Прекомерно силно полово влечение МКБ F52.7

За прекомерно силно полово влечение (хиперсексуалност) се приема изключително често или внезапно повишено либидо. Понастоящем е спорно дали трябва да бъде включено като клинична диагноза, използвана от специалистите в областта на психичното здраве.

Хиперсексуалността може да бъде основно състояние или симптом на друго заболяване, например, синдром на Klüver-Bucy или биполярно разстройство. Хиперсексуалността може да се прояви и като страничен ефект от лекарства (използвани за лечение на болестта на Parkinson).

Клиничните специалисти все още не са постигнали консенсус относно това как най-добре да опишат прекомерно силно полово влечение като отделна патология.

Хиперсексуалното поведение се разглежда по различен начин от клиницистите и терапевтите. Някои от тях смятат, че е вид обсесивно-компулсивно разстройство, пристрастяване или нарушение на импулсивността. Други не признават такава патология и вместо това твърдят, че състоянието само отразява изключително сексуално поведение.

Почти не се достига консенсус сред експертите относно причините за хиперсексуалността. Някои изследвания предполагат, че случаите могат да бъдат свързани с биохимични или физиологични промени, съпътстващи деменция. Челният дял на мозъка е зоната, която регулира на либидото. Хората, страдащи от наранявания на тази част, са изложени на повишен риск от агресивно поведение и други поведенчески проблеми, включително промени в личността и социално неподходящо сексуално поведение, изявено с хиперсексуалност. Същият симптом може да се появи след едностранна темпорална лоботомия.

Повече за анатомия на мозъка може да се прочете в статията:

• главен мозък (encephalus)

Съществуват и други биологични фактори, които са свързани с хиперсексуалността, като например предменструални промени и прилагане на хормонално лечение в детска възраст.

Други свързани фактори включват:

• психологически компоненти (които влияят на настроението и мотивацията, както и на психомоторните и когнитивните функции)
• духовен контрол
• нарушения в настроението
• сексуална травма

Известно е, че хиперсексуалността се представя като симптом във връзка с редица психични и неврологични разстройства. Някои хора с гранично разстройство на личността могат да бъдат подчертано импулсивни, съблазнителни и изключително сексуално настроени.

Хората с биполярно разстройство често могат да проявят огромни промени в сексуалния нагон в зависимост от настроението си. Хиперсексуалността може да бъде симптом на хипомания или мания, както и на шизоафективно разстройство.

Прекомерно силно полово влечение включва нимфомания (при жени) и сатириазис (при мъже).

Нимфомания

Терминът нимфомания резонира с усещането за ненаситна сексуалност при жените. Тя предизвиква агресивно сексуално поведение, което едновременно ужасява мъжкия пол. Подкрепено от хипербола и фантазия, понятието за нимфоманка от XX век е вградено в популярната култура – споменава се във филми, романи и музикални видеоклипове. През XIX век обаче се смята, че нимфоманията е специфично заболяване, класифицирано с предполагаем набор от симптоми, причини и лечение.

Преди 18 век нимфоманията е почти неизвестно разстройство. По времето на Charles Darwin през 1871 г. нещата се променят драстично. Той смята, че естественият подбор е причина за това състояние.

Въз основа на убеждението си, че жените са по-сексуално настроени от мъжете, древните гърци описват подобно състояние. Според тях, то се случва сред младите вдовици, страдащи от липса на сексуална удовлетвореност. Въпреки това, промените в схващането за женската сексуалност датират от 17-18 век. Те поставят основата на по-широко разпространена употреба на диагнозата нимфомания.

Към 19 век похотливият характер на жените е бил пресъздаден като скромен и покорен. Според тази нова конструкция се е смятало, че жените са по-слабо заинтересувани към секса, отколкото мъжете. Тя се свързва с раждането и отглеждане на деца, създаване на уют в семейството. По този начин жени, които излизат извън строгите обществени норми, могат да бъдат диагностицирани и третирани като нимфоманки.

Съвременните учени смятат нимфоманията за метафора на сексуалните страхове и фантазии на онова време. Недобре дефинираните симптоми отразяват променящите се обществени норми. Това, което беше диагностицирано като нимфомания през 1900 г., не е извън обичайното сексуално поведение през 2000 г. Нимфоманията дава ясни доказателства, че сексуалността не е универсална, вродена и биологично обусловена, а оформена от много фактори — включително това, което се е смятало за ''естествено'' или "нормално" по това време.

Реалността е много по-сложна както от викторианските диагнози, така и от всеобщото схващане. Дори днес има аргументи за това какво представлява патологичното сексуално поведение, а именно къде да се очертае границата между личните предпочитания, навици и болестното състояние, което наистина влияе върху благосъстоянието на индивида.

За да се постави тази диагноза е необходимо симптомите да се наблюдават последователно в продължение на поне 6 месеца. Тези симптоми включват:

1. Повтарящи се и интензивни сексуални фантазии.
2. Сексуално и поведение, при което се изразходва прекомерно време както за фантазии, така и за сексуална активност, понякога в отговор на стресови житейски ситуации.
3. Установено е също, че тези сексуални поведения не трябва да са причинени от злоупотреба с наркотици или маниакален епизод.

Сатириаза

Терминът се отнася до заболяване, описано в древни времена и признато от съвременната психиатрия. Става дума за натрапчива сексуална активност при мъжете. В древността, заболяването е подтиквало страдащия да отбягва облеклото и да бъде непрекъснато сексуален обект без ограничения.

Сатирите са последователи на Dionisos, гръцки бог на виното, свързан с това, което днес се приема за разврат. Сатирите са известни с похотта си към вино и сексуално удовлетворение.

Сатириазата се счита за мъжка форма на нимфомания, състояние, при което жените изпитват прекомерно сексуално желание. Нито сатириазата, нито нимфоманията са отделени като специфично нарушение в класификацията на психични разстройства. Вместо това, се използва по-общият и полово неутрален термин хиперсексуалност.

Прекомерно силно полово влечение може да бъде инвалидизиращо състояние, особено когато е свързана с друго сериозно разстройство. Няма категоричен тест за поставяне на диагноза. Съществува известен дебат относно способността да се определи разликата между висока степен на либидо и хиперсексуалност. Рядко самата сексуална активност се счита за вредна, но може да доведе до сериозни смущения в живота на хиперсексуалния.

Най-често основното състояние се лекува чрез психотерапия, въпреки че психофармакологията може да се използва за контрол на симптомите. Освен това има няколко програми, които претендират за успех в лечението на сексуалната зависимост, но клиничните доказателства в подкрепа на тези твърдения са малко.