Разстройства на храненето МКБ F50

Разстройството на храненето е сериозно заболяване, характеризиращо се с тежки нарушения в хранителните навици, вредни мисли и емоции по отношение на храната и образа на тялото.

За хората, които страдат от хранително разстройство, състоянието може да бъде всепоглъщащо и емоционално пагубно. Разстройствата на храненето могат да причинят сериозни физически проблеми, ако не се лекуват и дори в най-тежките случаи могат да бъдат животозастрашаващи. Те причиняват сърдечни аритмии, увреждане на бъбреците, храносмилателни проблеми, кариеси на зъбите, загуба на костна плътност, менструални смущения.

Както повечето психични заболявания, хранителните разстройства не се причиняват от един фактор, а са комбинация от социокултурни, психологически и биологични фактори.

В много случаи хранителните разстройства възникват заедно с други психиатрични заболявания като тревожност, паника, обсесивно-компулсивни разстройства и злоупотреба с алкохол и наркотици.

Социокултурни и психологични фактори:

1. Ниско самочувствие.
2. Психологически натиск за отслабване от страна на критикуващи членове в семейството и приятелите.
3. Културни схващания на привлекателност и красота.
4. Използване на храната като начин за справяне с негативните емоции и стреса.
5. Твърде черноглед тип на разсъждение.
6. Свръхконтрол от родителите, които не позволяват свободен израз на емоциите.
7. История на сексуално или друг вид насилие.

Биологични фактори:

1. Генетична предразположеност към хранителни разстройства, депресия и тревожност.
2. Определен характер на личността, например обсесивно-компулсивен тип личност.
3. Недостиг или излишък на някои мозъчни вещества, наречени невротрансмитери.

Видовете разтройства на храненето включват:

• Нервна анорексия
• Атипична нервна анорексия
• Нервна булимия
• Атипична нервна булимия
• Преяждане, свързано с други психологични нарушения
• Повръщане, свързано с други психологични нарушения
• Други разстройства на храненето
• Разстройство на храненето, неуточнено

Нервна анорексия

Анорексията е хранително разстройство със сериозно обременяване на психичното състояние. Хората с анорексия се опитват да поддържат теглото си възможно най-ниско, като не се хранят достатъчно или спортуват твърде много. Те често имат изкривено виждане за облика на телата си, мислейки, че са дебели, дори когато са с поднормено тегло. И двата пола са застрашени от анорексия, но тя се среща най-често при млади жени и обикновено започва в юношеска възраст.

Признаците и симптомите на анорексия включват:

• необичайно нисък индекс на телесна маса
• приемане на твърде оскъдно количество храна или цялостно избягване на определени храни, от които болният смята, че напълнява
• хората вярват, че са дебели, когато имат нормално, здравословно тегло или дори поднормено
• приемане на лекарства, потискащи глада или лаксативи
• нередовен менструален цикъл с липса на менструация
• физически оплаквания, като усещане за замаяност, косопад или суха кожа

Дългосрочната анорексия може да доведе до тежки здравословни проблеми, свързани с невъзможността за получаване на необходимите хранителни вещества (недохранване). В повечето случаи болните започват да се подобряват, след като хранителните навици се върнат към общоприетите норми.

Възможните усложнения включват:

• проблеми с мускулите и костите — включително усещане за умора и слабост, остеопороза и изоставане във физическото развитие при деца и младежи
• проблеми с репродуктивната функция
• проблеми със сърцето и кръвоносните съдове — включително лоша циркулация, неравномерен сърдечен пулс, ниско кръвно налягане, сърдечна недостатъчност и оточност на крайниците
• проблеми с мозъка и нервите — включително пристъпи (синкоп), трудности с концентрацията и паметта
• проблеми с бъбреците или стомашно-чревния тракт
• отслабена имунна система или анемия

Атипична нервна анорексия

Има редица хора по целия свят, които проявяват много от симптомите на нервна анорексия, но не отговарят на специфичните диагностични критерии за това хранително разстройството, а именно ниското телесно тегло. Всъщност има доказателства, които предполагат, че няма разлики в тежестта на хранително разстройство и общите психиатрични симптоми между типичните и атипичните случаи, въпреки че атипичните обикновено реагират много по-добре на психологическото лечение. Хората с анамнеза за наднормено тегло могат да страдат от хранително разстройство по-дълго време, преди да бъде идентифицирано.

