Див морков

Див морков (Daucus carota, Wild carrot) представлява двугодишно, културно растение. Принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferae). Той е едно от най-добрите медоносни растения. Негови имена на латиница са: Queen-Annes lace, Bees Nest, Birds Nest, Carrot, Carotte, Carrot, Wild Carrot, Yarkuki, Zanahoria Wild Carrot, Birds Nest Weed, Devils Plague, Garden Carrot, Bees nest plant, Bird’s nest root. У нас е известно и с името "Срамниче". Използва се от векове в алтернативната медицина. В Американското министерство на земеделието, дивият морков фигурира в списък с растения, наречени вредни плевели.

Много ценно растение е за заселниците в северните части на Америка. Те са го нарекли "Дантелата на кралица Ана" заради приликата между съцветието на дивия морков и дантелата, която плетяла владетелката. Легендата завършва с възприемането на червената точица в средата на цвета, като капка кръв от пръста на дамата, покапал в резултат на убождане по време на плетене на ефирната дантела. Англичанките пък са украсявали шапките си с листа и съцветия от билката.

Интересно е да се отбележи, че това растение е най-близкият жив роднина до Silphion, който се използвал от римляните като кулинарна подправка и за контрацепция, докато не е изчезнал през първото хилядолетие преди Христа. На император Нерон е трябвало да се даде последния останал корен от растението.

Устройство на див морков

Изображение: Miljøstyrelsen / The Danish Environmental Protection Agency, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Дивият морков достига на височина до 1 метър. В основата му листата се развиват под формата на розетка. Това е през първата година от растежа му. През втората се образуват останалите надземни части - стъблото, стъблената листна маса и цветовете. Коренът на растението е голям почти колкото този на култивирания морков. Оцветен е в кремаво, дълъг, по-тънък и има вретеновидна форма. Стъблото е разклонено в основата си, а по дължина е оребрено, грубо и покрито с твърди власинки. Листата са три-перести, фино нарязани, подобно на дантела, с обща триъгълна форма.

Съцветието представлява сенник и се състои от множество малки бели цветчета и едно в центъра му, което е обагрено в пурпурно. Белите цветчета са на брой от 10 до 50, а самото съцветие е с големина от 4 до 10 см в диаметър. Пурпурният цвят е този, който отличава растението от други растения, особено отровни. Цъфтежът е през месеците от юли до септември. Прецъфтявайки съцветието се свива и образува различни форми. Оцветява се в зелено, розово, а накрая в кафяво. Друг отличителен белег на дивия морков са шипчетата по семената, които се установяват при прецъфтяване.

Плодовете се развиват от вътрешността на сенника към неговата периферия. Под тежестта на плодчетата той става все по-вдлъбнат към центъра си. Плодовете са овални и сплеснати, с къси дръжки и закривени шипове.

Разпространение на див морков

Родният ареал на разпространение на растението се намира в умерените региони на Европа и Югозападна Азия, а е натурализиран в Северна Америка и Австралия. У нас се установява навсякъде, особено по сухи, тревисти местности.

Използваема част на див морков

Частите на растението, които се употребяват с различни цели са коренът, стъблата и семената му.

Химичен състав на див морков

Изображение: Rouibi Dhia Eddine Nadjm, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дивият морков съдържа: ацетон, азарон, холин, етанол, мравчена киселина, изомаслена киселина, лимонен, ябълчена киселина, малтоза, оксалова киселина, палмитинова киселина, пиролидин, хининова киселина, алфа-пинен, алфа-линоленова киселина, алфа-токоферол, арахидонова киселина, апигенин, аргинин, аскорбинова киселина, бета-каротин, бергаптен, бета-ситостерол, камфор, кафеена киселина, хлорогенова киселина, кризин, хлорофил, цитрал, кумарин, лимонена киселина, елемицин, етанол, ескулетин, евгенол, ферулинова киселина, фалкаринол, фолацин, фруктоза, мравчена киселина, гама-линоленова киселина, глутамин, гераниол, глицин, хистидин, циановодород, кемпферол, лимонен, лецитин, линолова киселина, лупеол, литий, лутеин, ликопен, лутеолин, магнезий, метионин, манган, мирцен, миристицин, мирецетин, ниацин, пантотенова киселина, олеинова киселина, пектин, калий, фенилаланин, псорален, скополетин, кверцетин, стигмастерол, терпинен-4-ол, захароза, тиамин, тирозин, триптофан, ксантотоксин, умбелиферон, витамини и минерали.

Морковните листа съдържат значителни количества порфирини, които стимулират хипофизата, а това от своя страна може да доведе до освобождаването на по-голямо количество полови хормони.

