Тревожно разстройство, неуточнено МКБ F41.9

Поставя се диагноза „неуточнено “, тогава когата човекът ясно попада в конкретната категория, но по някаква причина не отговаря на критериите, посочени в учебниците, за по-конкретна форма на диагнозата. Лечението ще бъде в известна степен идентично като при всяка друга диагноза в същата категория, съобразена с нуждите на болния.

Например, когато става въпрос за тревожност, може да има пациент, който очевидно е със симптоми, характерни за тревожно разстройство, но той не попада категорично в един от посочените видове. Те нямат достатъчно обсесивно-компулсивно поведение, за да се класират за диагноза обсесивно-компулсивно разстройство, нямат панически атаки или някаква определена фобия, нямат посттравматично стресово разстройство. Генерализираното тревожно разстройство може да изглежда избор за някой, който не отговаря на критериите за друг вид тревожно разстройство, но невинаги е толкова лесно да се постави точно тази диагноза. Критериите изискват симптомите да присъстват последователно в продължение на поне 6 месеца. Тревожността също трябва да бъде прекомерна във връзка с действителната заплаха.

Така че, ако някой започна да изпитва крайно и нереалистично безпокойство в продължение на едва 3 месеца, по диагностични критерии не е страдал достатъчно дълго, за да бъде диагностициран с тревожно разстройство. Освен това, ако човек изпитва прекомерна тревожност по време на епизоди на тежка депресия, той няма да се впише в никоя от категориите за специфично тревожно разстройство, но диагнозата на депресията не би била достатъчна за справяне с нивото на тревожност.

Към рубриката тревожно разстройство, неуточнено спада тревожност без други особености.

Когато човек е изправен пред потенциално вредни или тревожни препятствия, чувствата на безпокойство са не само нормални, но и необходими за оцеляването му. От най-ранните дни на човечеството, приближаването на хищници и настъпващата опасност задейства аларми в тялото и позволява отбранителен режим. Тези аларми стават се прожектират в организма под формата на ускорен пулс, изпотяване и повишена чувствителност към околната среда.

Опасността причинява прилив на адреналин и химически вещества в мозъка, което от своя страна задейства тези тревожни реакции в процес на борба, който подготвя хората да се изправят физически пред проблема или да избягат от всякакви потенциални заплахи.

Тревогите на съвременното общество се въртят около работа, пари, семеен живот, здраве и други важни проблеми, които изискват вниманието на човек. Нервното усещане преди важно житейско събитие или по време на трудна ситуация е естествено ехо от първобитната реакция, създадена в хората. Тя все още може да бъде от съществено значение за оцеляването — тревожността на всеки човек да не бъде ударен от автомобил при преминаване на улицата например, означава, че той инстинктивно ще търси и начина, по който да избегне опасността.

Тревожността може да бъде изпитана с ясно изразени ежедневни симптоми, които намаляват качеството на живот, известни като хронична (или генерализирана) тревожност, или да бъдат изпитани при кратки пристъпи със стресиращи панически атаки, известни като остра тревожност. Симптомите на тревожност могат да варират като брой, интензивност и честота, в зависимост от човека. Докато почти всеки е изпитвал безпокойство в определен момент от живота си, повечето не развиват дългосрочни проблеми с тревожността.

Тревожността може да причини психиатрични и физиологични симптоми. Рискът от тревожност, водещ до депресия, евентуално би могъл дори да доведе до увреждане психичното здраве на болния.

Поведенческите ефекти на тревожността могат да включват изолиране от ситуации, които са провокирали безпокойство или отрицателни чувства в миналото. Други ефекти могат да включват:

• промени в моделите на сън
• промени в навиците
• увеличаване или намаляване приема на храна

Емоционалните ефекти на тревожността могат да включват:

• чувство на страх
• проблеми с концентрирането
• чувство на напрежение
• постоянно предчувствие за най-лошото
• раздразнителност
• неспокойствие
• търсене на признаци на опасност
• кошмари

Когнитивните ефекти на тревожността могат да включват мисли за предполагаеми опасности, като страх от смърт. Например, те се страхуват, че болките в гърдите са смъртоносен инфаркт или че болките в главата са резултат от тумор или аневризма.

Физиологичните симптоми на безпокойство могат да включват:

1. Неврологични — главоболие, парестезии, световъртеж.
2. Храносмилателни — коремна болка, гадене, диария, лошо храносмилане, сухота в устата.
3. Дихателни — задух или затруднено дишане.
4. Сърдечни — сърцебиене, тахикардия или болки в гърдите.
5. Мускулни — умора, тремор или тетания.
6. Кожени — изпотяване или сърбеж на кожата.
7. Урогенитални — често уриниране или импотентност.

Лечението ще се състои в комбинация от психотерапия, поведенческа и медикаментозна терапия. Зависимостта към алкохол, развитие на депресия или други състояния, понякога могат да имат толкова силен ефект върху психичното благополучие, че лечението на тревожно разстройство трябва да бъде упорито и многоетапно.

В някои случаи човек може да лекува тревожно разстройство, неуточнено у дома без клинично наблюдение. Това обаче невинаги е достатъчно ефективно, особено при тежки или дългосрочни тревожни разстройства.

Има няколко упражнения, които помагат на човек да се справи с по-леки или по-краткотрайни тревожни разстройства, включително:

1. Контрол на стреса: Обучението за контрол над стреса може да помогне за ограничаване на потенциалните причинители на тревожни разстройства. Болните се научават да планират всички предстоящи събития и крайни срокове, съставят списъци, за да направят плашещите задачи по-лесно управляеми, и организират свободното си време, осигуряват си почивки от работния процес.
2. Техники за релаксация: Простите дейности могат да помогнат за успокояване на психичните и физическите признаци на безпокойство. Тези техники включват медитация, упражнения за дълбоко дишане, почивка без монитори или телевизори и йога.
3. Упражнения за замяна на отрицателни мисли с положителни: Болният може да направи списък с отрицателните мисли, които се появяват в резултат на безпокойство, и да направи друг списък до него, съдържащ положителни, правдоподобни мисли, които да ги заменят. Създаването на мисловен образ за успешно справяне и овладяване на конкретен страх също може да осигури ползи, ако симптомите на тревожност се отнасят до конкретна причина, например при фобия.
4. Мрежа за подкрепа: Разговорите с познати хора, които се подкрепят, като например член на семейството или приятел, са с много добро действие. Услугите на подобни групи са достъпни в някои градове и онлайн.
5. Упражнения: Физическото натоварване може да помогне на болния като подобри представата за себе си и освободи определени химични вещества в мозъка, които предизвикват положителни чувства.

Има начини за намаляване на риска от тревожно разстройство, неуточнено. Някои от следните стъпки могат да помогнат за овладяване на умерените тревожни емоции:

1. Намаляне приема на кофеин, чай, кола и шоколад.
2. Преди да се използват лекарства, трябва да проведе консултация с лекар или фармацевт относно всички вещества, които могат да влошат симптомите на тревожност.
3. Поддържане на здравословна диета.
4. Поддържане редовен модел на сън.
5. Избягване приема на алкохол.