Лечение при повишена урея

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Лечение при високи нива на урея

› Симптоматични средства

› Прогноза

› Как да намалим риска от повишение на уреята?

Въведение

Уреята представлява отпаден продукт при метаболизма на белтъците и някои други субстанции, като се отстранява от организма с помощта на бъбреците. При увреждания на бъбреците и нарушаване на тяхната филтрационна функция са налице предпоставки за натрупване на високи количества урея, които представлява рисков фактор за тежки увреждания.

Повишена урея най-често се регистрира при пациенти с подлежащи хронични бъбречни заболявания, като своевременното лечение намалява риска от тежки, в някои случаи животозастрашаващи усложнения.

Причини и рискови фактори

Високите нива на урея в кръвта се означават с медицинските термини уремия или уремичен синдром.

Наличието на високи нива на урея в кръвта сигнализира за излишък на крайни продукти от метаболизма на аминокиселини и протеини, от които при здрави пациенти се екскретират урея и креатинин с урината.

Уремията представлява опасно състояние, което възниква при нарушения във функциите на бъбреците и невъзможност за филтриране на отпадните продукти от кръвта. В зависимост от тежестта на бъбречната увреда може да настъпят и други промени.

Високите нива на урея в кръвта са признак обикновено на хронично бъбречно заболяване или краен стадий на бъбречна недостатъчност (в четвърти стадий).

Обикновено се развива бавно, но при част от засегнатите може да се развие остро или подостро в сравнително кратък период от време, изисквайки спешна медицинска намеса.

Всяко състояние, заболяване или усложнение на основно заболяване, което води в своята прогресия до хронично бъбречно увреждане или хронична бъбречна недостатъчно предразполага към високи нива на урея в кръвта. Такива например са редица сърдечно-съдови заболявания (най-често хипертония), захарен диабет, метаболитни нарушения, онкологични заболявания.

Рискови фактори за повишение нивата на урея са влошаване на подлежащо бъбречно заболяване, фамилна анамнеза за бъбречни нарушения, напреднала възраст, неконтролиран или недиагностициран диабет или сърдечно заболяване.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при уремия или уремичен синдром често започва неспецифично, но с прогресията на нарушенията проявите стават характерни и относително лесни за клинично разпознаване. Появата на оплаквания при лица с хронично бъбречно заболяване изисква своевременна консултация с лекуващия лекар, тъй като състоянието бързо може да се влоши.

Характерни симптоми и усложнения при уремия са:

• ранни симптоми: най-характерните ранни прояви при висока урея са появата на гадене и повръщане без други видими причини за това. Обикновено стартират като леко сутрешно гадене, гадене, провокирано от мирис или вид на храна. Чести други съпътстващи прояви са загубата на апетит, умора, мускулни крампи, склонност към депресивни епизоди и други
• симптоми, насочващи към прогресия на състоянието: с прогресията на нарушенията се наблюдават задух, когнитивен спад (нарушения на паметта, мисълта и концентрацията), редукция на теглото без други причини за това, метален вкус в устата, уремичен дъх (дъхът мирише на урина), уремичен скреж (поява на жълто-бели кристали по кожата след изсъхване на потта) и други
• усложнения: нелекуваната уремия може да причини анемия, кървене, уремична енцефалопатия, гърчове, развитие на перикардит с характерна болка в гърдите, синдром на малабсорбция, кома, шоково състояние, летален изход

Ранното лечение при повишена урея има ключово значение за намаляване риска от тежки усложнения и смърт.

Лечение при високи нива на урея

Единственото ефективно лечение при повишена урея е заместването на бъбречната функция, като това може да стане с помощта на диализа или чрез трансплантация на бъбрек от подходящ донор:

• хемодиализа: класически метод за филтрация на кръвта, който се извършва със специална апаратура, най-често в болнични условия (налична е и апаратура за домашни условия). Катетеризира се голям венозен съд, поставя се артерио-венозен шънт, фистула или изкуствена съдова протеза
• перитонеална диализа: при перитонеалната диализа предварително е необходимо извършването на специфична оперативна интервенция за създаване на достъп в коремната кухина, в който се поставя специален катетър, през който се влива диализат (специфичен стерилен разтвор). Методът не изисква посещение на болнично заведение за провеждане на диализата, но може да се окаже не толкова ефективен, колкото е хемодиализата. Въпреки това е предпочитан метод при малки деца, пациенти, които пътуват често и имат активно ежедневие, както и в някои случаи при лица в напреднала възраст
• трансплантация на бъбрек: бъбречната трансплантация се оказва един от най-ефективните методи за лечение на хроничните бъбречни заболявания, протичащи с повишение на уреята. Основно затруднение е намирането на подходящ, съвместим донор, поддържане на добро общо здравословно състояние преди операцията и много други. След операцията пациентите подлежат на продължителна имуносупресивна терапия за намаляване риска от възникване на усложнения и реакция на отхвърляне на присадката. Имуносупресивната терапия от своя страна крие риск от различни по тежест усложнения, които следва да се вземат под внимание

