Люцерна, алфалфа

Люцерна (Medicago saivta) е крехко синьо-зелено, трилистно, многогодишно растение с бледоморави до лилави цветове и семена в шушулки. Принадлежи към семейство Бобови (Leguminosae, Fabaceae). Богата е на протеин и минерални вещества.

Люцерната е важна фуражна култура в много страни по света. Има способността да фиксира азот от въздуха. В резултат на това, люцерната е с изключително високо съдържание на протеини. Отвъд употребата й в храни за животни, семената на люцерната - покълнали, могат да бъдат консумирани от хората.

Устройство на люцерна

Растението повърхностно прилича на детелината, особено докато е младо, когато преобладават трилистните листа. По-късно в зрялост листата се удължават. Образува съцветия от малки пурпурни цветя, последвани от развитието на плодове, които са спираловидни в 2 до 3 оборота, съдържащи 10-20 семена.

Разпространение на люцерна

Тя се отглежда като важна фуражна култура в много страни по света. Използва се за паша, сено и силаж, както и за зелен тор и покривна култура. На световната карта оцветените в зелено полета са местата където растението вирее в роден ареал, а в лилаво където е въведена култура.

Използваема част на люцерна

Стъблата и листата се ползват, както и кълновете от семената на люцерната.

Химичен състав на люцерна

• Бета-каротин;
• витамин B, C, D, E и K;
• минерали - калий, желязо, калций и фосфор, флуор;
• 8 есенциални ензима;
• активни антимикотични агенти;
• сапумнини;
• изофлавони;
• кумарини;
• алкалоиди.

Фитоестрогени в люцерната

Люцерната, както и другите бобови култури, е известен източник на фитоестрогени, включително спинастерол, куместрол и куместан. Поради това пашата на люцерна е довела до намаляване на плодовитостта при овцете и млечните говеда. Посочените вещества дисбалансират хормоналния статус необходим на животните да бъдат заплодени и да износят плода.

Токсичност на канаванин

Суровите семена и кълнове от люцерна са източник на аминокиселината канаванин. Голяма част от канаванина се превръща в други аминокиселини по време на поникването, така че кълновете съдържат много по-малко канаванин от непокълналите семена. Canavanine се конкурира с аргинин, което води до синтез на дисфункционални протеини. Суровата люцерна има токсични ефекти при приматите, включително хората, които могат да доведат до подобни на лупус симптоми и други имунологични заболявания при податливи индивиди. Кълновете също предизвикват тези симптоми. Спиране на консумацията на семена от люцерна може да обърне ефекта.

Люцерната е богата на хлорофил, каротин, протеини, калций и други минерали, витамини от група B, витамин С, витамин D, витамин Е и витамин К. Установено е, че изсушеното на слънце сено от люцерна е източник на витамин D, съдържащ 48 ng / g (1920 IU / kg) витамин D2 и 0,63 ng / g (25 IU / kg) витамин D3. Съществува сведение за витамин D2 и витамин D3, че се откриват в стъблата на люцерната.

Покълването на семена от люцерна е процес, който изисква кълновете да се изплакват редовно, за да се избегне натрупването на продукти от разпад, заедно с миризми на гниене и обезцветяване. Поникването на семенцата обикновено отнема от три до четири дни, като една супена лъжица семена, дава до три пълни чаши кълнове.

Лечебни свойства и приложение на люцерна

Люцерната се развива при по-топъл умерен климат. Тя се отглежда като фураж още по времето на древните гърци и римляни. Люцернови кълнове са обща съставка в ястия, приготвени в южноиндийската кухня.

Свойства на люцерната:

• антипиретик;
• диуретик;
• подобрява абсорбцията и асимилацията на въглехидрати и белтъчини.

• укрепват имунната система;
• забавят процесите на стареене;
• увеличават физическата сила и жизнеността; 
• благоприятно повлиява безсънието;

Състояния и заболявания, при които се използва:

• цистит;
• простатит;
• ревматични болести;
• при борбата с атеросклерозата;
• сърдечен удар;
• рак;
• диабет;
• ендометриоза.

Прилага се в случаи на остри и хронични заболявания на гастроинтестиналния тракт - газове, язвена болест и безапетитие.

Ефекти на люцерната върху здравето

Националните здравни институти на САЩ (US NIH) съобщават, че има "недостатъчни доказателства за ефективност на люцерната при следното":

• висок холестерол. Приемането на семена от люцерна намалява общия холестерол и “лошия” холестерол с ниска плътност (LDL) при хора с високи нива на холестерол.;
• проблеми с бъбреците;
• проблеми с пикочния мехур;
• проблеми с простатата;
• астмата;
• артрит;
• диабет;
• разстроен стомах.

