Други възпалителни болести на простатата МКБ N41.8

Възпалителните болести на простатната жлеза са голяма група заболявания, от които често срещани в клиничната практика са острият и хроничният простатит, докато другите нозологични единици показват относително ниска честота.

Към рубриката други възпалителни заболявания на простатата се включва така нареченият кавитарен простатит, който показва ниска честота на разпространение, идентична на другите възпалителни болести клинична картина и медикаментозно лечение.

Наблюдава се предимно при мъже в по-напреднала възраст, в редки случаи се описва при млади мъже.

Етиологията и рисковите фактори, допринасящи за развитието на болестта, не са напълно изяснени, като се обсъжда възможно развитие като рядко усложнение на хроничен простатит или друго подлежащо заболяване на простатната жлеза.

Възпалителният процес рядко показва бактериален характер, като при изолиране на бактериална флора най-често се откриват ентеробактерии, стафилококи, гонококи и други.

По-често възпалителното огнище има неинфекциозен характер и се дължи на активирането на различни процеси в организма, допринасящи за развитието на възпалителната реакция.

Клиничното протичане при кавитарен простатит е трудно различимо от другите възпалителни болести на простатата, като най-често пациентите съобщават за:

• болков синдром: болка с различен интензитет, характер и сила се описва обикновено в перинеалната област, но може да бъде локализирана и в областта на тестисите, кръста, ниската абдоминална област и да варира значително при отделните пациенти. При част от засегнатите лица болка не се наблюдава или е пренебрежимо слаба и пациентите тълкуват болковия синдром с преумора, продължителна седнала позиция, травма в областта
• промени в уринирането: възможни са различни по вид промени в уринирането, характерни както за възпалителните простатни заболявания, така и за хипертрофията на жлезата, простатен карцином и други. Възможни са често уриниране, учестено уриниране през нощта, болка и парене при уриниране, усещане за неизпразнен пикочен мехур, промени във вида на урината и други
• общи симптоми: общи прояви може и да липсват при някои пациенти, а при други да са силно проявени. Възможни са отпадналост, умора, слабост, фебрилитет (повишена телесна температура), главоболие, раздразнителност и други

Разпознаването на болестта може да е затруднено, поради идентичното протичане с другите възпалителни процеси на простатата, хипертрофията на жлезата, рака на простатата, но също и редица други урологични състояния, включително цистит, уретрит и други.

Диагностицирането на болестта налага комплексен подход и извършване на различни по вид физикални, лабораторни и образни методи на изследване.

От анамнезата опитният клиницист може да се ориентира за урологично заболяване, но разпитът като цяло е слабо информативен, поради вариабилността в протичането на състоянието.

Физикалният преглед показва обикновено запазено общо състояние, с или без наличие на фебрилитет, а при ректално туше се описват различни по вид промени в размера, еластичността, консистенцията и някои други характеристики на простатната жлеза.

Рутинно се назначават изследване на урина и изследване на кръв, а по преценка на лекуващия лекар може да се наложи изследване и на семенна течност.

Изследването на урина при наличие на бактериална инфекция обикновено установява конкретните причинители, а при липса на инфекция урината е стерилна с или без наличие на отклонения в другите показатели.

При необходимост се изследва и простатен секрет, като по наличните отклонения може да се съди за вида, характера и особеностите на възпалителния процес.

При кръвните изследвания често се установява левкоцитоза с олевяване в голям процент от случаите. С-реактивният протеин обикновено е нормален, до леко повишен (висок е при наличие на инфекциозно огнище), а нивата на простатно-специфичния антиген (ПСА) могат да бъдат в норма или леко до умерено повишени.

При съмнения за допълнителни увреждания се назначава изследване на функционалната активност на бъбреците, като се проследяват нивата на уреята и креатинина.

С висока информативна стойност са резултатите, получени от образните методи на изследване, като рутинно се извършва ехография (ултразвуково изследване). Данните от ехографските изследвания подпомагат диагностицирането на процеса от една страна и отдиференцирането му от другите болести на простатата от друга.

При наличие на противоречиви резултати и за отхвърляне на малигнен процес може да се назначи провеждане на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс.

Цистоскопия и биопсия на простатата се извършват само при малък процент от пациентите по преценка на лекуващия медицински екип.

Лечението при кавитарен простатит е комплексно, целенасочено и индивидуализирано, съобразено с особеностите в клиничното протичане при всеки отделен пациент.

Лечението зависи на първо място от причинителя на възпалителния процес, наличието на усложнения, подлежащи заболявания с общ характер и терапевтичните възможности. При възпаление с бактериална генеза се назначават подходящи, широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици, съобразени с резултатите от антибиограмата.

При неинфекциозните форми на болестта се назначават в достатъчно високи дози подходящи противовъзпалителни средства за достатъчно продължителен период от време.

При изразен болков синдром се назначават подходящи аналгетици (обезболяващи средства).

Симптоматично могат да се приложат антипиретици (за понижаване на температурата), лаксативи (за лечение на запек, който допълнително може да причини дискомфорт на пациента), седящи топли вани, алтернативни средства, билки и лечебни растения.

Лечението се различава при отделните пациенти, като липсва единен, стандартизиран подход във връзка с ниската честота на болестта и многобройните фактори, които могат да окажат влияние върху хода на заболяването.

Прогнозата при други възпалителни болести на простатата обикновено е добра, като рисковете от сериозни и с дългосрочен характер последици са ниски. Повишената бдителност на пациентите и своевременната връзка с лекуващия лекар при първите прояви на болестта значително подобрява прогнозата и разширява терапевтичните възможности.