Възпалителни болести на простатата МКБ N41

Заболяванията, засягащи простатната жлеза, показват изключително висока честота в световен мащаб, поразявайки мъже от всички възрасти. В зависимост от своята етиология най-често се описват тумори и възпалителни болести на простатата. Полезна и подробна информация за рака на простатата може да намерите в раздел Заболявания (Злокачествено новообразувание на простатата) и раздел Здравни проблеми (Рак на простатата).

Възпалителните болести, засягащи простатната жлеза, се отличават с висока честота и определени особености в клиничното протичане, като често могат да бъдат погрешно диагностицирани като хипертрофия на простатата или карцином на жлезата.

Заболяванията с възпалителна етиология обикновено се диагностицират в сравнително ранен етап, като лечението е комплексно, но в повечето пъти е медикаментозно. В редки случаи, главно при развитие на някои от сериозните усложнения, както и при значително забавяне на диагнозата и подлежащи допълнителни увреждания, се налага оперативно лечение.

Причини и рискови фактори за развитие на възпалителни болести на простатата

Редица фактори и причини могат да допринесат за развитието и прогресията на болестите с възпалителна етиология, ангажиращи простатната жлеза.

Обикновено за развитието на процеса въздействие оказват комплексни фактори, като при наличие на благоприятни условия се развиват съответните болестни изменения.

Най-често като причини и рискови фактори за развитието на възпалителни заболявания на простатата се считат:

• възраст и здравословно състояние на пациента: обикновено болестите зачестяват с напредване на възрастта, но в някои случаи се засягат млади, активни, привидно здрави мъже, без подлежаща патология. Общият здравословен статус на пациента играе съществено значение, като наличието на имунен дефицит (в резултат от неоплазма, автоимунно заболяване, имуносупресивна терапия и други) и някои подлежащи заболявания с хроничен характер (захарен диабет, сърдечно-съдови увреждания, бъбречна патология и други) значително увеличават риска от развитие на простатит и свързаните с него усложнения. Допълнително продължителната употреба на медикаменти, използвани в основната терапия на някои хронични заболявания, могат да повишат риска от увреждане на простатата и развитие на възпаление
• подлежаща бактериална инфекция: бактериалната инфекция е една от най-честите причини за развитие на възпаление на простатата с остър или хроничен характер. Най-често причинителите са същите, които водят до развитие на баналните инфекции на пикочно-половата система, като такива например са Pseudomonas, Enterobacter, Escherichia, Klebsiella, Proteus, стафилококи и други. Бактериалната инфекция може да ангажира простатата по съседство (от разположени в близост огнища), по хематогенен път (със системното кръвообращение) или лимфогенен път. Често се наблюдава развитие на простатит в хода на продължително протичащ и нелекуван уретрит, цистит, епидидимит и други
• подлежащо сексуално-трансмисивно заболяване: заболяванията, предавани по полов път, са честа причина за засягане на простатата. Простатит се развива относително често при лица с подлежаща урогенитална трихомониаза, сифилис, гонорея, хламидиаза. Препоръчва се ежегодно профилактично изследване за носителство или подлежащо безсимптомно протичащо заболяване, както и ограничаване на рисковото поведение (честа смяна на половите партньори, липса на предпазни средства при полов контакт)
• някои заболявания на пикочно-половата система: някои болести на урогениталната система, като епидидимит, уретрит, фимоза и други, могат да създадат благоприятна среда за развитие на възпалителен процес на простатата. Ранното лечение на подлежащите заболявания и предприемането на съответните мерки за намаляване риска от развитие и на простатит в комбинация с редовни профилактични прегледи намаляват риска от поява на болестта
• травми: травмите в перинеалната област, причинени при падане, в резултат от колоездене, конна езда, продължителна позиция на тялото в седнало положение и други, може, макар и по-рядко, да се окаже една от водещите причини за развитието на възпалителен процес на простатната жлеза
• ятрогенно въздействие: в редки случаи възпалителен процес на жлезата може да възникне в резултат от ятрогенно увреждане, като например някои медицински манипулации, биопсия на простатата по повод друго заболяване, цистоскопия, поставяне на катетър и други

Установяването на конкретните причини, съдействали за развитието на възпалителните болести на простатата, може значително да подпомогне терапията и съответно последващите профилактични мероприятия.

