Витамини и микроелементи в растенията

Витамините са органични съединения, които заемат важна роля в живота на животните и човека. Те се образуват в листата на растенията и от там се разнасят до всички останали части. Ролята и значението им за растителния организъм не е напълно установена. Ясно е, че някой от тях играят важна роля при окислителните процеси, а други влизат като активни групи в състава на ферментите. Интересен е фактът, че при промяна в съдържанието им (намаляване или увеличаване) се нарушава жизнената дейност на растението.

Малко количество от витамините се синтезира в човешкия организъм, останалото се набавя с храната. Приемани в големи количества водят до хипервитаминози. Липсата им, обаче може да доведе до патологични състояния като нарушаване обмяната на вещества, увреждане на нервната система и други разстройства. Тези състояния се означават като авитаминози.

Според това дали се разтварят във вода или маслени разтвори те се делят на водноразтворими (C, групата B, P, PP) и мастноразтворими (A, D, E, K).

Растителните видове са богати на различни витамини, някои от тях могат да служат като средство за профилактика и лечение на различни хипо- и авитаминози. Освен това се включват в терапията и на други заболявания, за които е показно приемането на по-големи количества определен витамин.

Водноразтворими витамини

Витамин В1 – известен в медицината като тиамин. Среща се в много растения в неголеми количества, а най-богати са зърната от елда, зеленият грах, фъстъците, оризовите трици, пшеничените зародиши. Витамин В1 не се натрупва в организма и е необходимо периодично да постъпва с храната. Той е важен за израстването на организма, влияе върху перисталтиката на стомаха, киселинността на стомашния сок, функцията на сърдечно-съдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Недостигът на тиамин води до непълно изгаряне на въглехидратите, а това от своя страна до натрупване на продукти от междинната им обмяна в организма, което оказва вредно влияние върху периферната нервна система.

Витамин В2 – наричан още рибофлавин. Богати на витамин В2 са гъбите, зеления грах, зърната от едла, пшеницата. Необходим е за синтеза на мазнини и белтъчини, влияе върху растежа и развитието на плода, участва в процеса на кръвообразуване, предпазва очите от ултравиолетови лъчи. Недостигът може причини възпалени на устните, очите, дерматит на лицето и гърдите, загуба на апетит, главоболие и други.

Витамин В3 – известен още като пантотенова киселина. Богати на този витамин са орехите, картофите, бобовите растения и зърнените продукти. Той е необходим за нормалната обмяна на веществата. Влияние оказва още върху процесите на окисляване и растежна на епидермалната тъкан.

Витамин В6 – означаван като пиридоксин. Съдържа се в бобовите растения, пшеницата, просото, ечемикът, царевицата, зеленчуците, плодовете, бирената мая и други. Витаминът стимулира естествения имунитет към някои заболявания, увеличава киселинността в стомашния сок, стимулира отделянето на жлъчен секрет. Недостигът му предизвиква гадене, сънливост, загуба на апетит, раздразнителност, припадъци и гърчове при кърмачета, хипохромна анемия при възрастни и други. Пиридоксинът се използва успешно в терапията на чернодробни и бъбречни заболявания, анемия, гастрит, някой интоксикации, заболявания на нервната система, туберкулоза.

Витамин В7 – познат като биотин или витамин Н. Съдържа се в граха, боба, лука, соята, цветното зеле, пшеницата, гъбите и други. Биотинът участва в обменните процеси на кожата. Недостигът му води до дерматит, поява на сиви пигментни петна, залющване на кожата, повишена чувствителност, гадене, възпаление на езика, анемия и хиперхолестеринемия.

Витамин В9 – познат като фолиева киселина. Негов източник са спанакът, картофите, зелето, бобът, доматите, зеленият фасул, пшеницата, магданозът, ръжта, бирената мая и други. Биологично активната си форма добива в процеса на храносмилане. Първостепенно значение има в процеса на кръвообразуване, участва още в белтъчната и мастната обмяна. При недостиг възниква възпаление на устната кухина и езика, понижава се киселинността в стомаха, проявява се анемия. Нуждата от този витамин значително се повишава в периодите на бременност, раждане, и при развитието на малките деца.

