Остър простатит МКБ N41.0

Заболяванията на простатната жлеза показват висока честота, като в зависимост от етиологията си засягат мъжете от всички възрастови групи. Така например хиперплазията на жлезата и ракът на простатата са по-характерни в напреднала възраст, докато възпалителните заболявания на простатата се срещат по-често сред младите мъже.

Едно от най-често описваните в клиничната практика възпалителни заболявания на простатната жлеза е развитието на остър простатит.

За развитието на болестта допринасят различни фактори, като навременното диагностициране и назначаване на подходяща, целенасочена, индивидуализирана терапия намалява значително рисковете от развитие на усложнения, включително и хронифициране на процеса.

Причини и рискови фактори за развитие на остър простатит

Причините за развитие на остър простатит варират при отделните пациенти, като са възможни различни по вид и естество причини, водещи до развитието на възпаление на простатата, а в някои случаи състоянието се означава като идиопатично (не може да се определи конкретната причина).

Най-често острият простатит се развива в резултат от:

• бактериална инфекция: бактериалният остър простатит е сред най-честите форми на болестта, като причинителите, отговорни за най-често срещаните инфекции на пикочно-половата система, са чести причинители и на бактериалния простатит. Това са Escherichia, Klebsiella, Proteus, Pseudomonas, Enterobacter, Enterococcus, Staphylococcus aureus и някои по-редки причинители
• инфекция, предавана по полов път: сексуално-трансмисивните заболявания също могат да се окажат причина за развитие на инфекциозен остър простатит. Най-често състоянието се развива при пациенти с гонорея, сифилис, хламидиаза
• уретрит: възпалението на уретрата (уретрит) под въздействието на различни фактори също може да стане причина за развитие на остър простатит
• епидидимит: възпалението на епидидима (епидидимит), макар и не особено честа причина, също може да се окаже подлежащият провокатор за развитие на остър простатит
• фимоза: фимозата представлява състояние, при което препуциумът не може да бъде изтеглен зад главичката на пениса, като състоянието, макар и рядко, може да провокира остър простатит
• травма в областта на перинеума: травмите в перинеалната област, развиващи се вследствие на продължително колоездене, конна езда, падане и други, могат да провокират развитието на остър простатит
• ятрогенно увреждане: макар и рядко описвано в клиничната практика в хода на някои медицински манипулации, като например катетеризация на пикочния мехур, цистоскопия, биопсия на простатата и други може да се развие остро възпаление на жлезата

Най-често се наблюдава бактериален остър простатит, развил се в резултат от проникване на бактерии асцендентно.

Редица фактори могат да се окажат предразполагащи и благоприятстващи развитието на възпалението, което е и причина състоянието да се среща по-често при някои мъже.

Най-често като провокиращи и улесняващи развитието на болестта фактори се спрягат:

• възраст: заболяването е характерно за мъжете в активна възраст, най-често между 20 и 50 години
• предшестващ простатит: анамнезата за предшестващ или предшестващи епизод или епизоди на остър простатит увеличава риска от повторно развитие при благоприятни условия
• инфекция на уретрата или пикочния мехур: наличието на инфекциозен уретрит и/или цистит създава благоприятна среда за проникване на бактериалните агенти и достигане до простатата с развитието на характерните симптоми
• травма в тазовата област: травмите в тазовата област, особено перинеалната област, могат да предразположат към развитието на остър простатит
• имунен дефицит: пациентите с хронична имунна супресия, като например лица с ХИВ или СПИН, пациенти, подложени на химиотерапия, пациенти с подлежащи туморни новообразувания и други показват по-висока склонност към развитие на различни по вид инфекции, включително остър простатит
• рисково поведение: честата смяна на половите партньори, липсата на предпазни средства при полов контакт, злоупотребата с алкохол и забранени субстанции са предпоставки за развитие на различни по вид увреждания и заболявания, включително и остър простатит

Често за развитието на болестта въздействие оказват комплексни фактори, като познаването на симптомите на болестта спомага за ранно посещение на лекарския кабинет и съответно овладяване проявите на болестта в ранните стадии.

Характерни симптоми при остър простатит

Клиничната картина при остър простатит показва известна вариабилност при отделните пациенти.

В зависимост от засягането на отводящите канали, жлезните дялове и съединително-фибромускулна тъкан се различават четири форми на възпаление на простатата, а именно катарална, фоликуларна, паренхимна и парапростатна форма (парапростатен флегмон).