Видове възпалителни болести на простатата

В зависимост от особеностите на възпалителния процес се различават няколко основни вида възпалителни болести на простатата, обособени в отделни нозологични единици, както следва:

• Остър простатит: представлява остро възпаление на простатата, което персистира в рамките на няколко седмици (обикновено до около месец). Острият простатит е по-характерен за мъжете в млада и активна възраст, като най-често се касае за остър бактериален простатит с добре изразени клинични прояви
• Хроничен простатит: хроничното възпаление на простатата се развива при персистиране на острия простатит и липса на лечение или в резултат от други фактори, като характерен и отличителен белег е персистиране на симптомите повече от три месеца (острият е в рамките на един месец, подострият простатит е в рамките на един до три месеца, а хроничният простатит е с прояви, персистиращи повече от три месеца). Различават се две основни форми на болестта в зависимост от особеностите и причините за възпалителния процес, а именно хроничен бактериален простатит (среща се по-често в клиничната практика, като според данни от различни източници това е най-честото възпалително заболяване на простатата) и хроничен небактериален простатит, наричан още синдром на хронична тазова болка. Двете форми протичат идентично, като разликата е основно в наличието или липсата на бактериална флора
• Абсцес на простатата: абсцес на простатата се развива първично (по-рядко) или вторично, в резултат от усложнение на остър или хроничен простатит. По същество представлява кухина в структурата на простатата, изпълнена с гной, която провокира прояви, идентични с тези на острия и хроничен простатит. Особеност в лечението е необходимостта от комбиниране на медикаментозната (най-често антибиотична) терапия с хирургично лечение, изразяващо се в дренаж на абсцеса
• Простатоцистит: тази рядко срещана форма на възпалително заболяване на простатата се развива като усложнение на простатит или като усложнение в хода на хроничен цистит, като клиничната картина обединява проявите, характерни за двете заболявания
• Други възпалителни болести на простатата: тук се включва така нареченият кавитарен простатит, който се описва сравнително рядко в клиничната практика и може да има инфекциозен или неинфекциозен характер. Лечението е предимно симптоматично
• Възпалителна болест на простатата, неуточнена: при невъзможност за причисляване на конкретното заболяване при пациента към някоя от гореизброените нозологични единици, се касае за неуточнена възпалителна болест на простатата, като проявите са общи, неспецифични, диагнозата е по метода на изключването, а терапията е симптоматична, индивидуално определена при всеки конкретен пациент в зависимост от проявите

Определянето на конкретната форма на възпаление на простатата е необходимо за създаване на целенасочен и индивидуализиран лечебен план и оптимално бързо овладяване на проявите на болестта.

Характерни симптоми при възпалителни болести на простатата

Различните форми на възпаление на простатата показват идентична клинична картина, която често се припокрива и с характерните за хипертрофия на простатата симптоми и някои от проявите в началните стадии на карцином на простатата.

При острия и хроничен простатит основната разлика в клиничното протичане е давността на проявите (до един месец за острия и над три месеца за хроничния простатит).

Най-честите симптоми при възпалителни болести на простатата включват някои от следните:

• дизурични нарушения: дизурията характеризира наличието на болка и парене при уриниране, които са добре проявени при всички възпалителни нарушения на простатната жлеза
• полакиурия и никтурия: полакиурията (учестено уриниране) и никтурията (учестено уриниране нощно време) са изключително характерни за болестите на простатата, но са неспецифични прояви (наблюдават се и при възпаление, и при хипертрофия на простатата, но също и при неопластични образувания). Обикновено това са едни от първите прояви, които стават причина за посещение на лекарския кабинет
• нарушения в уринирането: наблюдава се затруднено стартиране на уринирането (необходимо е допълнително включване на коремните мускули), прекъсване и повторно стартиране на уринирането, промени в траекторията на урината, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, изтичане на капки урина след приключване на уринирането и други
• промени в нормалния вид на урината: в зависимост от особеностите на болестния процес са възможни промени в цвета (става по-тъмна, мътна) и мириса на урината. Възможно е наличие на кръв в урината, а при развитие на усложнения и гной
• болков синдром: при много от пациентите, особено с хроничен простатит и абсцес на простатата, едни от първите прояви включват болка в перинеалната област, кръста, ниската абдоминална област, тестисите, като при липса на други прояви пациентите са склонни дълго време да неглижират тези прояви, което от своя страна може да доведе до усложнения
• общи прояви: не при всеки пациент са налице общи прояви, като много от засегнатите се чувстват добре като цяло, налице са предимно урологични прояви. При част от пациентите е налице леко до умерено увредено общо състояние с развитие на фебрилитет (повишение на телесната температура), главоболие, слабост, умора, понижена концентрация и раздразнителност, свързани с недоспиването във връзка с никтурията. Общите прояви са по-силно проявени при интензивна бактериална инфекция, при пациенти с понижен имунитет, както и при лица в напреднала възраст