Нервна булимия

Тя е друго добре познато хранително разстройство. Подобно на анорексията, булимията има тенденция да се развива по време на юношеска и ранна зряла възраст и е по-често срещана при жените.

Много пъти булимията се появява с генетична предизпозиция. Например, болни, чиито родители или братя и сестри са били диагностицирани с това хранително разстройство, имат повишен риск да отключат булимия в бъдеще. Някои статистически данни сочат, че точно те са 4 пъти по-склонни в сравнение с общата популация. Всъщност генетичният фактор може да е причина за булимия в до 50% от случаите.

Много хора с нервна булимия изпитват негативни чувства към себе си и тялото си. Те често са стресирани или са преминали през значителни промени в живота, а много от тях напоследък са претърпели травматични събития. Всички тези стресори се комбинират, за да създадат перфектната буря от негативни чувства, които да доведат до психологически отключващ механизъм.

Хората с булимия често ядат необичайно големи количества храна за сравнително кратък период. Всеки епизод на преяждане обикновено продължава, докато човекът усети стомаха си болезнено пълен. Нещо повече, по време на този период, болният обикновено чувства, че не може да спре да яде и не подлежи на контрол.

След преяждане, хората с булимия се опитват да се прочистят, за да компенсират консумираните калории и да облекчат дискомфорта в стомашно-чревния тракт. Честото поведение на прочистване включва принудително повръщане, гладуване, лаксативи, диуретици, клизми и прекомерни физически упражнения.

Симптомите могат да изглеждат много сходни с тези на нервната анорексия. Въпреки това, болните с булимия обикновено поддържат сравнително нормално тегло. Честите симптоми на нервна булимия включват:

1. Повтарящи се епизоди на преяждане с чувство за липса на контрол.
2. Повтарящи се епизоди на неподходящо поведение, с което да се предотврати наддаване на тегло.
3. Самочувствието е силно повлияно от телесното тегло.
4. Страх от наддаване на тегло, въпреки че е в нормални граници.

Страничните ефекти на булимия могат да включват възпаление на дихателните пътища, подути слюнчени жлези, износен зъбен емайл, кариес на зъбите, киселинен рефлукс, дразнене на червата, тежка дехидратация и хормонални нарушения. В тежки случаи булимията се създава дисбаланс в нивата на електролити в кръвта като натрий, калий и калций. Това може да причини инсулт или инфаркт.

Други разстройства на храненето

Пика е друго разстройство на храненето, което включва консумиране на неща, които не се считат за ядливи. Сред тях се включват лед, мръсотия, почва, тебешир, сапун, хартия, коса, плат, вълна, камъчета, прах за пране и други.

Пика може да се появи както при възрастни, така и при деца и юноши. Въпреки това се наблюдава най-често при деца, бременни жени и хора с умствени увреждания. Болните са с повишен риск от отравяне, инфекции и наранявания. В зависимост от приетите вещества, пика може да бъде дори с фатален изход. Въпреки това, за да се счита за разтройство на храненето, приемането на нехранителни вещества не трябва да е нормална част от нечия култура или религия.

Нарушенията в храненето са лечими. По-ранната диагноза и лекарска помощ, често водят до добри резултати. Най-ефективното и дълготрайно лечение на хранително разстройство е някаква форма на психотерапия или консултации, съчетана с внимание към медицинските и хранителни нужди. В идеалния случай, каквото и да се предприеме, трябва да бъде съобразено с конкретния човек. Терапията ще варира както от тежестта на разстройството, така и от индивидуалните проблеми и нужди на пациента. Лечението трябва да се насочи не само към симптомите на хранителното разстройство, но и към усложненията, психологическите, биологичните, междуличностните и културните влияния, които допринасят или поддържат хранителното разстройство.

Максимална грижа за тези болни се предоставя от мултидисциплинарен екип, който да включва терапевт (например психолог, съветник или социален работник), диетолог, психиатър. Грижите трябва да бъдат координирани и предоставяни от медицински специалист с опит в хранителните разстройства.

Много от болните се повлияват добре на психотерапия, включително индивидуална, групова или семейна терапия. Групи за подкрепа, консултации на тема хранене с диетолог и медикаменти, прилагани под внимателно лекарско наблюдение, също са полезни за някои хора.

Стационарната помощ (включително хоспитализация) е необходима, когато хранителното разстройство е довело до физически проблеми, които могат да бъдат животозастрашаващи или когато причинява тежки психологически, социални или поведенчески проблеми. Точните нужди за лечение на всеки болен силно варират.