Обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено МКБ F42.9

Обсесивно-компулсивно разстройство е психично разстройство, при което хората имат нежелани и повтарящи се мисли, чувства, идеи, усещания (мании) и поведение, които ги карат да извършват конкретно действие отново и отново (принуда). Често човекът ги осъществява, за да се отърве от натрапчивите мисли. Но това осигурява само краткосрочно облекчение. Неизпълнението на обсесивните ритуали може да доведе до голяма тревожност и дистрес.

Някои лекари по психично здраве провеждат изследвания на мозъчните структури, като доказват, че обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с генетична или биологична причина. Това изследване често се основава на химичен дисбаланси в мозъка или генетични дефекти. Изследванията чрез образна диагностика (ядрено-магнитен резонанс) последователно доказват различни модели на кръвен поток сред хора с това заболяване, в сравнение с контролите. Като цяло генетичните изследвания показват известна тенденция към тревожност, която протича в семействата на болни от обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено.

Стресът и натрапчиво родителско поведение са фактори на околната среда, които са обвинени в причиняване на това заболяване, но все още няма доказателства. Стресът всъщност не причинява обсесивно-компулсивно разстройство, но травматични житейски събития могат да ускорят появата му. Въпреки това, не се смята, че водят до него, а по-скоро го задействат при някой, който вече е предразположен.

Обсесиите са постоянни мисли, картини, подтици или съмнения, които се появяват в ума на болния отново и отново. Те прекъсват контрола и могат да бъдат наистина плашещи смущаващи. Те могат да накарат човек да се чувства неудобно, тревожно или да бъде отвратен. Може да се почувства разстроен, че е способен да има такива мисли. Сред примерите за обсесии се разглеждат:

1. Страх от причиняване на вреда или неуспех да се предотврати такава. Болните се притесняват, че са наранили някого, защото не са достатъчно внимателни или изпитват притеснение дали няма да навредят на близък ако загубят контрол над действията си. Например, че ще го бутнат пред влак.
2. Натрапчиви мисли, образи и импулси. Насилствени натрапчиви мисли или образи на себе си, правейки нещо обидно. Тези мисли могат да накарат болния да се притеснява и да разсъждава над въпроса дали не е опасен човек. Появяват се религиозни или богохулни мисли, които са против неговите религиозни убеждения. Натрапчивите мисли във връзката му с друг човек често се проявяват като съмнения относно това дали започването на тази връзка е правилно решение. При някои болни се появяват сексуални натрапчиви мисли или образи. Те могат да бъдат свързани с деца, членове на семейството или със сексуално агресивно поведение.
3. Страх от замърсяване. Притеснението се основава например от замърсявания, микроби или изпражнения. Болният се притеснява, че се е заразил или той и други хора разпространяват заразата. Може да се притеснява, че е развил или е възможно да отключи някое заболяване.
4. Страхове и притеснения, свързани с реда или симетрията. Появява се страх, че ще се случи нещо лошо, ако всичко не е „правилно“ — например ако нещата не са чисти, подредени по конкретен начин или симетрични.

Принудите са повтарящи се дейности, които болният смята, трябва да прави. Целта на принудата е да се опита и да се справи с неприятното чувство, причинено от натрапчиви мисли. В повечето случи се налага болният да продължи да извършва принудителните действия, докато безпокойството отшуми и отново се почувстват добре. Болните знаят, че няма смисъл да извършват принудителните действия, но все пак се чувствате твърде изплашени, за да не го направят.

Повтарянето на принудите често е отнемащо много време и облекчението, което дава, не трае достатъчно дълго. Натрапливите действия могат да са:

• физически действия
• ментални ритуали (хората, които имат само умствени принуди, понякога наричат обсесивно-компулсивното разстройство като чиста обсесия)
• стремеж към конкретно число (например, могат да почувстват, че трябва да извършат принудата определен брой пъти без прекъсване)

Сред типовете компулсивни действия на обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено се включват:

1. Ритуали — многократно миене на ръцете, тялото или нещата около себе си, докосване на предмети в определен ред или в определен момент, подреждане на обекти по конкретен начин.
2. Проверка — на врати и прозорци, за да се уверят, че са заключени, на тялото или дрехи за замърсяване, на маршрута за работа, за да са сигурни, че не са причинили злополука.
3. Коригиране на мислите — повтаряне на дума, име или фраза в главата или на глас, броене до определено число, заместване на натрапчивата мисъл с различен образ.
4. Успокоение — многократно молене други хора да кажат, че всичко е наред.

Болните откриват, че някои дейности, предмети или преживявания влошават маниите или принудите му. Например, ако се притеснява, че може да нарани някого с нож, тогава може да избягва кухнята, защото знае, че там има ножове. В някои ситуации те се чувстват по-добре ако избегнат ситуация, която е известно, че ще причини принудително действие. Например, ако трябва да правят дълъг и отнемащ време ритуал всеки път, когато излизат от къщата, решават, че е по-лесно да останат вкъщи. Но избягването по този начин, оказва голямо влияние върху живота.

За поставяне на диагноза обсесивно-компулсивно разстройство е необходимо:

• Пациентът трябва да признае, че обсесивните мисли, импулси или образи са продукт на техния ум и не се налагат от външен човек или влияние.
• Поне една мания или принуда трябва да бъде призната за прекомерна или неразумна.
• Освен това обсесиите или натрапливите действия трябва да причинят значителни проблеми или да пречат на професионалното и социалното функциониране на пациента, обикновено като се губи време в изпълняването им.
• Традиционно се смята, че прозрението (способността да се разпознава безсмислието на манията) е ключова характеристика на обсесивно-компулсивното разстройство.

Лечението на обсесивно-компулсивно разстройство може да помогне на хората да управляват своите мании, принуди, да намалят или изкоренят симптомите си. При леките случаи, достатъчен подход може да бъде психотерапията. Лекар, психолог или друг здравен специалист разговаря с болния за симптомите му и обсъжда алтернативни начини за разсъждение и справяне с проблема.

За по-тежки случаи на обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено, определени лекарства помагат на мозъка да възстанови обичайния си химичен баланс и спомагат за контролиране на обсесиите и принудите. Когато симптомите са особено устойчиви на когнитивно-поведенческа терапия, може да се прибегне до медикаментозно лечение.

Групите за подкрепа осигуряват среда, в която хората с обсесивно-компулсивно разстройство, и техните семейства, могат да се включат, за да дават и получават подкрепа. Предоставя се информация какво представлява заболяването, включват се и стратегии за самопомощ и справяне с проблема.