Физиологично значение на микроелементите

› Въведение

› Желязо

› Цинк

› Мед

› Манган

› Флуор

› Йод

› Молибден

› Селен

› Хром

› Кобалт

Въведение

С храненето човек доставя на клетките в организма си необходимите хранителни вещества – витамини, есенциални мастни киселини, незаменими аминокиселини и минерали. Микроелементите са минерали, които се намират в малки количества в организма и се доставят с храната. Въпреки ниското им съдържание, те са незаменима част от нормалното протичане на всички физиологични процеси.

Към групата на микроелементите спадат:

• желязо;
• цинк;
• мед;
• манган;
• флуор;
• молибден;
• хром;
• йод;
• кобалт;
• селен.

Желязо

Желязото е един от основните микроелементи, като най-важната му функция е участието в транспорта на кислород в организма. Този минерал участва в изграждането на структурата на хемоглобина, съдържащ се в еритроцитите, благодарение на който се осъществява транспорта на газове от белите дробове до всички тъкани. В хемоглобина се намират около две трети от общото желязо в организма. Транспортът на кислорода е зависим от нивото на този минерал. Желязото е част от цитохромите и други желязо съдържащи ензими. В черния дроб се намира резерв от него. Нормалният прием на желязо за 24 часа е 15 мг. Жените се нуждаят от повече желязо около 20 мг, тъй като губят кръв всеки месец по време на менструацията.

Нашите тела не могат да произвеждат желязо, за това трябва да го приемаме с храната. Източници на този микроелемент са червени меса, риба, жълтък, сушени плодове, зеленчуци и зърнени храни. Неадекватният прием на желязото може да доведе до дефицит или излишък от този минерал. Прекалено високите нива на желязо в организма могат да бъдат токсични. Дефицитът се описва от заболяването желязо-дефицитна анемия. Анемията е състояние, което се характеризира с понижени нива на хемоглобин в кръвта. При недостиг на желязо тялото не може да произведе достатъчно хемоглобин и в последствие да осъществи оптималния транспорт на кислород. Желязо дефицитната анемия има три форми: лека, средна и тежка, като леката протича безсимптомно. Средната и тежката форма са придружени от ясно проявени симптоми като умора, слабост, бледа кожа, задух, виене на свят, изтръпване на краката, желание за консумация на странни неща, студени крайници, чупливи нокти и главоболие. Причините за възникване на това състояние са недостатъчна консумация на желязо, лоша абсорбция, кръвоизливи и други.

Цинк

Цинкът е вторият важен микроелемент след желязото. Той не може да се синтезира в организма, затова е необходимо да се приема с храната. Неговите функции за свързани с участие в нормалното протичане на имунните процеси, на клетъчното делене, клетъчния растеж, зарастването на рани. Цинкът има централна роля и в метаболизма, защото влиза в състава на много ензими, включително и на карбоанхидразата и на големите пептидази. Този минерал е необходим за нормалното функциониране на органите и вкуса и мириса. По косвен път той подобрява действието на инсулина. Необходим е за нормалното протичане на бременността и половото съзряване. Тялото се нуждае от 2,2 мг цинк на ден. Той се набавя чрез консумация на говеждо, свинско, агнешко месо, ядки, пълнозърнести храни, бобови растения.

При неадекватен прием на цинк може да се наблюдава дефицит или излишък от този минерал. Дефицитът на цинк е състояние, което се развива при недостатъчно количество на микроелемента в организма за осъществяване на жизнените процеси. Той засяга много органи и системи, включително кожата, стомашно-чревния тракт, репродуктивната, имунната и централната нервна система. Най-често се дължи на непълноценно хранене, неадекватна абсорбция на минерала, повишено изхвърляне или увеличено използване от клетките. Симптомите на дефицитът на цинк включват необяснима загуба на тегло, трудно зарастване на рани, проблеми с концентрацията, намалено усещане за вкус и мирис, диария и загуба на апетит. Състоянието обикновено се компенсира лесно с промяна в хранителния режим и прием на добавки, съдържащи цинк. Излишъкът на цинк в организма, наречен още цинкова токсичност, се развива при прием на прекалено големи дози цинк. Това състояние нарушава обмяната на някои микроелементи, защото абсорбцията на други минерали като мед и желязо е пряко свързана с тази на цинка. Среща се рядко.

Мед

Медта е микроелемент, който е от съществено значение за нормалното съществуване на организма. В тялото има около 2 мг мед на килограм телесно тегло. Този микроелемент влиза в състава на различни ензими, които катализират важни биохимични реакции за производство на енергия. Медта участва в производството на хемоглобина. Някои от ензимите, които съдържат мед катализират синтезата на меланин или участват в ремоделирането на съединителната тъкан. Това е особено важно за поддържане на здравето на кожата и на сърдечно-съдовата система. Медта се използва като лекарство от хиляди години за лечение на рани. Най-новите проучвания съобщават, че този микроелемент спомага за лечението на възпалителни заболявания като артрит.

Източници на мед за ядките, семената, нахут, стриди, зърнени култури, месо, риба. Необходимо е да се приемат 2,2 мг мед на денонощие. Неадекватният прием може да доведе до дефицит или излишък на мед. Дефицитът на мед е много рядко неврологично и хематологично заболяване. Най-често се причинява от други заболявания с храносмилателен или генетичен произход. Симптомите на това състояние се разделят на две групи: признаци от хематологичен произход (анемия, нисък брой бели кръвни клетки, миелодисплазия) и от неврологичен произход (сензорна атаксия, мускулна слабост, затруднено зрение). Медната токсичност е състояние, което се характеризира с излишък на мед. Симптомите включват повръщане на кръв, ниско кръвно налягане, черни изпражнения, жълтеникава пигментация на кожата. Дългосрочното персистиране на медната токсичност може да доведе до увреждане на черния дроб.