Диализата като метод на лечение осигурява време до намиране на подходящ донор и укрепване състоянието на пациента за осъществяване на бъбречната трансплантация. Макар и двата метода да са ефективно и да водят до понижаване нивата на уреята, то бъбречната трансплантация осигурява по-добър, дефинитивен и дългосрочен ефект, докато диализата е вид временно, поддържащо лечение.

Симптоматични средства

Допълнително често се назначават различни симптоматични средства за подпомагане възстановяването на пациентите, лечение на основното заболяване и облекчаване на техните оплаквания. Те нямат пряк ефект върху нивата на уреята, но съдействат за цялостното лечение на пациентите. Най-често се назначават:

• лекарства за лечение на анемия: много често се установява наличието на подлежаща анемия, като в зависимост от нейното естество може да се назначи лечение с желязо, еритропоетин, витамин В12
• лекарства за лечение на хипертония: при значителен процент от пациентите е налице подлежаща хипертония, като за поддържане на кръвното налягане в норма се използват различни групи лекарства в подходящи дози, най-често сартани, АСЕ-инхибитори, калциеви антагонисти, бета-блокери и други
• лекарства за лечение на други сърдечни заболявания: в зависимост от вида, тежестта и степента на прогресия на наличните подлежащи други сърдечни заболявания се назначава подходяща терапия с цел намаляване на последващи усложнения и натоварване на бъбреците
• витамини и добавки: по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат витамин Д, калций, магнезий, фосфат-свързващи вещества, антиоксиданти, аминокиселини, билки и други

Допълнително се прилагат средства за корекция на алкално-киселинното равновесие и наличните електролитни нарушения, подпомагане на диурезата, овладяване на налични инфекциозни, възпалителни и други увреждания.

Прогноза

Прогнозата при установяване на висока урея е изключително сериозна и насочва към тежки увреждания на бъбречната функция и необходимост от своевременна, целенасочена и строго индивидуализирана терапия.

При пациентите с извършена бъбречна трансплантация се регистрира по-висока преживяемост и по-добро качество на живот в сравнение с пациентите, лекувани с диализа.

При определяне на прогнозата важно значение има и наличието на други увреждания, развитие на усложнения и общото състояние на болните.

Как да намалим риска от повишение на уреята?

Най-добрият и ефективен начин да се предпазим от уремия е да не се допуска хронично бъбречно увреждане. За намаляване риска от бъбречно увреждане като цяло, но също и за намаляване риска от допълнително натоварване на бъбреците при хронично бъбречно заболяване се препоръчва:

• диета: за намаляване натоварването на бъбреците се препоръчва диета, бедна на сол (бедна на натрий), ограничаване консумацията на богати на калий, фосфати и протеини храни. Консултацията с диетолог може значително да улесни пациентите и да им бъдат предложени готови хранителни планове
• контрол над подлежащите заболявания: особено важно е поддържането под контрол на сърдечните заболявания (високо кръвно, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения), диабет, болести на обмяната, болести на щитовидната жлеза, болести на черния дроб
• регулярни прегледи при специалист (нефролог): при лица с установено хронично бъбречно заболяване е необходима тясна колаборация с подходящ специалист (нефролог) за регулярен контрол и оценка на състоянието
• ограничаване приема на лекарства: някои лекарства, като нестероидни противовъзпалителни средства, имуносупресивни лекарства, лаксативи, антибиотици (аминогликозиди, цефалоспорини, сулфонамиди), някои диуретици, лекарства за лечение на подагра, антиконвулсивни средства и много други могат да проявят нефротоксичност и по един или друг начин да увредят бъбреците
• редукция на вредните навици: необходим е отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол, отказ от приема на наркотични субстанции

Лечението при повишена урея следва да бъде насочено, индивидуално и комплексно, като терапевтичният план следва да се изгради в най-кратки срокове.

Изображения: freepik.com