Тежестта на проявите не корелира пряко с тежестта на заболяването. Възможно е наличие на оскъдна клинична картина, а тежка възпалителна реакция и затруднения в създаването на рационален терапевтичен план. Често се описва и драматична, тежка, сериозна клинична картина, при която се установяват леки изменения в простатата, а лечението е бързо, лесно и изцяло консервативно.

Своевременното посещение при специалист подпомага ранното откриване на болестта. Всяко забавяне в диагностицирането на процеса крие риск от хронифициране на простатита и развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Въпреки многобройните сходства в клиничното протичане при различните заболявания на простатата е необходимо тяхното отдиференциране едни от други. Необходимо е различаване на отделните възпалителни болести на простатата едни от други, но и различаване от хипертрофията на простатата, рака на жлезата, някои форми на цистит, уретрит и други.

Диагностициране при възпалителни болести на простатата

Поставянето на диагнозата при възпалителните заболявания на простатата изисква комплексен подход и провеждането на различни физикални, лабораторни и образни методи на изследване. Тъй като отделните форми протичат идентично и често могат да се диагностицират погрешно, комплексният диагностичен подход има за цел адекватно и коректно диагностициране на болестта, уточняване на формата на заболяването, а в много случаи подпомага и изготвянето на целенасочен терапевтичен план.

За поставяне на диагнозата при възпаление на простатата е необходимо:

• анамнеза: обстойният разпит на пациента може да насочи към евентуални провокиращи фактори за развитието на болестта, наличието на подлежащи заболявания, имунен дефицит, рисково поведение, но като цяло е слабо информативен поради идентичното протичане на отделните заболявания на простатата
• физикални находки: от клиничния преглед с най-високо информативно значение е провеждането на така нареченото ректално туше, при което клиницистът има възможност да палпира простатата, прониквайки през ректума. При наличие на възпаление обикновено простатата се палпира увеличена, налице е промяна в консистенцията и еластичността, възможни са неравности и несъразмерно увеличение
• изследване на кръв: кръвните изследвания се назначават при голям процент от пациентите, като с важно значение са някои показатели, като например промени в белия кръвен ред, повишение на С-реактивния протеин, промени в някои показатели, насочващи към евентуално бъбречно увреждане (например повишение на уреята и креатинина)
• изследване на урина: изследване на урина се назначава много често с цел установяване на бактериална флора и промени в нормалния състав на урината. По преценка на лекуващия лекар, освен кръв и урина, могат да се назначат и разширени изследвания на простатен секрет, семенна течност, като по наличните отклонения от нормалните стойности може да се съди за тежестта на процеса и развитието на усложнения (така например хроничният простатит крие риск от репродуктивни нарушения и промени в нормалния брой и качества на сперматозоидите)
• изследване на ПСА (простатно-специфичен антиген): изследване на простатно-специфичния антиген (ПСА/PSA) се назначава обикновено при пациенти на възраст над 50 години (рядко се назначава при мъже под 40 години), като при възпаление на простатата обикновено се наблюдава повишение на стойностите. Този показател не бива да се тълкува самостоятелно, тъй като повишение е възможно и при хиперплазия на простатата, както и при туморен процес, ангажиращ жлезата
• биопсия на простатата: при диагностични затруднения, противоречиви резултати и съмнения за малигнен процес, се налага извършване на биопсия на жлезата, като последващо хистологично изследване на материала потвърждава диагнозата. Биопсия на простатата не се назначава рутинно, а само при малък процент от пациентите с възпалителни болести на жлезата
• образни методи: образната диагностика е важен и често прилаган метод за изясняване на диагнозата, като с висока информативна стойност и значение са резултатите, получени при ехография на жлезата (ултразвуково изследване), а при необходимост се налага провеждане и на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс. По преценка на лекуващия лекар може да се приложат и други образни методи за диагностициране на процеса, като се предпочитат неинвазивните, щадящи и безопасни методики

