Физиологично значение на витамин К

› Въведение

› Структура на витамин К

› Храни, богати на витамин К

› Препоръчителна дневна доза

› Физиологично значение на витамин К

› Дефицит на витамин К

› Излишък от витамин К

Въведение

Витамин К е мастноразтворим витамин, познат още под наименованията антихеморагичен хормон и филохинон. Той играе важна роля в здравето на костите и сърцето. Витамин К е един от основните витамини, които участват в минерализацията на костите и в кръвосъсирването. Открит е през 1939 година, но точната му функция е изяснена едва през 1974 година.

Структура на витамин К

Витамин К е познат под две форми – витамери К₁ и К₂. Витамин К₁ се нарича филохинон, а витамин К₂ – менаквинон. Между тези две форми съществуват някои разлики. Витамин К₁ се намира най-вече в зеленчуците, а витамин К₂ – в ферментиралите млечни продукти. Витамин К₂ се произвежда от чревната микрофлора. Съществува и синтетичен вариант на витамин К, който е наречен витамин К₃.

Храни, богати на витамин К

Витамин К постъпва чрез храната и се синтезира и от чревните микроорганизми. Източници на витамин К са рибното масло, яйцата, черния дроб, прясното и киселото мляко, морковите, доматите, сините сливи, тиквата, соята, ягодите, като в най-голямо количество се намира в листата на дивия кестен. Най-широко разпространен е в зелено листните зеленчуци, коприва, спанак, карфиол, зелено цвекло, люцерна, лук, магданоз, маруля, бамя, брюкселско зеле, броколи, зеле, зеленя ряпа, морски водорасли, аспержи, цикория, глухарче. Големи количества витамин К се съдържат и в някои сушени подправки, от които: целина, босилек, магданоз, майорана, кориандър, риган, мащерка. Източниците на витамин К₂ са черният дроб, млякото, яйцата и др.

В продуктите от животински произход, витамин К се намира под формата на така наречения менаквинон, а в тези от растителен произход под формата на филоквинон. Мастноразтворимият витамин К₂, се синтезира нормално в червата от чревен микроорганизъм, който е част от естествената микрофлора на червата. Йогуртът и киселото мляко стимулират интестиналната флора за синтезирането на витамин К₂.

Препоръчителна дневна доза

• Mъже - 120 mcg/дневно
• Жени - 90 mcg/дневно

Физиологично значение на витамин К

Най-важното физиологично значение на витамин К се изразява с участието му в процеса на кръвосъсирването. Протромбинът (фактор II) и проконвертинът (или фактор VII) са белтъци, които се образуват при наличието на витамин К. Те участват в процеса на кръвосъсирването и изпълняват основна роля при хемостазата (спиране на кръвотечението). Този процес се осъществява посредством сложна химична реакция, в хода на която протромбина се превръща в тромбин. В резултат се образува съсирек, предотвратяващ появата на вътрешни и подкожни кръвоизливи. Това е и причината, в хода на антикоагулантна терапия, приемът на витамин К да се ограничава.

Менадионът представлява синтетична форма на витамин К, която се използва при по-силно менструално течение, за лечение и предпазване от кървене, получило се вследствие на чернодробни заболявания, хиповитаминоза на витамин К, както и при употреба на антикоагуланти. Друго, макар и леко изразено свойство на менадионът е, че има роля при трансформацията на глюкозата в гликоген.

Витамин К може да се приложи и при продължителни кръвотечения от повърхностни рани, както и при чести кръвотечения от носа. Хората, които приемат антикоагуланти, трябва да консумират препоръчителната дневна доза витамин К. Тази необходимост се дължи на физиологичното действие на съединението, а именно участието в каскадата от реакции на кръвосъсирването. Приемът на постоянно количество е нужен за адаптация на антикоагуланта към нивата на витамина и за неговото оптимално действие.

Добре е филохинонът да се приема и от активни спортисти, особено в случаите когато те приемат стероидни препарати. Последните натоварват черния дроб, а съвместният им прием с витамин К спомага за нормализиране на функцията му. Друго физиологично значение на витамин К е участието му в процеса на абсорбция на калция. Филохинонът подпомага организма за осъществяването на този процес. Последни проучвания показват ролята на витамин К в превенцията и лечението на остеопорозата и намаляването на костната плътност. Важно е да се знае, че хората с фамилна анамнеза за остеопороза не трябва да допускат състояния на дефицит на витамин К в организма си. По отношение на своята ефективност в изграждането на костите витамин К₂ е по-ефективен от витамин К₁. В комбинация с калций и витамин D, витамин К₂ се предписва като терапия и превенция на остеопорозата. Също така, при остеопороза, витамин К₂ поддържа костната плътност и може да предотврати появата на фрактури. Наблюдава се и друго свойство, което притежава витамин К₂ - той намалява нивата на холестерола, с което участва в превенцията на развитието на атеросклеротични плаки. Филохинонът, също така предотвратява задебеляването на артериалните стени, с което подпомага превенцията на сърдечно-съдови заболявания. Изследвания посочват и ролята на витамин К в превенцията и лечението на неоплазмените заболявания. Витамин К изпълнява и роля на оксиредуктор.

Дефицит на витамин К

Дефицитът на витамин К е рядко срещано заболяване при хората, но е често срещано състояние при новородените и при хора с персистиращи чревни проблеми, както и при такива, на които е била приложена продължителна антибиотична терапия.

Недоимъчни клинични и експериментални състояния на витамин К са забавеното съсирване на кръвта и съответно до хеморагии (кръвотечения) и хеморагична диатеза (хеморагичният синдром например у новородени). При нараняване по-лесно се образуват вътрешни и подкожни кръвоизливи. Друго заболяване, което се среща най-често при дефицит на витамин К е колитът. Топлинната обработка на храните, радиацията, както и ацетилсалициловата киселина (аспирин) разрушават витамин К.

Излишък от витамин К

Случаите на предозиране с витамин К могат да бъдат дори опасни за живота, поради което не трябва да се приемат високи дози, особено за по-продължително време. Предозирането със синтетичния вариант на витамин К – менадионът води до токсични ефекти, докато такива не са известни при приемането му в естествените му форми. Известно е, че витамин Е неутрализира действието на витамин К, тъй като комбинацията на тези два витамина може да бъде причината за кръвоизлив. Витамин К не трябва да бъде приеман от хора, които се лекуват от болести свързани с нарушения в процеса на кръвосъсирването, лечение стремящо се към разреждането на кръвта, тъй като ефектът му е точно противоположния.