Простатоцистит МКБ N41.3

Болестите с възпалителен характер, засягащи простатната жлеза, показват висока честота в световен мащаб, като при липса на лечение или в хода на заболяването могат да се развият различни по тежест усложнения. Такъв е случаят с развитието на простатоцистит.

Както насочва и наименованието на заболяването в хода на възпалителния процес са ангажирани простатната жлеза и пикочният мехур. Простатоциститът представлява възпалителен процес засягащ пикочния мехур, шийката на пикочния мехур и простатната част на уретрата.

Заболяването често има бактериален характер и се развива като усложнение на остър (по-често) или хроничен цистит, но може да се развие и първично.

Най-честите причинители, които се наблюдават при простатоцистит, са E. coli, Proteus, Klebsiella, P. aeruginosa, по-рядко стафилококи, гонококи, ентеробактерии и други.

Честотата на заболяването е относително ниска, като засяга предимно мъже в средна към напреднала възраст.

Рискови фактори, за развитието на простатоцистит могат да бъдат инфекции на пикочните пътища, епидидимит, катетеризиране, извършване на хирургични манипулации в областта на пикочния мехур или уретрата, вродени или придобити малформации на уретрата, травматични увреждания. Предразполагащи и създаващи благоприятни условия за развитие на болестта фактори са още и пониженият имунитет в резултат от хронично заболяване, продължителна имуносупресивна терапия, туморен процес и други.

Разпознаването на болестта не представлява особено затруднение за опитния клиницист, като обикновено пациентите сравнително в ранен етап се свързват с лекуващия лекар.

Ранното диагностициране, последвано от подходяща и индивидуализирана терапия значително подобряват прогнозата, минимизирайки рисковете от поява на различни по тежест усложнения и разпространение на инфекциозното огнище.

Симптоми при простатоцистит

Клиничната картина при простатоцистит обикновено съчетава в себе си характерните за острия простатит и цистит прояви, като са възможни многобройни вариации при отделните пациенти.

Изключително рядко заболяването протича безсимптомно или неспецифично, обикновено са налице различни по тежест прояви.

Най-често се съобщават за някои от следните симптоми:

• полакиурия: полакиурията е термин, обозначаващ честите позиви за уриниране. Обикновено пациентите имат много по-чести позиви, надхвърлящи осем до десет
• дизурични оплаквания: честите позиви за уриниране често се съчетават с болезнено уриниране, като при голям процент от пациентите са налице болка и/или парене при уриниране (проява, която е изключително характерна както за цистита, така и за простатита)
• никтурия: никтурията или учестеното уриниране нощем е характерен за простатита симптом, който е силно проявен и при простатоцистита
• затруднено уриниране: пациентите често съобщават за затруднения в уринирането, изразяващи се в трудно започване на уринирането (необходима е допълнителна сила и напрягане на коремните мускули), често стартиране и прекъсване на уринирането, усещане за недоизпразнен пикочен мехур
• промени в уринирането и вида на урината: при много от пациентите се наблюдават промени в силата и траекторията на струята при уриниране, изтичане на няколко капки урина след приключване, промени във вида и мириса на урината, а при някои от пациентите се съобщава и за наличие на кръв в урината
• болков синдром: болка се наблюдава не само при уриниране, като се описва най-често в перинеалната област, тестисите, кръста
• общи прояви: възможни са и леки до умерени общи прояви, в резултат от инфекциозното огнище, изразяващи се във фебрилитет (повишение на телесната температура), общо неразположение, умора, безапетитие, главоболие и други

Много от симптомите са характерни и за други увреждания на простатната жлеза (като например полакиурия, дизурия, никтурия), поради което е необходимо своевременно отдиференциране на болестта с цел назначаване на най-подходящото за конкретния пациент лечение.

Диагностициране на простатоцистит

Диагнозата простатоцистит се поставя въз основа на клиничната картина, лабораторните изследвания, изследване на простатен секрет и урина, а при наличие на противоречиви резултати и затруднения в диагностицирането се назначават и подходящи образни изследвания.

