С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания МКБ F42.0

Обсесивно-компулсивното разстройство е често срещано, хронично и дълготрайно разстройство, при което човек има неконтролируеми, повтарящи се мисли (мании) и поведения (принудителни), като изпитва желание да ги повтаря отново и отново.

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат симптоми на обсебване с натрапчиви мисли и действия. Те могат да попречат във всички аспекти на живота, като работа, училище и лични отношения. Натрапчивите мисли и образи са вградени в сложна мрежа от чувства, усещания и често пъти стереотипни движения.

Изследванията за изобразяване на мозъка показват, че обсесивно-компулсивното разстройство с преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания е свързано с неврологична дисфункция с неизвестна причина, която принуждава натрапчивите мислите да се повтарят.

То е често срещано заболяване, засягащо катко възрастни, така и юноши, деца и младежи по целия свят. При повечето хора, първоначална диагноза се поставя около 19-годишна възраст. При момчетата обикновено се случва на по-ранна възраст, отколкото при момичета, но началото след 35-годишна възраст също е възможно. Проучванията показват, че хората с роднини от първа линия (като родител, брат и сестра или дете), които имат същото разстройство, са изложени на значително по-висок риск от развитие на заболяването. Рискът е по-висок, ако роднината от първа линия е отключил разстройството като дете или тийнейджър.

Обсесиите са повтарящи се натрапливи мисли, подтици или ментални образи, които предизвикват безпокойство. Общите симптоми включват:

1. Страх от микроби или замърсяване.
2. Страх от разболяване.
3. Нежелани, забранени или мисли табу, включващи секс, религия и вреда върху хората.
4. Агресивни мисли към другите или към себе си.
5. Вяра, че определени числа и цветове са „добри“ или „лоши“.
6. Неистово желание всичко да е подредено симетрично и в перфектен ред.
7. Неоснователно подозрение, че партньорът е неверен.

Принудите са представени от повтарящо се поведение, което човек с обсесивно-компулсивно разстройство изпитва желание да направи в отговор на обсесивна мисъл. Честите принуди включват:

1. Прекомерно почистване или миене на ръце.
2. Подреждане на нещата по конкретен, прецизен начин.
3. Многократна проверка на неща, като неколкократно проверяване дали вратата е заключена или фурната е изключена.
4. Принудително броене.

Не всички ритуали или навици са принуда. Всеки човек понякога проверява дали е заключил вратата, но човек с това разстройство като цяло:

• не може да контролира неговите мисли или поведение, дори когато те са признати за прекомерни
• прекарва поне 1 час на ден в обсесивно-компулсивни мисли или поведения
• не изпитва удоволствие, когато изпълнява определени ритуали, но може да почувства кратко облекчение от безпокойството
• изпитва значителни проблеми в ежедневието си

Натрапчивото мислене може да засили и удължи тревожните емоционални състояния, да насърчи вредните поведенчески маниери на общуването. Това подсилва тревожните чувства, което от своя страна води до повече притеснения. Процесът може да се разпростира в тревожни периоди с продължителност часове, дни, седмици, дори години, понякога с панически атаки и емоционални изблици на гняв, вина и срам.

Някои хора с обсесивно-компулсивно заболяване с преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания също имат така нареченото „тиково разстройство“. Двигателните тикове са внезапни, кратки, повтарящи се движения, като мигане на очите и други потрепвания на очите, скърцане на зъби, свиване на раменете и потрепване на главата или рамото. Общите вокални тикове включват повтарящо се прокашляне, смъркане или грухтене.

Възможно е симптомите да се облекчават с времето или ще се влошат. Хората с това разстройство могат да се опитат да си помогнат, като избягват ситуации, които предизвикват манията им. Въпреки че повечето болни признават, че това, което правят, няма смисъл, някои възрастни и повечето деца може да не осъзнават, че тяхното поведение е необичайно. Родителите или учителите обикновено разпознават симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство при деца.

Необходими са натрапчиви мисли, за да може някой да бъде диагностициран с обсесивно-компулсивно разстройство. Натрапчивите мисли могат да се променят в зависимост от ситуацията, но след като веднъж влязат в съзнанието на болния, те често правят всичко възможно, за да го прекратят.

Безпокойството причинява негативни мисли. Тревожността променя мозъчната химия и прави много трудно фокусирането върху позитивите от живота или бъдещето и затова болният не е виновен, че не може да се разсее от тези мисли.

Това заболяване обикновено се лекува с медикаменти, психотерапия или комбинация от двете. Въпреки че повечето пациенти се подобряват от лечението, при някои симптомите продължават да се появяват.

Понякога хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат и други психични заболявания, като тревожност, депресия и дисморфично разстройство на тялото (разстройство, при което болният погрешно вярва, че част от тялото им не е нормално). Важно е да се имат предвид тези други нарушения при изготвяне схемата на лечение.

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина се използват за намаляване на симптомите. Примери за лекарства, които са доказано ефективни както при възрастни, така и при деца, включват Clomipramine, който е член на по-стар клас трициклични антидепресанти и няколко по-нови селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, включително:

• Fluoxetine
• Fluvoxamine
• Sertraline

Ако симптоматиката не се подобрява с този вид медикаменти, изследванията сочат, че някои пациенти с преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания могат да реагират добре на антипсихотици като Risperidone). Въпреки че проучванията показват, че антипсихотичното лекарство може да бъде полезно за овладяване на симптомите при хора, които имат както обсесивно-компулсивно разстройство, така и тиково разстройство, изследванията за ефективността на антипсихотиците за лечение на ОКР са смесени.

Психотерапията може да бъде ефективно лечение както за възрастни, така и за деца. Изследванията показват, че някои видове психотерапия, включително когнитивно-поведенческа терапия и други свързани терапии (например тренировки за промяна на навиците), могат да бъдат толкова ефективни, колкото и лекарствата за много болни.