Бъбречна недостатъчност МКБ N17-N19

› Въведение

› Причини и особености

› Видове

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Бъбречната недостатъчност представлява остро или хронично състояние, при което настъпва тежко увреждане на бъбречната функция. Болестта често показва мултифакторна генеза, характерно протичане и необходимост от своевременна медицинска намеса за намаляване риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причини и особености

Изложени на по-висок риск от развитие на бъбречна недостатъчност са полиморбидните (с множество подлежащи заболявания) лица в напреднала възраст, като влияние оказва наличието на позитивна фамилна анамнеза, редица вредни навици, както и приемът на някои лекарства.

Причините за бъбречна недостатъчност могат да бъдат от различно естество, като най-основно могат да бъдат разделени на:

• исхемични фактори: състояния, които намаляват бъбречния кръвоток, като хипертония, сърдечна недостатъчност, дехидратация, тежки изгаряния, редица системни автоимунни заболявания и други
• нефротоксични фактори: фактори, които директно увреждат бъбреците, включително токсини, лекарства, багрила, бъбречни заболявания, като пиелонефрит, гломерулонефрит, нефропатия и други
• обструктивни фактори: състояния, които нарушават отвеждането и елиминирането на урината, като най-често се касае за обструкция (запушване) по хода на отделителната система от конкременти, първични или вторични тумори, кисти и други

Видове

В зависимост от давността на бъбречните увреждания се различават следните основни видове на бъбречната недостатъчност:

• остра бъбречна недостатъчност: острата бъбречна недостатъчност се характеризира с внезапно увреждане на бъбречната функция, изразена обратимост на промените и пълно възстановяване при своевременно лечение. Отличителен белег е острото намаляване на количествата отделена урина за едно денонощия с развитие на олигурия или анурия и бързо влошаване на общото състояние
• хронична бъбречна недостатъчност: състоянието се характеризира с бавно, продължително и прогресивно увреждане на бъбречната функция, по-слаба интензивност на клиничните оплаквания, но и по-малки терапевтични възможности и необходимост от доживотно лечение
• бъбречна недостатъчност, неуточнена: при невъзможност за уточняване на вида на бъбречното увреждане се говори за неуточнена бъбречна недостатъчност

Симптоми

Клиничното протичане при остра и при хронична бъбречна недостатъчност показва някои характерни белези, като проявите често са идентични с тази разлика, че при остра бъбречна недостатъчност се развиват внезапно, докато при хронична се развиват с течение на времето. Сред едни от характерните симптоми при бъбречна недостатъчност се включват:

• микционни нарушения: промените в уринирането могат да включват полиурия (повишено отделяне на урина за едно денонощие) или олигурия (намалено отделяне на урина за едно денонощие), никтурия (често уриниране нощем), болки при уриниране, особено при обструктивните форми, промени в цвета и вида на урината (може да стане пенеста)
• оточен синдром: задръжката на течности води до отоци, като най-добре проявени са в областта на меките тъкани, главно по лицето и очите, пръстите на ръцете, глезените, ходилата
• гастроинтестинални оплаквания: чести оплаквания са гадене, повръщане, болки в корема, липса на апетит, неприятен вкус в устата, неприятен дъх и други
• неврологични нарушения: главоболие, зрителни нарушения, сънливост и нарушения на съня, промени в съзнанието, намалена трудоспособност, изтръпвания на крайниците, гърчове и кома в най-тежките случаи
• системни прояви: възможни са промени в настроението, мускулни крампи, задух, болки в областта на гърдите, промени в кръвното налягане, влошаване на подлежащи заболявания и други

Сред възможните усложнения при бъбречна недостатъчност се включват развитието на генерализиран оток, мозъчен оток, белодробен оток, метаболитна ацидоза, анемия, костни нарушения, сърдечно-съдови промени, шок и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при бъбречна недостатъчност се осъществява при обстоен анализ на редица назначени изследвания, като целта е потвърждаване на диагнозата, уточняване на етиологията, изясняване на налични усложнения и допълнителни увреждания:

• анамнеза и физикални находки: данни за подлежащи заболявания, алергии, травми, операции, прием на лекарства, вредни навици, фамилна обремененост и други. Клиничните находки варират в широки граници, като са по-добре изразени при острата в сравнение с хроничната бъбречна недостатъчност
• изследване на кръв и урина: подробните изследвания подпомагат изясняването на етиологията, като се назначават пълни кръвни изследвания с проследяване нивата на електролити, киселинно-алкално равновесие, креатинин, урея, пикочна киселина, липиден профил, кръвна захар, гликиран хемоглобин, чернодробни ензими, маркери на възпалението и много други. Необходим е подробен качествен и количествен анализ на урината
• образни и инструментални изследвания: за уточняване на етиологията, визуализация на наличните увреждания и подпомагане установяването на усложнения могат да се използват ехография или компютърна томография на отделителната система, урография, като в редки случаи, при значителни диагностични затруднения и изразено клинично протичане може да се наложи извършването на бъбречна биопсия с подробен хистологичен анализ на получения материал

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход се определя в зависимост от клиничните, лабораторни и образни находки, като може да включва:

• лечение на основното заболяване: изключително важно е изясняването на етиологията на бъбречната недостатъчност с предприемане на целенасочени и комплексни мерки за овладяване, подобряване и лечение на основното заболяване
• симптоматично и поддържащо лечение: прилагат се подходящи диуретици, аналгетици, противовъзпалителни средства при нужда, електролитни разтвори за корекция на алкално-киселинни и електролитен баланс, препарати за корекция на анемичния синдром, за протекция на костите и други по преценка на лекуващия лекар
• диета: за намаляване на натоварването на бъбреците и намаляване риска от влошаване на наличните електролитни нарушения се препоръчва избягване на храни, богати на калий, фосфор и протеин, ограничаване приема на сол, газирани и кофеин-съдържащи напитки, алкохол и други
• диализа: при липса на ефект от консервативното лечение, за заместване на бъбречната функция и за осигуряване на необходимото време за лечение на основното заболяване или откриване на подходящ донор, се назначава диализа (хемодиализа, перитонеална диализа, хемофилтрация)
• бъбречна трансплантация: трансплантацията на бъбрек е единственото дефинитивно лечение на хронична бъбречна недостатъчност, като е необходимо откриването на подходящ и съвместим донор, провеждане на имуносупресивна терапия за намаляване риска от реакция на отхвърляне на присадката и обстойно наблюдение за ранни и късни усложнения

Прогнозата се определя строго индивидуално, като при ранно лечение на остра бъбречна недостатъчност пациентите обикновено се възстановяват напълно. При хронична бъбречна недостатъчност, особено при необходимост от диализа, развитие на усложнения и тежко протичане качеството и продължителността на живот са влошени.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com