Нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули МКБ N25

Бъбречният тубул представлява част от структурата на нефрона, който чрез процесите секреция, екскреция и реабсорбция контролира водно - солевия състав на организма и образува крайната урина.

Редица вродени и придобити състояния могат предизвикат ренални нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули.

Първичните (вродени) тубулопатии, се срещат предимно в детска възраст.

Повечето от тях се отличават с изолирано увреждане на отделни тубулни функции.

Обикновено е смутена тубулната реабсорбция на определено вещество, в резултат на дефект в транспортната му система, енергиен недоимък или липса на ренален отговор при хормонална стимулация.

Към първичните нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули спадат следните заболявания и състояния:

• Бъбречна остеодистрофия.
• Бъбречен инсипиден диабет.
• Други нарушения, които са резултат от увредената функция на бъбречните тубули.
• Нарушение на функцията на бъбречните тубули, неуточнено.

Придобити заболявания, водещи до увреждане на бъбречните тубули са например диабетната нефропатия, хроничен интерстициален нефрит, бъбречна амилоидоза, литиева нефропатия и други.

Клиничната изява при тубулопатиите е свързана с нарушеното алкално - киселинно и водно - солево равновесие.

Диагнозата се поставя съобразно клиничните прояви, лабораторните и образни изследвания. Понякога е необходимо да се направи и генетична консултация.

Лечението е различно в зависимост от конкретното заболяване. Обикновено то не е лесна задача и се осъществява от изключително опитни специалисти в тази област.