Манган

Манганът е микроелемент, който се съдържа в митохондриите на хепатоцитите, в костите и в някои ензими. Здравните ползи от този минерал да поддържане на костната структура, част от структурата на мангановата супероксид дисмутаза, участие в регулацията на абсорбцията на други минерали, на нивото на кръвната захар. Манганът играе ролята на антиоксидант. Освен това подобрява функцията на щитовидната жлеза, когнитивните способности, абсорбцията на витамини, намалява възпалението и предпазва от остеопороза. Манганът се доставя на клетките чрез консумация на малини, ананас, чесън, грозде, червено цвекло, горчица, ориз, мента, ядки, банани, моркови и зелени зеленчуци. Нормалният прием на манган е 2 мг за 24 часа. В анормални дози манганът може да бъде токсичен за организма. Наблюдава се манганов дефицит и отравяне с манган. Дефицитът на манган се наблюдава при намален прием или абсорбция на манган. Симптомите са раздразнителност, отслабена памет, умора, дерматит, чупливи кости. Обикновено се компенсира лесно с подобряване на хранителния режим. Отравянето с манган е токсично състояние, което се дължи на дългосрочно излагане на този минерал. Симптомите включват психиатрични и двигателни смущения. Лекува се с медикаменти.

Флуор

Флуорът е микроелемент, който се среща в организма свързан с хидроксиапатитните кристали и под формата на калциев флуорид. Тези съединения се намират в костите и зъбите. Флуорът, заедно с макроелементите фосфор и калций, участва в образуването на хидроксиапатитните кристали в зъбите, като по този начин предпазва от появата на кариеси. Освен това този минерал участва в активирането на редица ензими. Смята се, че оказва положителен ефект върху симптомите на остеопороза. Необходимият дневен прием на флуор е 1,0 мг. Той се намира в питейната вода в някой райони, в чайовете, желатина, морските дарове. Рядко може да се наблюдава дефицит на флуор.

Йод

Йодът е изключително важен микроелемент, защото е необходим за синтезата на хормоните на щитовидната жлеза (тироксин, трийодтиронин). Участието му в структурата на тези биологично активни вещества обуславя другите му функции, които се изразяват в регулация на растежа и развитието на цялото тяло. Оптималните нива на йод в организма са изключително важни за нормалното фетално развитие на плода. Дефицитът на йод по време на бременност може да доведе до спонтанен аборт, вродени аномалии, мъртво раждане. Този минерал има значение за развитието на мозъка, невронните вериги, слюнчените жлези, гастро-интестиналния тракт. Други функции на йода в организма са: участие в поддържането на здравословно тегло, в използването на енергия, в когнитивните функции, в регулацията на сърдечната дейност и нивата на холестерола в кръвта. Нормалният прием на йод е 0,15 мг дневно. Източници са рибата, раците и скаридите. Във възрастният индивид при дефицит се наблюдава хипофункция на щитовидната жлеза (гуша), а излишъкът може да доведе до хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза).

Молибден

Молибденът е необходим за живота микроелемент. Той участва като кофактор на редица ензими (ксантин оксидаза и сродни оксидази), които катализират важни химични реакции. Този минерал се доставя на тялото с храната и се съхранява в кожата, мускулите, далака, белите дробове. Източници на молибден са бобовите растения, листните зеленчуци, месо, сирене, мляко. Дефицит или излишък от молибден се наблюдават много рядко, като при излишък минерала се изхвърля с урината.

Селен

Селенът е важен за организма микроелемент. Биохимичната му роля е свързана с функцията на витамин Е и участието му като кофактор в състава на ензими. Смята се, че селенът е антиоксидант и спомога за превенция на рак и сърдечно-съдови заболявания. Необходимият прием на селен е 0,06 мг на денонощие. Той се добавя с консумация на бирена мая, риба, месо, зеленчуци. Дефицитът на селен се проявява с некроза на черния дроб и мускулна дистрофия. Прекомерният прием може да бъде токсичен за организма.

Хром

За запазване на физиологичната хомеостаза в организма е необходимо да се приемат всички необходими минерали, към който спада и хромът. Той е микроелемент, който притежава важни биологични функции. В организма се намира в три валентна форма. Смята се, че неговата роля е свързана с регулацията на инсулиновата секреция, въглехидратната и липидната обмяна. Хромът участва в изграждането на глюкозна толерантност в организма. Необходимо е на ден да се добавят 0,3 мг хром. Той се съдържа в яйцата, плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни. При неадекватен прием може да се наблюдава дефицит или излишък на хром. Симптомите на дефицитът на хром включват загуба на тегло и понижена глюкозна толерантост. Обикновено състоянието се компенсира лесно с промяна в хранителния режим. Излишъкът на хром е токсичен за организма.

Кобалт

Кобалтът е важен микроелемент, който влиза в структурата на витамин В12. Освен това той участва в метаболизма на желязото и в поддържането на здравето на сърдечно-съдовата система. Доставя се чрез консумация на месо, мляко и морски дарове. Рядко се наблюдават анормални нива на кобалт в организма.

Нормалното хранене е от изключително значение за здравето. Благодарение на него се доставят необходимите минерали и витамини. Дори един лек дефицит на някои от минералите може да бъде съпроводен от тежки симптоми и последици за организма. За това пълноценното хранене е един от основополагащите фактори за поддържане на физиологичната хомеостаза в тялото.

Изображения: freepik.com