Отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие МКБ F52.1

Съществуват обстоятелства, при които е нормално хората да губят интерес към сексуалната активност. Разбираемо е човек да изпитва загуба на желание при следните случаи:

• по време на менопауза
• непосредствено след раждане на дете
• преди или по време на менструация
• по време на възстановяване от заболяване или операция
• по време на големи или стресиращи промени в живота като смърт на любим човек, загуба на работа, пенсиониране или развод

Всички те се считат за нормални причини относно колебанията в сексуалното желание и като цяло са временни. Промяна в семейната среда, като например родителство за първи път или промяна в кариерата, също е установено, че води до загуба на желание. Това, че хората нямат достатъчно време за себе си и партньора си, също може да допринесе за нормална и естествено обратима загуба на сексуално желание. Депресията, умората или стресът също допринасят за намаляване на сексуалния интерес.

Отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие се характеризира с отвращение, страх или липса на желание за сексуален контакт.

Когато се касае за разстройство на сексуалното влечение, отвращението е изразено в много по-силен неприязън и активно избягване на сексуалната активност от нормалните възходи и спадове на желанието, описани по-горе. Разстройството се характеризира не само с липса на желание, но и със страх, отблъскване, отвращение и подобни отрицателни емоции, когато болният участва в полов контакт с партньор. Отвращението може да има няколко различни форми:

• може да е свързано със специфични аспекти на сексуалния контакт, като например външен вид на партньора или ароматът на тялото му
• може да включва целувки и прегръщане
• може да включва и самия контакт

Съществува следната класификация на отвращение към полово сношение:

• през целия живот (винаги присъстващ)
• придобит (след травматично преживяване)
• ситуационно (с конкретен партньор или при конкретни обстоятелства)
• обобщени (възникват с всеки партньор и във всички ситуации)

Сексуалното отвращение може да бъде причинено от психологически фактори или от комбинация от физически и психологически. Има редица причини за разстройство със сексуално отвращение. Най-честите са междуличностни проблеми и травматични преживявания.
Междуличностните проблеми обикновено причиняват специфично за ситуацията разстройство, при което симптомите се проявяват само при конкретен партньор или при определени условия. В такива случаи често причината е напрежение или неудовлетворяващи взаимоотношения. Причините за недоволството от връзката могат да включват:

• откриване на изневяра
• големи разногласия по отношение на децата, доходите, разходите и семейните роли
• домашно насилие
• липса на лична хигиена от страна на партньора

Установено е също, че травматичните преживявания причиняват това разстройство. Някои възможни травми включват:

• изнасилване
• кръвосмешение
• насилие или други форми на физическа травма

След това пациентът свързва половия акт с болезнено преживяване или спомен, вероятно с такова, което се опитва да забрави. Сексуалното отвращение може бъде причинено също така от религиозни или културни учения, които свързват сексуалната активност с прекомерното чувство на вина.

Симптомите на сексуалното отвращение могат да варират от леки до тежки. Леките симптоми включват липса на интерес и леко отвращение. Тежките симптоми включват пристъпи на паника с всички симптоми на такава атака, включително виене на свят, задух, интензивен страх и ускорен пулс.

Не е са общоприети физиологични причини. Обичайното лечение е курс на психотерапия за психологическото състояние, което може да е причина за проблема. Брачното консултиране често е подходящо, ако разстройството засяга партньора. Медикаментите могат да се използват за лечение на някои симптоми, които са свързани с разстройство на сексуалното отвращение, като панически атаки, ако са достатъчно тежки, за да причинят допълнително страдание.

Цикълът на сексуалния отговор е описан като тристепенен процес при мъже и жени:

1. Желание.
2. Възбуда.
3. Оргазъм.

Много жени не преминават задължително през тези етапи. Например, някои жени могат да бъдат сексуално възбудени и да достигнат оргазъм в резултат на сексуален интерес на партньора, но не са изпитвали сексуално желание предварително.

Целта на сексуалната активност при жените може да не е непременно физическото удовлетворение (оргазъм), а по-скоро емоционално удовлетворение (усещане за интимност и връзка с партньор).

Липсата на сексуално удоволствие представлява липса на интерес към сексуалните мисли и сексуалната активност. Симптомите включват:

1. Намален или никакъв интерес към сексуалната активност.
2. Намалени или никакви сексуални и еротични мисли или фантазии.
3. Пациентът не желае да провокира сексуална активност или да отговори на опитите на партньора да го започне.
4. Намалено или никакво чувство на сексуално вълнение или удоволствие по време на сексуална активност.
5. Намалено или никакво усещане в гениталиите или други области на тялото по време на сексуална активност.

Липсата на сексуално удоволствие може да бъде причинена от физически и психологически проблеми или и двете заедно.
Неорганичните проблеми, които могат да окажат влияние, включват депресия, тревожност, проблеми в отношенията, ниска самооценка и история на сексуално насилие.

За поставяне на диагнозата, лекарят ще разпита за цялостното сексуално желание, наличие на проблем с възбудата, начинът на живот и всякакви други медицински и психологически проблеми. Може да се наложи да прегледа пациента, за да провери дали няма някаква очевидна физическа причина за проблема.

Към отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие спада и анхедонията (сексуална).

Сексуална анхедония

Тя е състояние, при което човек не може да почувства удоволствие от оргазъм. Смята се, че това е вариант на хипоактивно разстройство на сексуалното желание.

Обикновено човек е в състояние да почувства удоволствие от оргазъм. При достигане на кулминация в мозъка се отделят химични вещества, активиращи сигнали, които да предизвикат бързи съкращения на мускулите в съответните области както на мъжете, така и на жените. Понякога тези сигнали могат да причинят други неволни мускулни контракции като движения на части от тялото. И накрая, по време на оргазъм, възходящите невронни сигнали отиват към кората на главния мозък и се изпитва чувство на силно удоволствие. Хората, които имат това разстройство, знаят кога достигат до оргазъм, тъй като могат да почувстват физическите ефекти от него, но не изпитват никакво удоволствие.

Смята се, че хората, които страдат от това разстройство, страдат от дисфункция в освобождаването на допамин. Освен това, депресията, пристрастяването към наркотици, високите нива на пролактин, ниския тестостерон и употребата на определени медикаменти могат да играят роля за инхибиране на допамин.

Тъй като сексуалната анхедония е източник на значително неудовлетворение сред страдащите, са разработени няколко метода за лечение, които да помогнат на пациентите да се справят със състоянието си. Изследването на психологическите фактори е един метод, който включва проучване за:

• минали травми
• депресивни и тревожни разстройства
• злоупотреби и забрани в културната и религиозна история на личността

Сексуалната терапия в някои случаи се използва като начин за помощ на болния, да се пренастрои и да промени очакванията си от оргазъм. Изследване на кръвта може да помогне за определяне на нивата на хормоните и други вещества в кръвообращението, които имат възможността да потискат удоволствието. Това състояние понякога се лекува и с медикаменти, които повишават количеството на допамин, например окситоцин, заедно с други лекарства. Като цяло се препоръчва да се използва комбинация от психологически и физиологични методи за лечение на разстройството.