Витамин В10 – известен като парааминобензоена киселина. Открива се в гъбите, оризът, спанакът, семената от много растения, пшеничните зародиши. Използва се като лечебно средство при петнист тиф и предпазва от интоксикации с препарати (антимонови бои).

Витамин В12 – този витамин практически отсъства в растителните видове. Съдържа се в животински продукти и участва в обмяната белтъци и мазнини, а също така подобрява състава на кръвта.

Витамин В15 – означаван като пангамова киселина. Установен е в зародишите на много семена. Активира окислителните процеси в клетката, способства за възстановяването на чернодробната тъкан. В последно време се използва при сърдечни заболявания, атеросклероза и чернодробни заболявания (възникнали на базата на хроничен алкохолизъм).

Холинът е витамин от група В. Съдържа се в пшеницата, овеса, соята, ечемика. Участва в мастната обмяна, регулира отлагането на мазнини и холестерол в тъканите. Във вид на ацетилхолин подпомага в предаването на нервни импулси в периферната нервна система. Недостигът на холин води до некроза на чернодробната тъкан, мастна инфилтрация на черния дроб и поява на цироза. В достатъчни количества витаминът не само предотвратява появата, но може да ликвидира вече настъпило мастно увреждане на черния дроб.

Инозинът също е витамин от група В. Среща се във вид на фитинова киселина и фитин. Съдържа се в граха, зеления боб, прасковите, крушите, зелето, лука, морковите, доматите. Участва в мастната обмяна и понижава нивото на холестерол в кръвта.

Изображение: framar.bg ©

Витамин С – известен като аскорбинова киселина. Той се съдържа в шипките, прасковите, лимоните, ягодите, касиса, лука, чушките, хрянът, копърът, доматите, спанакът, магданозът и други. Витамин С взима участие в окисляването на аминокиселини, в синтеза на стероидни хормони, в обмяната на нуклеинови киселини, необходим е за изграждането на съединителна и костна тъкан. Важен е за поддържането на естествения и придобит имунитет, повишава еластичността и здравината на кръвоносните съдове.

Хроничният недостиг на витамина води до появата на заболяването скорбут. Днес то се среща рядко. Витамин С се включва в терапията на заболявания на белите дробове, сърдечно-съдовата система, бъбреците, ендокринната система, черния дроб, нервната система, ставите, отравяния с химични вещества и други.

Изображение: framar.bg ©

Витамин Р – в медицината означаван като рутин. Съдържа се в ягодите, цитрусите, зеленчуците. Намалява пропускливостта на стените на кръвоносните съдове. Прилага се при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, хеморагична диатеза, заболявания на черния дроб и жлъчката, кожата, очите, отравяния и в акушерската практика.

Витамин РР – познат като никотинова киселина. Той се среща в тревистите растения, плодовете, зеленчуците, бобовите култури. Взима участие в окислителните процеси. При недостиг се проявяват признаци като загуба на апетит, болки в стомаха, гадене, диария, отпадналост. Продължителния недостиг води до заболяването пелагра (тежки поражения на стомашно-чревния канал, кожата и централната нервна система).

Изображение: framar.bg ©

Мастноразтворими витамини

Витамин А – познат като ретинол и аксерофтол. Той се съдържа в животинските продукти – черен дроб, рибено масло, млечни продукти и други. Само половината от необходимата за денонощие доза се набавя от тези продукти. Останалата част постъпва от растителни източници, съдържащи каротин. Най-богати на каротин са морковите, червените чушки, доматите, копривата, спанакът, зеленият лук, магданозът, прасковите, шипките, кайсиите, киселеца и други. Недостигът на витамин води до нарушаване процесите на обмяната на вещества, забавяне на растежа, вроговяване на кожата, понижаване съпротивителните сили на организма и други. Едно от сериозните състояния при липса на витамина е кокошата слепота (изразява се в загуба на остротата на зрението в здрач и тъмнина).

