Тестове за бъбреци

Бъбрекът (nephros) е чифтен орган с характерна форма, приплеснат в предно-задно направление и дъгообразно извит.

Всеки бъбрек има дължина около 12 см., широчина 6 см., а дебелина около 3 см. левият бъбрек е по-дълъг и тесен.

Двата бъбрека тежат около 300г., левият обикновенно е по-голям от десния. Съотношението на общото тегло на бъбреците към тялото на човека е около 1/240.

Двата бъбрека залягат върху задна коремна стена, зад коремницата в ретроперитонеалното пространство – до тях може да се достигне без да се навлиза в перитонеалната кухина.

Бъбреците се намират на нивото на 12 гръден и 1 и 2 поясен прешлен. Десният бъбрек е разположен с 1-2 см по-ниско от левия.

Тестовете за бъбреците се делят на:

• функционални тестове (проби за концентрация и разреждане, клирънсови тестове);

• имунологични тестове (тест за спонтанно розеткообразуване, бластнотрансформационен тест, идентифициране на В-лимфоцитите и изследване на серумни имуноглобулини, изследване на серумния комплемент, определяне нивото на циркулярните имунни комплекси, определяне на циркулираци антитела в кръвния серум, имунофлуоресцентно изследване на биопсичен мтериал на бъбрека, изследване на антитела за тъканна съвместимост между дарител и приемател – HLA системата).

 

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Тестовете за бъбречна функция се провеждат при съмнение за бъбречно заболяване, при уточняване на диагнозата, при контрол на лечението, преди трансплантация на бъбреци.

 

Необходима ли е предварителна подготовка?

При повечето тестове за бъбреци не е необходима предварителна подготовка от страна на пациента.

При провеждане на пробата за концентрация е неоходимо да се спазва диета 24 часа преди изследването, а при провеждане на пробата за концентрация се приема сутрин на гладно вода или подсладен чай.

 

Метод на провеждане на изследването:

Полуколичествен микроскопски тест (изследване).

Количесвено изброяване на формените елементи в определен обем урина (1 мл) или отделена урина за определен период (денонощие, час) показва патологично наличие и съотношение между тях.

• Метод на Аddis – в 24 – 12 – 10 часова урина

• Метод на Kerp- MerkeR- Frey – 3 часова урина

 

Функционални тестове на бъбреците

За определяне на функционално състояние на бъбреците е необходимо да се определят следните неща:

• определя състоянието на отделните бъбречни функции – концентрация и разреждане, гломерумна филтрация, тубулна функция – резорбция и секреция (клирънсови методи).

• установяване степента на настъпила бъбречна недостатъчност.

За целта се изследват кръвна уреа, серумен креатинин, пикочна киселина.

• определяне степента на бъбречното увреждане, активността на бъбречното увреждане – наличие и степен на денонощна протеинурия, промени в уринния седимент, стойности на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцити), бъбречен и липиден спектър.

 

Проби за концентрация и разреждане

• Проба за концентрация на Фолхард

Провежда се в условия на дехидратация на организма, което се постига с поставяне на пациента на суха, безсолна храна за 24 часа.

След 24 часа относителното тегло на урината достига до 1028, след което опитът се преустановява.  Бъбреците концентрират добре, при такива стойности на относителното тегло на урината.

Ако стойностите на относителното тегло на урината са под 1015 се приема, че бъбреците не концентрират добре, състоянието се нарича хипостенурия.

Ако стойностите на относителното тегло на урината са под 1010 – изостенурия (състояние, при което бъбреците не разреждат, не концентрират, а урината става изотонична с кръвната плазма).

 

• Проба на разреждане на Фолхард

Пробата се извършва след предварително хидратиране на организма с 20 – 22 мл/1кг/вода.

За целта сутрин на гладно изследваният приема за 30 минути 1,200 – 1,500 мл вода или подсладен чай, след което уринира в продължение на 4 часа през 30 мин.

В норма се отделя ¾ от приетата вода, като относителното тегло на урината трябва да е в рамките на 1001 = 1002 .

Ако стойностите на относително тегло на урината са на 1005 се приема, че бъбреците имат ограничена разредителсно способност.

Пробата за разреждане не бива да се  провежда при пациенти със сърдечна слабост, отоци, хипертония.

 

• Проба на Зимницки

За целта е необходимо диурезата да се събира в продължение на 24ч. като на всеки 3 часа се измерва количеството и относителната маса на урината.

В норма разликата между най-голямото и най-малкото измерено относително тегло трябва да бъде не по-малко от 0,007.

 

Клирънсови тестове

 За количествена преценка на бъбречната функция се използват клирънсови методи, които са най-точните и обективните методи.

Клирънсовите тестове се използват да се установи типът на бъбречното увреждане- гломерулно или тубулно, степентта на нарушение.

Изследват се:

• гломерулната филтрация;

• бъбречния кръвоток;

• филтрационната фракция;

 

Имунологични тестове на бъбреци:

Клетъчни имунологични тестове:

• тест за спонтанно розеткообразуване;

• бластнотрансформационен тест;

• идентифициране на В-лимфоцитите;

Методи за изследване на хуморалния имунитет:

• Изследване на серумни имуноглобулини;

• Изследване на серумния комплемент;

• Определяне нивото на циркулярните имунни комплекси;

• Определяне на циркулираци антитела в кръвния серум;

• Имунофлуоресцентно изследване на биопсичен мтериал на бъбрека;

• Изследване на антитела за тъканна съвместимост между дарител и приемател – HLA системата.

 

Тест за спонтанно розеткообразуване

Използват се за характеризиране на клетъчния имунен отговор, осъществен от Т-лимфоцитите.

