Акционен потенциал в клетките на работния миокард

Възбудните явления в кардиомиоцитите притежават някои особености, които ги отличават от типичните акционни потенциали в нервните и склетните мускулни клетки. Кардиомиците притежават голямо разнообразие в йонните канали, които представляват интегрални белтъци с различно проявена избирателна пропускливост към йоните. Тази специфика на йонни канали определя съществуването на два вида акционен потенциал – бавен и бърз. Бавният е характерен за компонентите на възбудно-проводната система на сърцето, без влакната на Пуркиние. Бързият потенциал се наблюдава в клетките на работният миокард и влакната на Пуркуние.

Акционният потенциал в клетките на работният миокард е от бърз тип или тип плато. Потенциалът на покой на кардиоцитите е значителен -90 mV. Акционният потенциал започва с навлизане на натрий в клетка и рязко настъпваща деполяризация. Целият процес може да бъде разделен на четири фаза:

• Фаза 0 – стръмна деполяризация, която се дължи на активиране на потенциал зависимите натриеви каналчета. Това се осъществява при достигане на потенциала на стойност -70 mV. При промяна в стойността на потенциала на +30 mV натриевите каналчета бързо се инактивират.
• Фаза 1 – краткотрайна и ранна деполяризация, която се дължи на инактивация на натриевите каналчета и отваряне на специфични калиеви каналчета;
• Фаза 2 – плато на акционния потенциал. По време на тази фаза се наблюдава задържане на потенциала около 0 mV. Това се дължи на отваряне на L-зависими калциеви, които са потенциал-зависими , но се активират и инактивират много бавно. Фаза 2 е свързана още с постъпване на калциеви йони;
• Фаза 3 – реполяризация, която се дължи на отварянето на няколко калциеви канала, което води до възстановяване на изходния мембранен потенциал на покой;
• Фаза 4 – по време на тази фаза се запазва потенциала на покой, което се дължи на отварянето на калиеви канали, които се наричат изправители навътре.

По време на диастолата, с отпускането на сърдечния мускул, се възстановява и йонното зареждане на мембраната от двете й страни. Така, миокардната клетка е готова отново да отговори с възбуждане на всяко ново прагово дразнене. Продължителността на АП, включително и периодът на реполяризация е около 250 ms.

Тази особеност на АП е от важно значение за функционалните отнасяния на миокарда. По този начин, от една страна се осигурява по-голяма продължителност на съкратителния процес (при което възбуждението и съкращението са с почти еднакво времетраене), а от друга се създават предпоставки за невъзприемчивостта на миокарда към дразнители по време на неговото съкращение.