Бъбречен инсипиден диабет МКБ N25.1

Бъбречният инспиден диабет представлява метаболитно заболяване, при което дисталните бъбречни тубули са нечувствителни към вазопресин. Нарича се още нефрогенен, периферен или вазопресин-резистентен или безвкусен диабет.

Вазопресинът (антидиуретичният хормон) се синтезира в хипоталамуса и се транспортира до задния дял на хипофизата. Той намаля екскрецията на вода чрез бъбреците и повишава кръвното налягане. Секрецията му зависи от плазмения осмоларитет.

Бъбречният инсипиден диабет може да бъде вродено състояние (унаследяване, свързано с Х-хромозомата, или автозомно-рецисивно унаследяване) или а е резултат от друго заболяване. Например вследствие на пиелонефрит, бъбречна калкулоза (нефролитиаза), хипокалиемия, амилоидоза и други.

Клиничната изява на заболяването обикновенно започва внезапно.

Настъпва полиурия (отделяне на голямо количество урина с ниско относително тегло) и полидипсия (екстремна жажда).

Необходимо е често уриниране, през деня и нощта, при което се отделя над 4 литра урина за денонощие. При децата се наблюдават неспокойствие, плачливост, необичайно мокри пеленки, повръщане, диария, повишена температура, забавяне на растежа, отслабване на тегло и други.

Усложненията са предимно вследствие дехидратацията на организма. Може да настъпи артериална хипотония (спадане на кръвното налягане), колабиране, припадъци, мускулна слабост, главоболие, раздразнителност и други.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните оплаквания и лабораторните изследвания. Изследва се осмоларитета на урината, относителното и тегло, прави се проба с жадуване за отличаване на бъбречния от централния безвкусен диабет. Проследява се и количеството на отделената урина за денонощие.

Лечението при бъбречния инсипиден диабет се състои главно в спазване на хигиенно диетичен режим с ограничаване приемът на сол и достатъчен прием на вода. От медикаментите могат да се назначат тиазидни диуретици.