Те имат по повърхността си рецептори за овнешки еритроцити и могат да сформират с тях спонтанни розетки.

Т-лимфоцитите, сформиращи розетки след в първите 5 минути след инкубацията им с овнешки еритроцити се наричат ранни (активни), а тези след 60 – та минута – късни (тотални).

Определянето на субпопулациите на Т-лимфоцитите се осъществява посредством повърхностните им рецептори и антигени чрез използване на моноклонални антитела.

Т-лимфоцитните субпопулации се подразделят на:

• супресорни Т-лимфоцитите;
• помощни (хелперни) Т-лимфоцитите;
• цитотоксични (килърни) Т-лимфоцитите.

Количественията им анализ се използва за диагноза на гломерулонефрити и за контрол на лечението.

 

Бластнотрансформационен тест

Бластната трансформация на лимфоцитите е процес на нарастване и подмладяване на предварително сенсибилизирани клетки, при повторния им контакт със сенсибилизиралият антиген.

Процентът на спонтанно бластнотрансформирани лимфоцити у здрави хора е между 0 % и  5%.

След стимулация с фитохемаглутинини, бластната трансформация достига нормално до 50 – 90% от всички лимфоцити.

Повишени стоиности на теста за бластна трансформация на лимфоцити са показател за участие на клетъчни имунни механизми.

 

Идентифициране на В-лимфоцитите

В-клетките за имунокомпетентни клетки, които осъществяват синтезата и секрецията на плазмените антитела.

Определянето на В-лимфоцитите и на техните субпопулации става чрез имунофлуоресцентно доказване на имуноглобулините  повърхността им.

Нормалните стойности на В-лимфоцитите в периферията са 15-30% от общия брой на лимфоцитите.

 

Методи за излседване на хуморалния имунитет

Изследване на серумни имуноглобулини

Серумните имуноглобулини са плазмени протеини, които се синтезират от плазматични клетки и изпълняват функцията на антитела в организма.

Налице са 5 основни класа имуноглобулини:

• Ig G

• Ig M

• Ig E

• Ig A

• Ig D

За определянето им се използва имуноелектрофоретичен метод

При понижаване на нивото на имуноглобулини е налице имунен дефицит, а повишаване на нивото им – неадекватно антигенно стимулиране.

Нормалните стойности на имуноглобулини са:

• Ig G – 15,5g/l

• Ig M – 1,4g/l

• Ig A – 2,11g/l

 

Изследване на серумен комплемент

Комплементната система представлява група от плазмени протеини, която взема участие в реакцията антиген-антитяло, водеща до гломерулно възпаление и увреждане.

Най-често се определя третата съставка на комплемента С3, която е основен хуморален медиаторна имунната реакция.

Снижаването на С3 фракцията е белег на активиране на комплементната система и служи като индикатор на имунната активност при остър пострептококов гломерулонефрит и при част от болните с мембранозо-пролиферативен гломерулонефрит.

 

Определене на нивото на циркулиращите имунни комплекси

Образуват се в циркулацията и вземат участие в патогенезата на имуннокомплексните гломерулонефрити.

При имунофлуоресцентноелектронномикроскопско излседване на бъбреците се виждат под формата на гранули.

Служат като показател за активността на имунния процес и за ефекта от лечението.

 

Циркулиращи антитела в кръвния серум

Това са автоантитела, насочени срещу антигенни съставки от клетъчното ядро или срещу гломерулната базална мембрана – анти ДНК, антинуклеарни, анти- Sm, анти – Ro.

Установяват се при колагенозни нефропатии и автоимунни гломерулонефрити.

Имат диагностично и прогностично значение.

 

Имунофлуоресцентно изследване на биопсичен материал от бъбрека дава възможност за визуализиране на имунните отлагания, анализиране на техния състав и диференциране на имунокомплексните от автоимунните гломерулонефрити.

 

Изследване на антигените за тъканна съвместимост между дарител и приемател – HLA ( human leucocytes antigens) системата.

Човешките тъканни антигени са обединени в системата HLA, която се кодира от група гени, локализирани върху късото рано на 6 –та хромозома.

Изследва се при бъбречна трансплантация, при имунни гломерулонефрити, при колагенозни гломерулопатии.

 

Какво ще усещате по време на изследването?

Тестовете за изследване на функцията и състоянието на бъбреците не причиняват дискомфорт у пациента.

 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Няма рискове от провеждане на тестовете за бъбреци.

 

Резултати от проведеното изследване:

   Нормални стойности:

Проба за концентрация на Фолхард:

• относително тегло на урината - 1028;

Проба на разреждане на Фолхард:

Нормално се отделя ¾ от приетата вода, при относително тегло на урината  1001 - 1002.

Проба на Зимницки:

В норма разликата между най-голямото и най-малкото измереноотносително тегло трябва да бъде не по-малко от 0,007.

Нормалните стойности на имуноглобулини са:

• Ig G – 15,5g/l

• Ig M – 1,4g/l

• Ig A – 2,11g/l

   Отклонения от нормата:

Проба за концентрация на Фолхард:

• ако относителното тегло на урината е под 1015 се приема, че бъбреците не концентрират добре, състоянието се нарича хипостенурия.

• ако относителното тегло има стойности под 1010 – изостенурия (състояние, при което бъбреците не разреждат, не концентрират, а урината става изотонична с кръвната плазма).

Кога не трябва да провеждате изследването?

Пробата за концентрация на Фолхард не се провежда провежда при състояние на дехидратация, азотна задръжка, активна бъбречна инфекция.