В зависимост от формата на острия простатит, клиничната изява показва някои различия:

• остър катарален простатит: пациентите се оплакват от тежест в перинеума, учестено уриниране и понякога болезненост в края на уринирането. При изследване на жлезата през ректума (ректално туширане) се установява, че простатата е болезнена. В простатния секрет се откриват множество левкоцити и епителни клетки при нормален брой лецитинови тела
• фоликуларна форма: при тази форма, когато във възпалителния процес са въвлечени лобулите на жлезата, клиничната картина е по-остра. Болните се оплакват от болки в кръста и перинеума, ирадииращи към ануса, главичката на пениса и тестисите, а понякога и към вътрешната страна на бедрата, както и болки при ходене по голяма нужда. Температурата е леко до умерено повишена, уринирането е често и болезнено, като може да последва задръжка на урината. При ректално туше простатната жлеза е много болезнена, увеличена, плътна, като на места се палпират възелчета, отговарящи на напълнени с гноен секрет фоликули. В простатния секрет се откриват обилно количество левкоцити, при липса или силно намаление на лецитиновите тела
• паренхимен простатит: при тази форма се наблюдава засягане на фибромускулната структура на жлезата. Нарушено е общото състояние на болния, налице са обща слабост, загуба на апетит, висока температура. Болките са с пулсиращ характер, дефекацията и уринирането са болезнени. Палпацията на жлезата е съпроводена с изтичане на обилно количество гноен секрет, понякога примесен с кръв. При абсцедиране състоянието на болния рязко се влошава
• парапростатен флегмон: при разпространение на възпалителния процес извън простатната жлеза се образуват парапростатен флегмон или флебит на парапростатното венозно сплетение. Абсцесите могат де се отворят в уретрата, в пикочния мехур, правото черво, перинеума, ретросимфизното пространство

Често формата на заболяването остава неуточнена, тъй като в редица случаи е възможно припокриване на симптомите, а терапевтичният подход е идентичен.

Към най-характерните прояви при остър простатит се включват следните:

• дизурия: болка или парене при уриниране се съобщават при голям процент от пациентите, като е необходимо разграничаване от болката, съпровождаща отделянето на песъчинки през уретрата
• никтурия: чести позиви за уриниране нощно време, които могат да се тълкуват погрешно, особено при мъже над 40 години като хиперплазия на простатата
• полакиурия: чести позиви за уриниране, надвишаващи осем за деня
• затруднено уриниране: стартирането на уринирането е затруднено, често налага включване на коремните мускули, струята често е по-слаба и може да променя траекторията си, възможно е прекъсване и повторно стартиране на уринирането
• промени във вида на урината: урината може да е мътна, с образуване на пяна, възможно е наличие на кръв в урината, промяна в миризмата на урината
• болка: при много от пациентите се съобщава за болка в ниската абдоминална област, ингвиналната област, кръста, перинеума, тестисите, пениса, като често се съобщава и за болка при полов акт и болезнена еякулация (възможно е и наличие на кръв в еякулата)
• общи симптоми: характерни за острия простатит са грипоподобните прояви, фебрилитет, втрисане, слабост, умора, миалгия (болки в мускулите)

Своевременното разпознаване на проявите намалява рисковете от развитие на някои от характерните за острия простатит усложнения, като например бактериемия (при проникване на бактериите в кръвта), епидидимит, абсцес на простатата, намалени репродуктивни способности, хронифициране на процеса с развитие на хроничен простатит и свързаните с него рискове.

Няма директни доказателства за корелация между острия простатит и повишения риск от развитие на рак на простатата.

Поставяне на диагнозата при остър простатит

Поставянето на диагнозата при остър простатит се базира на комплексните резултати, получени от физикалните, лабораторните и образни методи на изследване, които подпомагат отдиференцирането на болестта от други, идентично протичащи заболявания.

Най-често се прилагат следните диагностични подходи:

