Атипична нервна анорексия МКБ F50.1

Когато става дума за анорексия по типа на хранителното разстройство, има много стигми, свързани с това психиатрично заболяване. Например, общоприето е, че анорексията автоматично е свързана с много ниско телесно тегло или драстична загуба на килограми. Противно на много от приетите схващания за нервната анорексия, човек може да демонстрира поведение и особености на това заболяване, без да отговаря на критериите свързани с ниско тегло. Всъщност болните с атипична нервна анорексия могат да попаднат в рамките на нормално или наднормено тегло за възрастта, пола и ръста, което прави представянето й „нетипично“.

Атипичната анорексия споделя всички характеристики на „типичната“, с изключение на екстремно ниско телесно тегло. Дефиницията на атипична нервна анорексия включва интензивен страх от наддаване на тегло и крайно ограничаване на приема на храна, без екстремна загуба на тегло.

Има проучвания, които твърдят, че атипичната анорексия засяга 3% от населението, докато типичната – 1%. Заболяването е характерно за младите жени.

Някои хора смятат, че нормалното телесно тегло означава по-лек вариант на хранителното разстройство. Фактите за атипичната нервна анорексия обаче показват, че различни форми не гарантират степента на тежест. Независимо от това как влияе на телосложението на човек, атипичната анорексия е сериозно психиатрично състояние, което може да повлияе значително на живота, кариерата и отношенията му.

Диагнозата за атипична анорексия е различна от типичната анорексия. Въпреки че са отделни диагнози, те споделят много общи характеристики. Сред тях се включват:

• промени върху формата и външния вид на тялото
• страх от наддаване на тегло
• ограничен прием на храна

Хората с атипична анорексия обаче не са с тегло под нормите и не трябва да съобщават за значителна загуба на тегло, за да бъдат диагностицирани с тази разновидност на заболяването. Това е ключовата разлика между типичната и атипичната анорексия.

Тъй като човек с атипична анорексия може да е с нормално тегло или с наднормено, хранителното разстройство невинаги е толкова очевидно. Признаците и симптомите на атипичната нервна анорексия включват:

• избягване на ситуации и събития, в които има храна
• изключително строг режим на хранене и диети
• обсебване относно външния вид на тялото и теглото
• болните вярват, че имат повече килограми, отколкото реално тежат

Както при типичната, така хората с атипична нервна анорексия прибягват до ограничение на храната като стратегия за справяне със стрес или израз на ниска себеоценка. Тя може да завладее нечие ежедневие, както психически, така и физически. Болен с това хранително разстройство понякога мисли постоянно за тялото си и хранене. Това включва изчисляване на калории, избягване на ситуации, свързани с храна или обсебване над телесното си тегло.

Това може да бъде смущаващо за други аспекти от ежедневието, включително социалното функциониране, продуктивността на работното място и отношенията с приятели и семейство. Хората с атипична анорексия също страдат от здравословни проблеми поради недохранване или състояния на психичното здраве като депресия или тревожност.

Въпреки че атипичната анорексия не е придружена от тежка загуба на килограми или опасно ниско телесно тегло, се откриват редица отрицателни влияния. Атипичната анорексия носи подобни опасности като типичната анорексия.

Те могат да включват:

1. Изключително ниска сърдечна честота – екстремна брадикардия.
2. Ниско кръвно налягане и световъртеж – хипотония.
3. Симптоми на тревожност, депресия или обсесивно-компулсивно разстройство.
4. Самоубийствени мисли, идеи и дори опити.

Има някои изследвания, които сочат, че дистресът и лошият външен вид на тялото могат да бъдат още по-тежки при хората с атипична анорексия, спрямо типичната. Това е така, защото болните с атипична анорексия не изпитват облекчение, когато настъпи загуба на тегло.

Много болни с това заболяване дори не осъзнават, че се борят с тежко и смъртоносно хранително разстройство, просто поради липсата на драстично отслабване на теглото, с което се характеризира типичната форма. Това е смъртоносен капан, който забавя търсенето на професионална и подходяща помощ, необходима за възстановяване. Важно е да се разбере, че теглото не е определящ критерий за хранително разстройство.

Професионалната оценка може да бъде първата стъпка към накланяне на везните в тази посока. Разстройствата на храненето, независимо от официалните им диагнози, са смъртоносни психиатрични заболявания, които могат да доведат до тежки последици, ако не се лекуват.

Някои от признаците, които да замислят лекаря за поставяне на диагноза хранително разстройство, могат да включват:

1. Прекомерни физически тренировки.
2. Необичаен фокус върху теглото и приема на калории.
3. Нередовен менструален цикъл.
4. Бързо наддаване на тегло.
5. Ограничено и нередовно хранене.

Ранната диагностика помага на хората с атипична нервна анорексия и други хранителни разстройства да получат необходимото лечение, за да започнат процеса на възстановяване възможно най-скоро. Получаването на адекватна помощ обаче, в повечето случаи отнема години. Тъй като състоянието им клони към наднормено тегло, те дори получават съвети за ограничение на храненето си, за да редуцират килограмите.

Атипична нервна анорексия, може да бъде изтощителна за човек, който се бори с нея. Лечението е подобно на подходите, използвани при типичната. То обикновено се занимава с проблематично поведение и съпътстващите здравословни състояния, както и вярвания за себе си, тялото и теглото, лежащи на психична основа.

Лечението на атипичната анорексия включва:

1. Семейна терапия, която обединява цялото семейство, което да помага на болния с недохранването и нормализиране на хранителното поведение.
2. Хранителна рехабилитация.
3. Индивидуална терапия.
4. Когнитивно-поведенческа терапия.
5. Експозиционна терапия.

Видът на лечението може да зависи от човека, неговата възраст и тежестта на хранителното разстройство.