Повръщане, свързано с други психологични нарушения МКБ F50.5

Повръщането представлява изхвърляне на стомашно съдържимо през устната кухина. То може да бъде еднократно събитие, или повтарящо се, което е причинено от основни медицински състояния.

Актът на повръщане има 2 фази:

1. Във фазата на гадене, коремните мускули претърпяват няколко цикъла от координирани контракции заедно с диафрагмата и мускулите, използвани при вдишване. Поради тази причина човек може да обърка фазата с епизод на силно хълцане. Във фазата на гадене, все още няма изгонване на стомашно съдържимо.
2. В следващия етап, наречен още изгонваща фаза, в стомаха се образува интензивно налягане, породено от огромни промени както в диафрагмата, така и в коремната кухина. Тези промени са по същество енергични контракции на мускулите, които продължават за дълги периоди от време — много по-дълги от нормалния период на мускулна контракция. След това налягането внезапно се освобождава, когато горният езофагеален сфинктер се релаксира, което води до изгонване на стомашно съдържимо. Обикновено повръщането носи облекчение, тъй като след това се нормализира налягането и се освобождават ендорфини в кръвообращението. Стомашните секрети и подобно повръщане са силно киселинни.

Психогенното повръщане е дефинирано от Leibovich като повръщане без органична патологична причина, а е резултат от психологичен механизъм. Повръщане, свързано с други психологични нарушения, представлява повтарящо се повръщане, което се появява при дисоциативните разстройства и хипохондричното разстройство.

Дехидратацията е най-честото усложнение. Повръщането кара стомаха да изхвърля не само храната, но и течностите. Дехидратацията проявява следната симптоматика:

• сухота в устата
• умора
• потъмняване на урината
• намалено количество урина
• главоболие
• объркване

Дехидратацията е особено сериозна при кърмачета и малки деца, които повръщат. По-малките деца имат по-ниско телесно тегло и по този начин притежават по-малко течности. Недохранването е друго усложнение на повръщането. Тялото губи важни хранителни вещества.

От многобройните статии в литературата, които описват това разстройство, малко обсъждат лечението. Заболяването се характеризира като хранително разстройство по отношение на етиологията, симптоматиката и лечението. Описана е стратегия на лечение, която включва ориентирана към прозорливост психотерапия с когнитивно-поведенческа намеса и семейна терапия. Включени са и схващания, които илюстрират, че комбинираният терапевтичен подход е ефикасен за лечение на психогенно повръщане.

В случаите на повръщане, свързано с други психологични нарушения са приложени множество методи на лечение, включително и народни средства. Въпреки че безопасността и ефективността на такива процедури могат да бъдат поставени под въпрос, фармакологичният избор, включително транквиланти и антиеметици, се използват най-често за лечение на проблема. За съжаление, лекарствата също могат да имат редица недостатъци, включително несигурни странични ефекти, ако се приемат за дълги периоди от време.