• анамнеза: подробният разпит на пациента позволява оценка на общото му състояние на база на субективните му оплаквания, давност на симптомите, подлежащи рискови фактори, заболявания, приемани медикаменти
• физикален преглед: физикалният преглед включва клинична оценка на цялостното здравословно състояние на пациента по външни белези, като специфичен тест при заболявания на простатата е извършването на така нареченото ректално туше. При тази манипулация клиницистът прониква с пръст в ректума и има възможност да палпира увеличената простатна жлеза
• изследване на урина: анализът на урината дава ценна информация за наличието или липсата на увреждания, засягащи бъбреците, като в урината се търсят патогени, бели кръвни клетки и други
• урокултура и чувствителност: посявката и последващото извършване на антибиограма за определяне на чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотици е от голямо значение за последващата терапия на болестта
• изследване на кръв: стандартно се извършва пълна кръвна картина, проследяват се нивата на редица показатели, включително и С-рекативен протеин, който обикновено е повишен на фона на повишение на белия кръвен ред
• изследване на простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA): при наличие на възпалителни процеси в простатата стойностите на ПСА може да са повишени. Резултатите от този кръвен тест не бива да се тълкуват самостоятелно, тъй като повишени концентрации се отчитат и при хиперплазия на простатата, рак на простатната жлеза и някои други невъзпалителни заболявания на структурата. Важен отличителен белег при острия простатит е преходното увеличение на ПСА и последващо нормализиране при отшумяване на епизода на острия простатит, докато при хиперплазия и рак на простатата стойностите са перманентно повишени
• образна диагностика: най-често се налага извършването на ехография за оценка на състоянието на простатната жлеза, а при затруднения в диагнозата и съмнения за туморна формация може да се наложи извършването на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс

Обикновено диагнозата не представлява затруднение за опитния клиницист, като правилно поставената диагноза значително улеснява лечението и подпомага назначаването на ефективно, целенасочено, индивидуализирано лечение.

Лечение при остър простатит

Лечението на острия простатит е комплексно, в зависимост от вида на инфекциозния причинител. Тъй като най-често се касае за бактериален остър простатит, то и най-често основният компонент в терапията е назначаването на подходящ антибиотик или комбинация от антибиотици и химиотерапевтици.

Предварителното извършване на антибиограма значително улеснява избора на конкретен препарат в зависимост от изолирания причинител и неговата антибиотична резистентност.

Лечението при леките до умерени форми на болестта е в домашни условия, а при наличието на тежки прояви и развили се различни по тежест усложнения се налага хоспитализация на пациента и провеждане на парентерално лечение с цел бързо овладяване на състоянието му.

Най-често мерките за лечение при остър простатит включват:

• антибиотици: прилагат се препарати от различни фармакологични групи в зависимост от техния спектър и чувствителността на изолираните бактерии. Най-често се използват препарати от групата на бета лактамите, макролидите, хинолоните, аминогликозидите и други в подходяща доза и дозов режим. Най-често се назначават за по-продължителен период от време, обикновено в рамките на четири до шест седмици, като целта е дефинитивно лечение на инфекцията и намаляване риска от хронифициране на процеса. Краткото, с неподходящи средства и в неподходящи дози антибиотично лечение крие риск от развитие на лекарствена резистентност, хроничен простатит и значително затруднява последващата терапия
• алфа-адренорецепторни блокери: лекарствата от тази група (тамсулозин, алфузозин, теразосин) се прилагат за релаксация на мускулатурата на простатата, пикочния мехур и уретрата и облекчаване на някои от проявите, свързани с острия простатит, като например болезнено уриниране
• нестероидни противовъзпалителни средства: представителите на тази група (най-често прилагани са ибупрофен, напроксен и техните аналози) ефективно облекчават болковия синдром (проявяват аналгетичен ефект), като едновременно с това намаляват възпалителните процеси в болестното огнище. Допълнително препаратите от тази група са ефективни за симптоматично лечение на повишената в резултат от инфекцията температура
• почивка на легло: за подпомагане възстановителните процеси в организма се препоръчва осигуряване на достатъчно почивка на пациента, силно ограничаване на физическата дейност до отшумяване на острата фаза, предпазване от натоварване и вдигане на тежести. Препоръчва се ограничаване на дейности, натоварващи областта, като например каране на колело, езда, продължително седнало положение и други
• адекватна хидратация: приемът на достатъчно течности повлиява цялостния оздравителен процес, като в същото време подпомага бъбречната дейност
• алтернативна медицина: въпреки липсата на достатъчно убедителни данни за ефективността на алтернативната медицина, някои от методите могат да се прилага успешно, допълнително към основното антибиотично лечение. Такива например са седящите топли вани, биофийдбек, акупунктура, акупресура, някои билки и лечебни растения (зелен чай, сао палмето и други)

Своевременното лечение на острия простатит значително намалява продължителността на боледуване, бързо облекчава неприятните симптоми и намалява риска от развитие на усложнения.

Като цяло прогнозата при остър простатит е много добра, особено при ранно диагностициране и стартиране на терапия. Неглижирането на състоянието крие риск от хронифициране.