Поведение

Поведението е висша функции на нервната система. То се представя от отговорът на човека към външни и вътрешни стимули, който е насочен към задоволяване на жизнените нужди и към приспособяване към околната среда. Поведението се обуславя от всяко физическо действие и всяка емоция. То се променя през целия живот на индивида от раждането до зрялата възраст. При животните поведението е насочено към намиране на храна, защита и репродукция, а при хората – е свързано със задоволяване на биологичните, социалните, моралните и творческите потребности. Поведението при човека зависи от възрастта, генетиката, мислите, емоциите.

Видове поведение

В зависимост от механизма на възникването му, поведението се разделя на два вида – вродено и придобито. Въпреки това трябва да се знае, че цялостното поведение на човека е резултат от взаимодействие на вроденото и придобитото поведение. Основните характеристики на двата вида поведение са:

• вродено поведение – то е видово относително стереотипно и специфично. Извършва се по един и същ начин във всички индивиди от даден вид. Вроденото поведение позволява бърз отговор на различни стимули, без да е необходимо време за обучение. Пример за вродено поведение са инстинктите, които представляват относително сложна поредица от реакции, насочени към задоволяване на жизнено важните нужди на организма. Инстинктите са разнообразни. Те могат да бъдат хранителни, полови, родителски, отбранителни и други. Механизмите на задействане на инстинктите са различни – едни от тях се задействат от стимули на вътрешната среда, а други от специфични стимули в околната среда. След включване те се осъществяват до край, дори ако се премахне стимулът, който ги е предизвикал.;
• придобито поведение – то е резултат от обучение в хода на индивидуалния живот. Придобитото поведение е специфично за всеки един индивид. Благодарение на него животните и човека се приспособяват много по-добре към непрекъснато променящите се условия на околната среда. Хората притежават когнитивно, интелигентно поведение, което се основава на придобити знания за това кои цели са възможни и за това какви начини могат да се използват за тяхното постигане и какви ще бъдат последствията. Основна роля в това има префронталната кора. Изборът на целите зависи от културните, социалните и етичните норми и правила. На базата на тези норми и правила поведението на един човек може да бъде оценено като приемливо, когато е съобразено с тях. Когнитивното поведение лесно и бързо се променя при промяна на условията (целите или резултатите), което го прави много по-адаптивно. В осъществяването на когнитивното поведение е необходима интеграция (обединяване) на внимание, памет, обучение и мислене.

Механизми на поведението

Вроденото поведение е генетично заложено. То се осъществява чрез преработване на информацията в генетично програмирани нервни мрежи, които свързват действието на даден дразнител със специфичен стереотипен отговор. Придобитото поведение е резултата от преработка на информацията в променени от паметта и обучението нервни мрежи, които осигуряват осъществяването на най-подходящия отговор при конкретните условия. В реализирането на поведението участват три вида системи:

• сетивна система – свързана е с преработка на информация за действието на дразнителите от външната и вътрешната среда;
• двигателна система – контролира съкращението на мускулите, участващи в извършването на движенията на поведенческия акт;
• мотивационна система – насочва поведението на индивида за постигането на дадена цел.

Важна особеност е, че при когнитивното поведение участва и четвърта система, която контролира преработката на информация в сетивната и двигателната система – контролираща система. Тя селекционира информацията в оперативната памет за изпълнението на дадена задача. Функция на контролираща система изпълнява префронталната кора.