Рефрактерност

Сърдечният мускул е невъзбудим по време на акционния потенциал. Това негово свойство се нарича рефрактерност. За миокарда е характерно, че той остава невъзприемчив към дразнения, до края на платото, дори когато дразненията са надпрагови. Този период се нарича абсолютно рефрактерен (АРП) и при обикновени условия продължава около 200 ms след началото на всеки възбуден импулс, до времето когато мембранният потенциал достигне една стойност около - 55 mV.

Тази физиологична особеност на миокарда има значение за предпазването му от тетанизирането му, като осигурява периодичност на възбуждението, а с това и периодичното съкращение на сърцето. В резултат на тези физиологични явления се проявява неговият помпен механизъм.

От значение за създаване на рефрактерния период на работния миокард на камерите, има и дългият рефрактерен период, характерен за влакната от мрежата на Пуркиние, който е около 25% по-продължителен от този на миокардните клетки. Така камерната мускулатура е защитена от допълнителни дразнения, които идват по проводната система, като едновременно с това се осигурява възможност всички нейни участъци да реагират на следващия акционен потенциал.

По време на крайната реполяризация на клетката, когато трансмембранният потенциал стане по-голям от - 55 mV, значително по сила дразнене може да доведе до нова деполяризация и да предизвика екстрасистола (ново допълнително съкращение) на сърцето. Тази фаза е известна като относителен рефрактерен период (ОРП) и продължава 30-50 ms. Възникналият по време на ОРП, нов акционен потенциал се характеризира с относително по-малка скорост на началната деполяризация и по-малка амплитуда.