Освен това, американският NIH е идентифицирал няколко опасения за безопасността на употреба и лекарствени взаимодействия между растението и различни други вещества. US NIH обобщава:

• листата на люцерна са вероятно безопасни за употреба за повечето възрастни. Приемането на семена от растението в дългосрочен план е под въпрос. Продуктите от тях могат да предизвикат реакции, подобни на автоимунното заболяване, наречено лупус еритематозус.;
• може да провокира кожата на някои хора да стане изключително чувствителна към слънцето.

Както е отбелязано по-горе, необработената люцерна има токсични ефекти при приматите, включително и хората, което може да доведе до подобни на лупус симптоми и други имунологични заболявания при податливи индивиди, като при това US NIH създава специални предпазни мерки и предупреждения за следното:

1. Бременност или кърмене: Използването на люцерна в количества, по-големи от тези, които обикновено се срещат в храната, вероятно е опасно по време на бременност и кърмене. Има доказателства, че тя може да действа като естроген и това може да повлияе на бременността.

2. Автоимунни заболявания: Люцерната може да накара имунната система да стане по-активна и това да увеличи симптомите на тези заболявания.

3. Хормоночувствителни състояния (като рак на гърдата, рак на матката, рак на яйчниците, ендометриоза или миома на матката); Люцерната може да има същите ефекти като женския хормон естроген.

4. Диабет: Люцерна може да понижи нивата на кръвната захар.

5. Бъбречна трансплантация: Има един доклад за отхвърляне на бъбречна трансплантация след тримесечната употреба на добавка, съдържаща люцерна и черен кохош. Този резултат е по-вероятно да се дължи на люцерната, отколкото на черният кохош.

US NIH предупреждава, че люцерната взаимодейства с варфарин по съществен начин - двете не трябва да се комбинират. Също така предупреждава, и че тя взаимодейства със следните видове лекарства умерено - контрацептивни лекарства; естрогени; лекарства за диабет; имуносупресори; фотосенсибилизиращи лекарства.

US NIH предупреждава, че люцерна може да взаимодейства и с билки и добавки: такива, които могат да понижат кръвната захар; желязо; витамин Е.

Интересно за люцерната

Изглежда, че люцерната е с произход от Южна Централна Азия и е била култивирана за първи път в древен Иран. Според Плиний, видът е въведен в Гърция около 490 г. пр. Хр., когато персите нахлули в гръцката територия. Отглеждането на люцерна се обсъжда в книгата на Opall Agriculturae от Palladius от IV в. от н.е., в която се казва: "Едно сеене продължава десет години. Културата може да бъде отрязана четири или шест пъти годишно... Може да се дава на добитъка, но новата храна да се прилага първоначално много пестеливо, защото тя надува добитъка." Плиний и Паладий наричат люцерната на латински "medica", име, с което се наричат мидяните, народ, който е живял в древен Иран. Древните гърци и римляни вярвали, вероятно правилно, че люцерната е дошла от земята на мидяните, в днешния Иран. Това име е коренът на съвременното научно наименование за рода люцерна, Medicago.

В древна Индия аюрведичните текстове предписват използването на семена и кълнове от люцерна за подобряване на производството на кръвни клетки, а нейните листа и стебла като добър източник на протеини и минерали.

Средновековният арабски земеделски писател Ибн ал-Авам, който е живял в Испания през 12-ти век, обсъжда как се обработва люцерна. Арабският речник с общо предназначение от 13-ти век, казва, че люцерната се отглежда като храна за животни и се консумира както в пресни, така и в сушени форми. От арабски произлиза испанското име на растението.

През 16-и век испанските колонизатори са въвели люцерната в Америка като фураж за своите коне. Те са били наясно, че тя е по-добра от тревата като храна за работещи коне (люцерна дава повече енергия).

В северноамериканските колонии на източната част на САЩ през 18-ти век видът също се нарича „люцерна“ и се правят много опити за отглеждане, но обикновено без достатъчно успешни резултати. Сравнително малко се отглежда в югоизточната част на САЩ днес. Люцерна е името на растението и във Великобритания, Австралия, Франция, Германия и редица други страни. Семената й се внасят в Калифорния от Чили през 1850-те години. Това е началото на бързото и широко въвеждане на културата в западните щати на САЩ и въвеждане на думата "люцерна" на английски език. Тъй като в момента Северна и Южна Америка произвеждат голяма част от световното производство, думата "люцерна" бавно навлиза и на други езици.