Обикновено подходът е комплексен и включва обработка на данните, получени в хода на:

• анамнеза: подробният разпит на пациента може да насочи към предшестващо заболяване на простатата или пикочния мехур, прием на определени медикаменти, рисково поведение, вредни навици, травми и други, но обикновено има слабо информативен характер, насочвайки към заболяване на пикочно-половата система, без особена конкретизация
• физикален преглед: данните от физикалния преглед също са оскъдни, тъй като заболяването показва известна вариабилност при отделните пациенти. В по-голямата част от случаите пациентите са със запазено общо състояние, само при малък процент се описва леко до умерено увредено общо състояние. При ректално туше се установяват различни находки, обикновено с неравномерно увеличение на простатата, промяна в консистенцията и плътността
• лабораторни находки: рутинно се назначава изследване на урина и кръв, а по преценка на лекуващия лекар и семенна течност. В урината обикновено се установява наличие на бактерии, като тяхното изолиране и последващо изследване за антибиотична чувствителност е от ключово значение за назначаването на ефективна терапия. При изследването на кръв фокусът е върху наличието или липсата на отклонения в нивата на белия кръвен ред, С-реактивния протеин, урея, креатинин, а по преценка на лекаря и изследване нивата на простатно-специфичния антиген (ПСА), който при наличие на възпалителни процеси на простатата обикновено е повишен
• образна диагностика: образната диагностика включва различни методики, като например ехография на пикочен мехур и простата (установяват се характерните за възпалението на двата органа изменения), а при нужда и компютърна томография, в много редки случаи и ядрено-магнитен резонанс

Необходимо е разграничаване на заболяването от някои, протичащи с идентични прояви, заболявания на отделителната система, като например други форми на цистит, остър и хроничен простатит, уретрит, хиперплазия на простатата, рак на пикочния мехур, уретрата или простатата и други.

Лечение при простатоцистит

Лечението при простатоцистит е комплексно, целенасочено и индивидуализирано с цел постигане на оптимални резултати на фона на минимален риск от странични ефекти и усложнения.

Обикновено се назначават някои от следните средства:

• антибиотици: антибиотиците и химиотерапевтиците са средство на първи избор при бактериален простатоцистит, като след извършване на антибиограма и определяне чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните средства, се назначава подходяща, в достатъчно високи дози и достатъчна продължителност антибиотична терапия. Често предпочитани препарати са представители на групата на сулфонамидите, хинолоните, бета-лактамите, макролидите и други. При необходимост от продължителен прием се препоръчва профилактика на някои от страничните ефекти с подходящи пребиотици и пробиотици, витаминни добавки, прием на достатъчно течности
• аналгетици: за облекчаване на болковия синдром се назначават различни по вид аналгетици (обезболяващи средства), като обикновено се препоръчват краткосрочни лечебни курсове с цел избягване риска от поява на нежелани ефекти
• противовъзпалителни средства: за ускоряване на оздравителните процеси антибиотичната терапия обикновено се комбинира с подходящи противовъзпалителни средства, а небактериалните форми на болестта се третират основно с представители на тази група. Назначават се в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен лечебен курс, които варират при отделните пациенти в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес
• прием на достатъчно течности: адекватната рехидратация на организма от една страна подобрява цялостното здравословно състояние, а от друга подпомага дейността на отделителната система и проявите на цистит. Препоръчва се прием на поне два литра течности (за предпочитане вода или неподсладен чай)
• витаминни добавки: при чести прояви на цистит или простатит (и съответно риск от развитие на простатоцистит като усложнение) по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат подходящи витаминни добавки за повишаване на защитните сили на организма, борба с кислородните радикали и възпалението. Препоръчва се и прием на антиоксиданти като витамин С, витамин Д, витамин Е, както и достатъчен внос на селен, цинк, магнезий
• алтернативни средства: в зависимост от предразполагащите фактори при всеки конкретен пациент, след съгласуване с лекуващия лекар, може да се обмисли като допълнително лечение провеждането на акупунктура, биофийдбек, прием на билки и лечебни растения, йога и други

Всяка промяна в лечебния план следва да бъде коментирана с лекуващия лекар, тъй като самоволната промяна в дозата или честотата на прием на лекарствата може да доведе до влошаване на протичането, развитие на антибиотична резистентност, допълнително затруднение на терапията и риск от усложнения.

При ранно и адекватно лечение прогнозата при простатоцистит обикновено е напълно благоприятна, без риск от последици с дългосрочен характер. Важна превантивна мярка е подходящото и достатъчно продължително лечение на острия и хроничен простатит, както и ранно овладяване при симптоми на цистит.