Дива маруля, Бодлива маруля

Дива маруля, Бодлива маруля (Lactuca serriola, Lactuca scariola, Prickly lettuce) представлява едногодишно или двугодишно, широколистно растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae).

Нарича се още бял трън (да не се бърка с истинският бял трън), compass plant, scarole. Често се приема за плевел, а е най-близкият див роднина на култивираната маруля.

Устройство на дива маруля

Изображение: Andrey Zharkikh from Salt Lake City, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Стъблата на дивата маруля са червеникави, достигащи на височина от 30 см до 2 метра, съдържащи бяла течност. В по-ниската си част може да е вдървено и покрито с власинки. Листата растат заедно с бодливото стъбло, като колкото то по се извисява те стават по-малки. Имат продълговато-копиевидна форма, дълги от 5-30 см, широки 1-10 см, често перести, особено по-ниско стоящите. Подредени са на стъблата под формата на розетка и оцветени във восъчно сиво-зелено, като при прерязване отделят бял секрет. По ръбовете им се установяват сравнително големи бодли. Долната им повърхност има белезникави листни вени.

Цветовете са с големина от 10 до 15 мм, бледожълти, често и с лилаво оцветяване. Прицветниците също често са оцветени в лилаво. Цветовете са разположени по единично на издаващи се настрани клончета, образуващи отворено съцветие във връхната част на растението. Приличат на малки глухарчета. Цъфти от юли до септември месец, а на някои места в ареала му на разпространение, от април до октомври. Плодовете са сиви или жълтеникави, мъхести, малки - около 3 мм и сухи. Притежават бели власинки с еднаква дължина.

Младите растения се развиват като базални розетки. По-късно от тях прораства цветоносното стъбло, което е признак за зрелостта на растението.

Разпространение на дива маруля

Родното място на растението са Европа, Азия и Северна Африка. Натурализирано е на много други места. Расте в овощни градини, край пътища и полски култури.

Използваема част на дива маруля

Изображение: Jeantosti, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Употребяеми части на растението са неговите млади стъбла и листа.

Химичен състав на дива маруля

Дивата маруля съдържа сесквисабинен хидрат, лимонен, лимонен оксид, оксазолидин, виридифлорол, камфор, евкалиптол, тънбергол, глобулол, бета-кариофилен, туйол, флакаринол, алфа-кариофилен, алфа-селинен.

Лечебни свойства и приложение на дива маруля

Действие на дивата маруля

• спазмолитично;
• болкоуспокояващо;
• стимулиращо храносмилането;
• диуретично;
• наркотично;
• седативно;
• хипнотично;
• антисептично;
• антиревматично;
• антипиретично;
• анксиолитично (облекчаващо тревожност и безпокойство).

Използва се при

• инсомния;
• невроза;
• тревожност;
• безпокойство;
• безсъние;
• мускулни болки;
• депресия;
• ирационални страхове;
• рани;
• хиперактивност при деца;
• ревматични болки;
• суха кашлица;
• магарешка кашлица;
• брадавици;
• висока температура;
• главоболие.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Дивата маруля винаги трябва да се прилага по лекарско предписание, поради свойствата й на хипнотик.

Растението може да се консумира като салата, макар че има горчив вкус. Младите листа могат да се ядат сурови или варени. Въпреки това, неговото присъствие в някои древни традиции е свързано повече с нейните приспивателни свойства, които подсказват за ритуалната употреба на билката. Древните гърци използвали сока й като средство предпазващо от образуването на очни язви.

Заглавно изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons