Други нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули МКБ N25.8

Основната структурна и функционална единица на бъбреците е нефронът.

Той се изгражда от гломерул и тубул. Бъбречния тубул изпълнява процесите екскреция, секреция и реабсорбция, чрез които продуцира крайната урина и регулира алкално-киселинното, и водно-солевото равновесие на организма.

Към други нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули спадат бъбречна тубулна ацидоза, синдром на Lightwood-Albright и вторичен хиперпаратиреоидизъм с бъбречен произход.

Към други нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули принадлежи бъбречна тубулна ацидоза.

Бъбречната тубулна ацидоза включва редица различни механизми водещи до нарушено участие на бъбреците в алкално-киселинното равновесие и метаболитна ацидоза (спадане на pH на кръвта под 7,35). Различават се следните типове бъбречна тубулна ацидоза:

• Тип 1 (дистална) бъбречна тубулна ацидоза. Предава се наследствено (автозомно-доминантно). Нарушена е секрецията на водородни йони (H+) и реабсорбцията на калия (К+) в дисталния тубул. Това води до ацидоза (задръжка на водородни йони) и хипокалиемия. Оплакванията включват жажда, увеличено количество на отделената урина (полиурия), запек, безапетитие, умора, образуване на камъни в бъбреците, остеопороза. Лечението се състои в прием на алкализиращи вещества - натриев хидрогенкарбонат или калиев и натриев цитрат.
• Тип 2 (проксимална) бъбречна тубулна ацидоза. Представлява дефект на проксималния бъбречен тубул, при който филтрирания бикарбонат не се реабсорбира и се губи с урината. Настъпва метаболитна ацидоза. Проксималната тубулна ацидоза се проявява като част от синдрома на Fanconi, при който освен бикарбонатите има нарушение в реабсорбцията на глюкоза, фосфати, пикочна киселина и аминокиселини.

Бебетата със синдром на Олбрайт страдат от лош апетит, ненаддаване на тегло, повръщане, дехидратация, запек, намален мускулен тонус и остеомалация.

Лечението включва прием на бикарбонат, фосфати и витамин Д.

Към други нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули принадлежи хиперпаратиреоидизмът с бъбречен произход.

Това представлява нарушение, което е резултат от увредената функция на бъбречните тубули.

Най-честата причина за повишена функция на паращитовидните жлези е хроничната бъбречна недостатъчност.

При това състояние бъбреците не могат да метаболизират витамин Д до активната му форма. Това води до нарушена резорбция на калций в стомаха и нарушена секреция на фосфати с урината. Настъпва хипокалциемия, която стимулира производството на паратхормон от паращитовидните жлези. В резултат серумния калций се нормализира за сметка на извличането му от костите.

Клиничните прояви при хиперпаратиреоидизъм с бъбречен произход включват симптомите на остеопороза: лесна чупливост на костите, болка по костите и други.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните прояви и проследяване на нивото на калция, фосфора, витамин Д и паратхормона.

Лечението става с постоянен прием на витамин Д и контролиране на бъбречната функция.