ракови клетки, обикновено ПСА спада до много ниски нива.
    Нарастване нивата на простатно-специфичния антиген може да означава, че в простата има ракови клетки и карциномът е рецидивирал;

Ако след изследване на простатно-специфичен антиген или ректално туширане са налице съмнения за рак на простатата, трябва да се вземе биопсия (тъканна проба) от простатната жлеза и да се изпрати в лаборатория за изследване.
Това е единственият начин за окончателно поставяне на диагноза.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Трябва да се избягва еякулация поне 24 часа преди вземане на кръвната проба, тъй като това ще доведе до повишени нива на PSA.

Вземането на кръв трябва да стане преди лекуващият лекар да извърши ректално туширане (дигитално ректално изследване) и преди (или няколко седмици след) биопсия на простатната жлеза, тъй като тези две процедури могат да повишат нивата на простатно-специфичния антиген.

 

Метод на провеждане на изследването:

метод за провежданеЗа изследване стойностите на простатно-специфичен антиген е необходимо да се вземе венозна кръв (най-често от ръката), която се изпраща в лаборатория, като резултатите обикновено се готови в рамките на няколко дни.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

 

Разработени са нови PSA тестове, които могат да спомогнат да се направи оценка на състоянието на пациента и това дали е необходима биопсия на простатната жлеза:

  • Процентно съдържание на свободната фракция на ПСА (free PSA):

Простатно-специфичният антиген съществува под 2 различни форми в кръвта:

  1. едната е свързана с кръвни протеини (белтъци);
  2. другата циркулира свободно (свободна форма);

Изследването на свободната фракция на PSA показва какво количество простатно-специфичен антиген циркулира свободно в кръвта, в сравнение с общото ниво на ПСА.

Процентът на свободния PSA e по-нисък при мъжете, които имат карцином на простата, отколкото при тези, които нямат.

Различни проучвания показва, че ако стойностите на PSA са в референтни граници, ниският процент на свободен PSA (по-малко от 10%) означава, че вероятността за рак на простатата е около 50%, което налага вземането на тъканен материал (биопсия).

Голяма част то специалистите препоръчват биопсия при мъже, чиито процент на свободния PSA е 20 или по-малко.

  • Скорост на нарастване на PSA (PSA velocity):

Tова не е отделен тест, а по-скоро отчита промяната в нивата на PSA с течение на времето.

Дори нивата на PSA да са нормални, ако скоростта на нарастване на ПСА за една година е над 0,75 ng/mL, това насочва към злокачествено заболяване на простата, което налага вземането на биопсия.

  • PCA3 уринен тест:

PCA3 (Prostate cancer antigen 3, ген на рака на простатата 3) е протеин, които се произвежда само от простатната жлеза.

Чрез този тест се измерват нивата на PCA3 гена в урината, като повишените нива насочват към злокачествено заболяване на простатата.

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация ще намерите при:

 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Подробна информация ще намерите при:

 

Резултати от проведеното изследване:

Референтните стойности могат да се различават при различните лаборатории.

 

   Нормални стойности:

Според повечето специалисти референтните граници на PSA са 0-4 ng/ml.

Различни съвременни проучвания обаче препоръчват за горна граница да се дефинират по-ниски стойности.

Някои специалисти препоръчват горната граница на ПСА да се намали до 3 или дори до 2.5 ng/mL, особено при по-млади пациенти, тъй като по-младите пациенти има по-малки по размер простатни жлези и следователно по-ниски стойности на PSA.
Ето защо всяко повишение на нивата на простатно-специфичния антиген над 2.5 ng/mL при по-млади мъже е причина за безпокойство.

 ng/ml  нанограма на милилитър

 

   Отклонения от нормата:

Мъжете с нива на общия PSA над 10,0 ng/mL са с повишен риск (над 50%) за развитие на рак на простатата.

Нива на общия ПСА между 4.0 ng/mL и 10.0 ng/mL могат да означават:

  1. рак на простатата (около 25% вероятност);
  2. доброкачествена хиперплазия на простатата;
  3. възпалително заболяване на простатата (простатит);

Тези състояния се срещат по-често при пациенти в напреднала възраст.

Стойности на простатно-специфичния антиген между 4.0 ng/mL и 10.0 ng/mL често се означават като "сива зона".
В тези случаи да бъде изследването на свободния PSA може да бъде много полезно.

Злокачествените новообразувания, засягащи простатата, обикновено произвеждат предимно общ PSA (свързан с протеини/комплексен) и много малки количества свободен PSA (несвързан с протеини), докато доброкачествените тумори на жлезата са склонни да произвеждат повече свободен ПСА.

Ето защо пациентите, които са в сивата зона и имат ниски стойности на свободен PSA и по-високи нива на общ ПСА, са с по-висока вероятност за рак на простатата.
И обратно — когато са налице високи нива на свободен PSA и ниски стойности на маркера, рискът е по-малък.

По този начин съотношението свободен:общ PSA може да спомогне да се вземе решение дали да се извърши биопсия на простатата или не.

По-ниски нива на простатно-специфичния антиген обикновено се наблюдават при млади мъже.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Нивата на простатно-специфичния антиген в серума могат да бъдат повлияни от различни фактори:

  • Възраст — обикновено нивата на PSA се увеличават постепенно с напредване на възрастта, дори да нямате проблеми с простатата;
  • Употребата на някои медикаменти — някои лекарства могат да повлияят нивата на PSA в кръвта.

Трябва да информирате Вашия лекар, ако приемате финастерид (finasteride) или дутастерид (dutasteride), тъй като тези лекарства могат да доведат до фалшиво ниски нива на PSA в кръвта — обикновено с 50% от нормалните стойности.

Големи дози от някои химиотерапевтични лекарства, като например циклофосфамид и метотрексат, също могат да повлияят на нормалните резултати.

  • Тъй като ректалното туширане може да предизвика временно повишение на PSA, вземането на кръв обикновено става преди извършване на туширането;
  • Биопсия или резекция на простата водят до значително повишаване нивата на простатно-специфичен антиген, поради което изследването трябва да бъде направено преди операция или шест седмици след манипулация;
  • Тежкото физическо натоварване, като например колоездене, повлиява активността на простатата и може да доведе до временно повишаване на стойностите на PSA;
  • Еякулация в рамките на 24 часа преди изследването може да доведе до повишаване стойностите на ПСА и затова трябва да се избягва;
4.3, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни проблемиАлтернативна медицинаМедицински изследванияИсторияЛайфстайлКлинични пътекиНормативни актовеСпортЛеченияБотаникаНовиниЗдравни съветиЛюбопитноНаправления в медицинатаСнимкиОрганизацииСпециалистиЗаведенияСоциални грижи