Бъбречна остеодистрофия МКБ N25.0

Бъбречната остеодистрофия е заболяване, при което бъбреците не могат да поддържат нужното ниво на калций и фосфор в кръвта за правилното развитие и растеж на костите.

Най-често се среща при бъбречно болни пациенти на хемодиализа.

Хемодиализата е метод за очистване на кръвта при остра или хронична бъбречна недостатъчност, като едно от честите му усложнения е появата на хипокалциемия (ниско ниво на калций в кръвта).

Бъбречната остеодиастрофия включва азотемична остеодитрофия, тубулни нарушения свързани с загуба на фосфати, бъбречен рахит и нисък ръст.

Заболяването в резултат от хипокалциемията, която предизвиква вторична паращитовидна хиперплазия. Повишеният паратхормон повишава серумното ниво на калция, като предизвиква извличането му от костите.

Бъбречната остеоедистрофия е особено тежък проблем за децата, тъй като техните кости не са завършили развитието си.

Това води до изоставане в растежа и костни деформации (изкривяване на краката навътре, стесняване на гръдния кош и други). Именно поради това другото название на болестта е "бъбречен рахит".

При възрастни костното увреждане може да предшества бъбречното. Клиничната изява е със ставни болки, лесна чупливост на костите, проблеми със зъбите, спонтанни фрактури, куцане и други.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и лабораторните изследвания. В кръвта се изследват нивото на калция, фосфора, калцитриола и паращитовидния хормон. Определя се и нивото на костната плътност.

Лечението на бъбречна остеодистрофия бива хигиеннодиетично и медикаментозно.

Препоръчва се умерено спортуване и ограничаване на приема на фосфор с храната (мляко, сирене, ядки). Назначава се синтетични калциеви препарати (калцитриол) през устата или венозно.