Хуморални фактори на вродения имунитет

Вроденият имунитет е първата линия на защита срещу нахлуващите патогени. Той е неспецифичен и е присъщ за всички животински видове. Основните компоненти, които обуславят съществуването на вродения имунитет, наречен още естествена резистентност, са:

• защитни функции на кожа и лигавици;
• съществуване на нормална микробна флора;
• хуморални защини фактори;
• клетъчни защитни фактори.

Веднъж, след като инфекциозните агенти преминат анатомичните бариери (кожа и лигавици), острото възпаление се задейства и се проявяват първите му симптоми – зачервяване, подуване, болка, затопляне и в някои случаи загуба на функция. Хуморалните фактори на вродения имунитет играят важна роля в образуването на възпалителния оток и в стимулирането на възпалителните клетки. Те се откриват в серума или в мястото на възпалението:

• система на комплемента – опсонизация, стимулиране на фагоцитозата и възпалението;
• коагулационна система – отделяне на химични вещества, стимулиращи химиотаксиса;
• тромбоцити – кръвни плочици. От тези клетки се отделят антибактериални субстанции.;
• лактоферин и трансферин – ограничават бактериалния растеж;
• лизозим – предизвиква хидролиза на пептидогликана, който изгражда бактериалната клетъчна стена (ако патогенът е бактерий);
• интерферони – противовирусни протеини;
• интерлевкин 1 – предизвиква треска и е основен пироген;
• TNF – антивирусно действие, активация на фагоцитозата;
• острофазови протеини – С-реактивен протеи, който активира комплемента и фагоцитозата. Фибронектинът също е оствофазов протеин. Той усилва действието на неутрофилите и на манозо-свързващият протеин.;
• дефензини – антибактериални и антивирусни протеини.

Система на комплемента

Системата на комплемента е най-големия хуморален компонент на вродения имунитет. Тя е тази, която атакува повърхностите на чуждите клетки. Терминът „система на комплемента“ е бил въведен от Пол Ерлих в края на 90-те години. Първоначално тя е била описвана като „нещо“, което допълва клетките на имунната система при убиването на патогени. Системата на комплемента се състои от над 25 различни протеина и протеинови фрагменти, включително и серумни протеини. Всички тези компоненти се синтезират главно в черния дроб и съставляват около 5% от глобулините в кръвния серум. Циркулиращите протеини на системата на комплемента са в неактивно състояние. Те могат да се активират по три пътя: класически, алтернативен, лектинов път. Задейства се каскада от реакции, които в крайна сметка водят до образуването на мембрано-атакуващ комплекс (МАК), който води до осмотична цитолиза на прицелната клетка.

Хуморални фактори, отделяни от тромбоцитите

Тромбоцитите са ануклеарни (без ядра) клетъчни фрагменти, известни със своята централна роля в хемостазата (кръвоспиране). С всеки изминал ден става все по-ясно, че тромбоцитите допринасят за различни имунологични процеси, които се простират извън традиционния изглед за тромбоцитите като фрагментарни медиатори на хемостазата и тромбозата. Най-новите доказателства показват, че тромбоцитите участват в:

• отговор срещу микробни заплахи;
• стимулиране на клетъчните компоненти на вродения имунитет;
• модулиране на антигенното-представяне;
• подобряване на придобития имунен отговор.

Днес вече тромбоцитите се разглеждат като недооценени компоненти на имунната система. В тях се съхраняват три вида гранули, богати на биоактивни молекули, като:

• биоактивни амини – хистамин и серотонин, които са проинфламаторни модулатори;
• биоактивни йони – кациеви и фосфатни, които стимулират клетъчната адхезия;
• нуклеотиди – АДФ, АТД, ГТФ, които активират пуринергичните рецептори на имунните клетки;
• адхзионни молекули;
• хемокини;
• цитокини;
• растежни фактори;
• антибактериални проитеини – дефензини, тромбоцидин;
• протеази;
• глюкозидази;
• реактивни кислиродни видове.

Капацитетът на тромбоцитите да участват във вродения имунитет до голяма степен се дължи на способността им да освобождават множество възпалителни и биоактивни молекули. Тези медиатори привличат и модулират ефекторните клетки на вродения имунитет. Самите тромбоцити демонстрират ефекторна функция.

Интерферони

Интерфероните са група от сигнални протеини, които се произвеждат от инфектираните клетки в опит да представят патогените (бактерии, вируси, паразити). В типичния сценарий вирус-инфектираните клетки секретират интеферони, за да сигнализират на околните имунокомпетентни клетки да повишат антивирусните си действия. Въз основа на типа рецептор, чрез който сигнализират, интерфероните се класифицират в три основни типа:

• Интерферони тип I – към тази група спадат IFN-a, IFN-p, IFN-e, IFN-k и IFN-ω. Те се свързват със специфичен повърхностно разположен рецепторен комплекс. Произвеждат се от моноцити и фибробласти. След освобождаването им те активират молекули, които инхибират репликацията на вирусната ДНК или РНК. По тази причина IFN-a може да се използва за лечние на хепатит В и хепатит С.;
• Интерферони тип II – основният представител в човешкия организъм е интерферон-y. Произвежда се от лимфоцити, клетки естествени убийци, макрофаги. Той се активира от интерлевкин-12.
• Интерферони тип III – освобождават се при гъбични инфекции.

Основните функции на интерфероните са свързани с антивирусния им ефект и способността им да модулират функциите на имунната система. Те имат значение и за противотуморната защита.

Лизозим

Лизозимът, наречен още мурамидаза, е антимикробен ензим, част от вродения имунитет. Той е гликозидна хидролаза, която катализира хидролизата на бета-1,4-връзките между N-ацетилмурановата киселина и N-ацетил-D-глюкозаминовите остатъци, изграждащи пептидогликана, който е основен компонент на клетъчната стена на Грам-положителните бактерии. Този ензим присъства в голям брой от секрети, включително сълзи и слюнка.

Хуморалните фактори на вродения имунитет осигуряват защитата на организма рещу нахлуващите патогени. Без тях имунната система не би могла да осъществява пълноценно функциите си.