Ранното откриване на заболяването и изясняването на неговия характер и особености позволява адекватно лечение, подобрява прогнозата и минимизира рисковете от развитие на усложнения.

Лечение при възпалителни болести на простатата

Терапията при възпалителните заболявания, ангажиращи простатната жлеза, е комплексна, като обикновено съчетава лекарствена терапия с общи мероприятия. В малък процент от случаите, главно при наличие на усложнения, се налага оперативна намеса на фона на подходящо медикаментозно лечение.

За постигане на оптимални резултати е необходимо индивидуализиране на лечението и съобразяване с отделните особености на болестта при конкретния пациент. Безразборното назначаване на неподходящи лекарства, както и самоволния прием на медикаменти без лекарска консултация, крие риск от влошаване на състоянието, задълбочаване на проявите и развитие на различни по тежест усложнения.

Най-често за лечение на различните по вид възпалителни заболявания на простатата се назначават:

• антибиотична терапия: антибиотиците са най-често използваните медикаменти за лечение на бактериален простатит, остър или хроничен. Антибиотичната терапия е средство на първи избор, но се предпочита предварително извършване на антибиограма, определяне на чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотици и назначаване на целенасочена терапия с достатъчно ефективни, широкоспектърни и безопасни препарати. Най-често се използват антибиотици от групата на хинолоните, сулфонамидите, бета лактамите, макролидите и други в достатъчно високи дози и за достатъчен интервал от време. Ниските дози и кратката продължителност на антибиотичния курс крие риск от развитие на лекарствена резистентност. В някои случаи (например пир хроничен простатит) може да се наложи продължителен прием на антибиотици (дори за период от няколко месеца)
• симптоматични средства: при много от пациентите допълнително към антибиотичната терапия при бактериален простатит и като основно лечение при небактериалните форми, се назначават симптоматични средства за облекчаване проявите на болестта. Най-често това са противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), алфа-адренергични антагонисти (за подобряване на урологичните смущения), лаксативи (при подлежащ запек е възможно допълнително влошаване на симптомите), витаминни добавки (при нужда по преценка на лекуващия лекар) и други
• оперативно лечение: оперативно лечение се налага при много малък процент от пациентите. При наличие на усложнения и допълнителни увреждания (например конкременти) може да се наложи извършване на простатектомия (отстраняване на простатата по хирургичен път). При абсцес на простатата основното лечение включва дренаж на абсцеса на фона на подходяща антибиотична профилактика
• общи мероприятия: общите мероприятия включват почивка на легло, прием на достатъчно течности, облекчен режим (без вдигане на тежести, избягване на натоварвания), ограничаване на вредните навици (намаляване приема на съдържащи кофеин напитки, намаляване на алкохолната консумация, ограничаване на тютюнопушенето)
• алтернативни методи на лечение: алтернативната медицина намира ограничено приложение в лечението на възпалителните болести на простатата, поради липсата на достатъчно доказателства за нейната ефективност и безопасност. След консултация с лекуващия лекар може допълнително към основното лечение да се назначат акупунктура, акупресура, биофийдбек, както и различни техники за справяне със стреса (различни проучвания показват известна връзка между стреса и риска от поява на простатит), като например медитация, техники за релаксация и други

Своевременното, комплексно, целенасочено и индивидуализирано лечение подобрява значително прогнозата при различните по вид възпалителни болестни на простатата.

При някои пациенти лечението е по-продължително, налага по-агресивен подход и комбинирана антибиотична терапия във връзка с особеностите на бактериалната флора и общото здравословно състояние.