Лечебни свойства и приложение на див морков

Дивият морков е много добър източник на витамин А. С лечебна цел се използват семената и стъблата на билката. Реколтата от стъбла се получава по време на цъфтеж, а от семената преди да узреят напълно. Плодовете се продават сухи в аптечните мрежи или влизат в състава на различни медикаменти и козметични средства. При брането на дивия моркив трябва да се внимава да не се обърка с отровни растения, приличащи на него, например бучиниш. Морковът се отличава по това, че коренът му носи познатата ни морковена миризма, а съцветието има пурпурно централно разположено цветче.

Свойства на дивия морков

• спазмолитично;
• диуретично;
• противопаразитно;
• газогонно;
• противозачатъчно;
• деобструктивно;
• стимулиращо менструалния поток и матката като цяло;
• стимулиращо лактацията;
• тонизиращо;
• болкоуспокояващо.

Според изследователи, съставът на растението определя и някои други негови свойства: антиартритни, антипсихотични, антидепресантни, антишизофренични, противовъзпалителни, антидотни, антибактериални, антидиабетични, антиконвулсантни, антиестрогенни, антихистаминни, противогрипни, антиоксидантни, антисептични, антиепилептични, против махмурлук, антистресови, антивирусни, отхрачващо, протективни при раково заболяване, фунгистатични, седативни, имуностимулантни, успокоителни, подсладителни, свойства на афродизиак, стимулант на хипофизата и др.

Изображение: Christian Fischer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Pawe? Ryszawa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се използва див морков

• коронарна недостатъчност;
• авитаминози;
• артеросклероза;
• бъбречни камъни;
• подагра;
• като противозачатъчно средство.

В алтернативната медицина се използва при заболявания като болест на Алцхаймер, болест на Крон, болест на Паркинсон, безплодие, превантивно при астма и повечето видове рак, диабет, левкемия, ХИВ, спина бифида, мигренозно главоболие, затлъстяване, настинка и др. В Стара Англия има поверие, че малкият лилав цвят в центъра на дивия морков е от полза при лечението на епилепсия.

Локално, под формата на морковена каша (лапа) се прилага при слънчеви изгаряния. В народната медицина настърган суров корен се използва при глисти.

Под формата на инфузия се включва в лечението на различни оплаквания, включително нарушения в храносмилането, заболявания на бъбреците и пикочния мехур, воднянка. Инфузия от цвета е била използвана за лечение на диабет.

Коренът се използва за насърчаване на забавена менструация. Той може да предизвика контракции на матката и затова не трябва да се използва от бременни жени. Чай, направен от корените има диуретично действие и е бил използван за лечение на уринарни камъни.

Семената притежават диуретично, газогонно и противоглистно свойство. Инфузия от тях се използва за лечение на отоци, газове, менструални проблеми. Притежават също контрацептивни свойства, поради това не трябва да се използват по време на бременност. Стимулират дейността на черния дроб, отделянето на урина и отвеждането на отпадъчните вещества чрез бъбреците.

Дивият морков в кулинарията

За да се възползваме от богатото му съдържание на витамин А, може да го вложим в салати, сокове или да се използва под формата на морковено брашно. Коренът на растението може да се консумира суров, да бъде вложен в супи, яхнии и други подходящи ястия. Листата могат да се изсушат и да се добавят към ястия. Пресни цветни глави могат да бъдат пресовани и изпържени като палачинки или от тях да се направи желе. Семената могат да се използват като ким в хлябове. Достатъчно ароматни са и добри за овкусяване на супи и яхнии. Сухи печени корени могат да бъдат смлени на прах и да се използват като заместител на кафе.

Желе "Дантелата на кралица Ана":
18 цветни глави от див морков
4 чаши вода
1/4 чаша лимонов сок
1 пакетче пектин на прах
2 супени лъжици захар
Оставете водата да заври. Отстранете от огъня и добавете към нея цветните глави. Оставете ги да се запарят 30 минути във водата. Прецедете. Три чаши от течността се слагат в тиган, като към тях се добавя пектина и лимоновия сок. В процеса на варене се подслажда. Сместа се вари до сгъстяване. После се слага в буркани и се заваря за 5 минути.

Изображение: Quartl, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Alvesgaspar, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на дивия морков

Силна отвара от семената и корена на растението, притежава много добри инсектицидни качества.

Етеричното масло, получено от семената на дивия морков има ирисо-подобен аромат. То се използва в парфюмерията и като самостоятелен ароматизатор. Влага се в и козметични кремове против бръчки.

От цветовете на билката се получава бяло до кремаво багрило.

Внимание!

При допир дивият морков може да предизвика локална алергична реакция.

Заглавно изображение: Jim Evans, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons