Други обсесивно-компулсивни разстройства МКБ F42.8

Обсесивно-компулсивното разстройство включва нежелани и смущаващи мисли, образи или подтици (мании), които се натрапват в съзнанието на човек и причиняват голяма доза тревожност или дискомфорт. Болният се опитва да потисне тези усещания, като изпълнява принудителни, стереотипни движения.

Счита се, че обсесивно-компулсивното разстройство се основава на комбинация от генетични и фактори на околната среда. Редица са причинителите, които могат да повишат риска от развитие на това заболяване, включително фамилна анамнеза, социални фактори и психологически фактори. Сред ключовите се разглежда и биологичният фактор. Обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с няколко неврологични фактора и непостоянни нива на серотонин (вещество, което предава съобщения между мозъчните клетки).

Други обсесивно-компулсивни разстройства могат да се появят както при възрастни, така и при деца, като повечето хора развиват първите си симптоми преди 30-годишна възраст. Момчетата обикновено показват първите си симптоми в по-млада възраст от момичетата, затова и в детска възраст, мъжкият пол е засегнат по-често. При възрастните, броят на мъжете и жените с това заболяване е равен.

Обсесиите представляват маниакално поведение в някоя от следните области:

1. Замърсяване. Притеснение от влизане в контакт с мръсотия, микроби, лепкави вещества или химикали (например домакински почистващи препарати) или разболяване на други хора след докосване на „мръсни“ или „замърсени“ предмети.
2. Случайна вреда на себе си или на други хора. Изпитват страх да не навредят на себе си или на другите чрез небрежност. Например, притесняват се дали масата е почистена добре или все още има микроби по нея и някой може да се разболее.
3. Симетрия и точност. Необходимо е предметите да бъдат подредени по определен начин (например според цвят, размер или обърнати към определена посока). Децата и тийнейджърите с този тип мания притеснени, защото „просто не се чувстват добре“ или поради суеверни вярвания, че ще се случи нещо лошо. Често съдържанието на обсесиите звучи много странно или няма смисъл. Например, дете с обсесивно-компулсивно разстройство може да каже, че трябва да подреди всички плюшени мечета от най-малките до най-големите или иначе нещо лошо ще се случи с мама.
4. Необходимост от съвършенство. Някои болни изпитват силна нужда от това нещата да бъдат перфектни. Например, детето може да не е в състояние да започне домашната си работа, докато всички книги не са перфектно подредени.

Компулсивните действия са представени от ритуали и сред тях се включват:

1. Измиване или почистване. Измиване на ръцете прекомерно, понякога отнема часове на ден.
2. Ритуали за лична хигиена и домакинство. Включват подстригване, миене на зъби (например, четкане на всеки зъб в определен ред), къпане (например измиване на всяка част от тялото определен брой пъти или в определен ред), почистване (например правила за пране на дрехи, почистване на банята, кухнята).
3. Проверка. Тези видове принудителни действия могат да включват проверка на врати, брави или раници, за да се уверят, че всичко е безопасно. Понякога болните се обаждат многократно на членовете на семейството да „проверят“ дали са добре.
4. Преброяване, докосване или подреждане. Принудите могат да включват многократно броене, докосване на обекти по определен начин. Подреждането на предмети по специфични начини, като чаршафи или книги. Например, болният може да изпита нужда да подреди всички обувки в килера, така че да са обърнати напред и да са съчетани по цвят.

Тъй като леките обсесивни симптоми са често срещани в широката популация, диагноза обсесивно-компусивно разстройство не се поставя лесно, освен ако обсесиите и принудите не пречат на живота на човек или не го ограничават в извършването на някои ежедневни дейности. Проучванията на населението показват, че приблизително 1 възрастен на 200 се диагностицира обсесивно-компулсивно разстройство всяка година.

Експозицията и ритуалната профилактична терапия често са ефективни при пациенти с други обсесивно-компулсивни разстройства.

Същественият му елемент е постепенно излагане на пациентите на ситуации, които предизвикват безпокойство и водят до изпълняване на ритуали. Например, пациент с мании и принуди на тема чистота, може да бъде помолен да докосне тоалетна седалка, без да си мие ръцете след това. Подобрението често е трайно и продължава години наред, особено при пациенти, които овладяват подхода и го използват дори след приключване на официалното лечение.

Техниките за когнитивно-поведенческа терапия също могат да бъдат полезни при лечението. Към него, в тежките случаи се добавят медикаменти. Групата на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, както и Clopramine (трицикличен антидепресант с мощни серотонинергични ефекти) често са много ефективни. Често пациентите изискват от лекарите по-високи дози, отколкото обикновено са необходими за депресия и повечето тревожни разстройства. Много експерти смятат, че комбинирането на експозиция и ритуалната профилактика с лекарствената терапия е най-доброто, особено за тежки случаи.

Установено е, че електроконвулсивната терапия има ефективност в някои тежки случаи, които не се повлияват от психотерапия и медикаменти.

Хирургията може да се използва като краен случай при хора, които не се подобряват от друго лечение. При тази процедура хирургично се навлиза в определена област на мозъка.