Изображение: framar.bg ©

Витамин D – съдържа се в животинските продукти и съвсем в минимални количества в гъбите и някои висши растения. Недостигът на витамина води до рахит, нарушаване развитието на зъбите и ноктите, слабост на мускулите. Засегнатите деца изостават във физическото и психическото си развитие. От друга страна излишъкът от витамина може да доведе до интоксикация.

Изображение: framar.bg ©

Витамин Е – познат като токоферол. Съдържа се в зеления боб, граха, овеса, пшеницата, царевицата. Среща се в големи количества още в соевото масло, царевичното, слънчогледовото и памучното. Витаминът участва в обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини. Има стимулиращо действие върху мускулите. При недостиг възниква нарушение в обмяната на веществата. Витамин Е се използва като лечебно средство при отслабена полова функция, при заболявания на нервно-мускулна система, нарушения в периферното кръвообращение, болести на черния дроб, очите, кожата и други.

Изображение: framar.bg ©

Витамин К – означаван като филохинон. Съдържа се в зеления грах, шипките, морковите, доматите, боба, магданоза, ягодите. Витаминът е необходим за нормалния процес на съсирване на кръвта, участва в образуването на протромбина в черния дроб. Недостигът на витамин К може да доведе малки подкожни и вътрешномускулни кръвоизливи, а при равми може да настъпят тежки кръвотечения. Като лечебно средство витамин К се прилага успешно при стомашно-чревни и белодробни кръвотечения, хеморагична диатеза при новородените, в хирургичната практика и други.

Изображение: framar.bg ©

Витамин F – той представлява смес от ненаситени мастни киселини – арахидонова, линоленова, линолова, съдържащи се в растителните масла (слънчогледово, царевично, маслиново, соево, орехово, ленено). Витаминът спомага за усвояването на мазнините, участва в мастната обмяна на кожата, оказва влияние върху лактацията, намалява нивото на холестерола в кръвта. Прилага се при лечение на кожни заболявания и атеросклероза.

Изображение: framar.bg ©

Микроелементи

Растителните видове съдържа някои елементи, повишаващи лечебните свойства на витамините и позволяващи приемането на билките в по-големи дози.

В сложния състав на човешкия организъм важно участие вземат различни химични елементи. Някои от тях са в много малки количества (кобалт, цинк, мед, молибден, йод, бор), тъй като организмът има минимална нужда от тях. Те се означават като микроелементи.

Микроелементите, макар и в нищожни количества имат много важна роля за протичането на нормалните функции в здравия организъм, поради което са равностойни на макроелементите.

Установено е, че микроелементите от растителен произход не предизвикват токсични реакции дори ако са натрупани в излишък.

Наличието на определени микроелементи в организма и концентрирането им в определени тъкани и органи не е случайно, а се дължи на биологичната им роля.

Елементите, които се съдържат в милионна или милиардна част от процента в организма се означават като ултрамикроелементи. Те влизат в състава на всеки организъм като естествени радиоактивни елементи. При техния недостиг се нарушава обмяната на вещества и се понижава жизнената способност на клетки, тъкани и на целия организъм. Подобни нарушения и заболявания се лекуват чрез набавяне на организма на липсващите му радиолементи.

Всеки от ултрамикроелементите и микроелементите изпълнява специфична роля в организма на човек и не може да бъде заменен с друг – участват в образуването на определени витамини, хормони, ферменти и други биохимични процеси.

В този ред на мисли билколечението е естествен начин за доставяне на микроелементи в човешкия организъм.

Таблица на дневната потребност на организма от най-важните елементи и съдържанието им в хранителните продукти (по Рамашов и Хролов, 1986)

Заглавно изображение: freepik.com