Разстройство на храненето, неуточнено МКБ F50.9

Характеристиката неуточнено разстройство на храненето се прилага за случаи, в които преобладават симптоми, характерни за нарушение на храненето, причиняващи клинично значим дистрес или нарушение в социалните, професионалните или други важни области на функциониране, но не отговарят на пълните критерии, за който и да е от диагностичните класове на нарушения в храненето.

Тийнейджърки и млади жени са значително по-склонни от мъжкия пол, да развият хранителни разстройства. Въпреки че този тип заболявания се появява в широк възрастов диапазон, най-често се наблюдават в тийнейджърските и 20-те години.

Някои фактори могат да повишат риска от развитие на хранително разстройство, включително:

1. Фамилна обремененост. Разстройствата на храненето са значително по-склонни да се появят при хора, чийто родители или братя и сестри, страдат от някакъв вид нарушение на храненето.
2. Други разстройства на психичното здраве. Хората с хранително разстройство често имат анамнеза за тревожно разстройство, депресия или обсесивно-компулсивно разстройство.
3. Диета и продължителен глад. Диетата е рисков фактор за развитие на хранително разстройство. Гладуването засяга мозъка и влияе на промените в настроението, безпокойство и намаляване на апетита. Има сериозни доказателства, че много от симптомите на хранително разстройство всъщност са симптоми на глад. Гладът и загубата на тегло могат да променят начина, по който мозъкът работи при уязвими болни, което да затрудни връщането към нормалните хранителни навици.
4. Стрес. Независимо дали става дума за университет, преместване, назначаване на нова работа или проблем със семейството, промяната може да доведе до стрес, което да увеличи риска от хранително разстройство.

Основен признак на разстройство на храненето, неуточнено е промяна на поведението и външният вид на болните, които показват, че загубата на тегло, диетата и контрола над храната се превръщат в основен проблем. От клиничната картина се наблюдава:

• Вманиаченост към теглото, храната, калориите, въглехидратите, мазнините и диетата, която болният спазва.
• Отказ от приемане на определени храни, преминаване към ограничения срещу цели категории (например без въглехидрати).
• Хранителни ритуали (например хранене само са определена храна или група храни; дълго време, прекарано в дъвчене).
• Пропускане на хранене или приемане на малки порции храна.
• Всякакви нови практики с диети, включително премахване на цели хранителни групи (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, вегетарианство / веганство).
• Оттегляне от обичайните социални среди и любими занимания.
• Често спазване на диети.
• Изключителна загриженост за формата на тялото и телесното тегло.
• Честа проверка в огледалото и търсене на недостатъци във външния вид.
• Изключителни промени в настроението.

Физически, симптомите включват:

• Забележими колебания в теглото, както нагоре, така и надолу.
• Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс).
• Промени в менструалния цикъл - липсващи менструации.
• Трудности в концентрирането и изпълнението на обичайни задачи.
• Промени в показателите от лабораторни изследвания(анемия, ниски нива на хормони от щитовидната жлеза, ниско съдържание на калий).
• Замайване, особено при стоене в изправено положение.
• Припадък / синкоп.
• Усещане за студ през цялото време.
• Проблеми със съня – безсъние.
• Стоматологични проблеми, като ерозия на емайла и чувствителност на зъбите.
• Мускулна слабост, бързо настъпваща умора.
• Студени крайници.
• Бавно и трудно заздравяване на рани.

Разстройство на храненето, неуточнено причинява голямо разнообразие от усложнения, някои от тях са животозастрашаващи. Колкото по-тежко и дълготрайно е хранителното разстройство, толкова по-голяма е вероятността болният да се сблъска със сериозни усложнения, като например:

• Съпътстващи здравословни проблеми.
• Депресия и тревожност.
• Самоубийствени мисли или поведение.
• Проблеми с растежа и развитието.
• Социални проблеми и проблеми в отношенията.
• Нарушения в употребата на вещества.

Хранителните разстройства се диагностицират въз основа на признаци, симптоми и хранителни навици. Ако лекарят подозира, че се касае за нарушение на храненето, той вероятно ще направи някои тестове, които да помогнат в определяне на диагнозата. Оценките и тестовете обикновено включват:

1. Физикален преглед. Чрез него се установява общото състояние и се изключват други медицински причини за проблемите с храненето. Също така болният може да се насочи за лабораторни тестове.
2. Психологическа оценка. Лекар или специалист по психично здраве вероятно ще попита за вашите мисли, чувства и хранителни навици. Също така може да бъдете помолени да попълните въпросници за психологическа самооценка.
3. Други изследвания. Може да се направят допълнителни изследвания, насочени към проверка за усложнения, свързани с хранителното разстройство.

Лечението на хранително разстройство обикновено включва екипно участие. Екипът е съставен от специалисти по психично здраве и диетолози - всички с опит в хранителните разстройства.

За да се започне лечение, трябва да се уточни за какъв тип хранително разстройство става дума. Но като цяло обикновено включва образоване на тема рационално хранене, психотерапия и медикаменти. Ако животът е в непосредствена опасност, може да се наложи незабавна хоспитализация.

• Здравословно хранене - без значение какво е теглото, членовете на екипа работят с болния, за да създадат план, който да помогне за изграждане на здравословни хранителни навици.
• Психотерапия - наричана още разговорна терапия, помага на болния да осмисли случващото се. Използват се 2 основни разновидности. Семейната терапия е основано на семейната среда лечение за деца и тийнейджъри с хранителни разстройства. Семейството участва в осигуряването на подкрепа и помага да се следват моделите на здравословно хранене и здравословно тегло. Когнитивно-поведенческа терапия обикновено се използва при всички видове хранителни разстройства. Болните се научават да наблюдават и подобряват хранителните си навици и настроения, развиват умения за решаване на проблеми и начини за справяне със стресови ситуации.

Лечението на разстройство на храненето, неуточнено с медикаменти не може да се осъществи в задоволителни размери. Въпреки това, някои лекарства помагат над контролирането на всички желания за изпиване или прочистване. Медикаменти от класа на антидепресанти и лекарства против тревожност могат да помогнат при симптоми на депресия или тревожност, които често са свързани с хранителни разстройства.

Ако се касае за сериозни здравословни проблеми, като прекомерно ниско тегло, застрашаващи повръщания, тежко недохранване, лекарят може да препоръча хоспитализация. Някои клиники са специализирани за лечение на хора с хранителни разстройства. В други се предлагат дневни програми, а не пълна хоспитализация.