Друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване МКБ F52.8

Сексуалната дисфункция се отнася до проблем, който не позволява на индивида или двойката да изпитват удовлетворение от сексуална си активност. Около 43% от жените и 31% от мъжете съобщават за някаква степен на сексуална дисфункция.

Сексуалната дисфункция се отнася до проблем, възникнал по време на която и да е фаза от цикъла на сексуален отговор, който не позволява на пациента да изпита удовлетворение от секса. Цикълът на сексуалния отговор традиционно включва:

• възбуда
• плато
• оргазъм
• затихване

Докато изследванията сочат, че друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване е често срещано състояние, това е тема, която много хора се колебаят да обсъждат. Тъй като са налични възможности за лечение, е важно притесненията около този въпрос да се споделят с партньора и да се потърси специализирана медицинска помощ.

Сексуалната дисфункция обикновено се класифицира в 4 категории:

1. Нарушения на желанието — липса на сексуално желание или интерес към секса.
2. Нарушения на възбудата — невъзможност за възбуждане по време на сексуална активност.
3. Оргазмени нарушения — забавяне или липса на оргазъм.
4. Болкови разстройства — болка по време на полов акт.

Сексуалната дисфункция може да засегне всяка възраст, въпреки че е по-честа при хората над 40 години, тъй като често се свързва с депресивни и тревожни разстройства.

Сред симптомите на сексуална дисфункция се срещат:

• Невъзможност за постигане или поддържане на ерекция, подходяща за полов акт (еректилна дисфункция).
• Отсъстваща или забавена еякулация въпреки адекватната сексуална стимулация (забавена еякулация).
• Невъзможност за контрол на времето на еякулация (ранна или преждевременна еякулация).
• Невъзможност за постигане на оргазъм.
• Неадекватно вагинално овлажняване преди и по време на полов акт.
• Невъзможност за отпускане на вагиналните мускули достатъчно, за да се осъществи проникване.
• Липса на интерес или желание за секс.
• Болка при полов акт.

В повечето случаи болният осъзнава, че има някакъв вид друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване, след като започне да страда интимната връзка с партньора. Лекарят вероятно ще започне с проучване на пълната история на симптомите и физическото състояние. Той може да изиска диагностични тестове, за да изключи всички медицински проблеми, които допринасят за дисфункцията, ако е необходимо. Обикновено лабораторните тестове играят много ограничена роля в диагностицирането на сексуалната дисфункция.

Оценка на нагласите на човека относно секса, както и други възможни допринасящи фактори като:

• страх
• тревожност
• преживяна сексуална травма
• тревоги в семейството
• употреба на някои лекарства
• злоупотреба с алкохол или наркотици

Информацията в тези аспекти помогне на лекаря да разбере основната причина за проблем и ще го насочи към препоръки за подходящо лечение.

Лечебният подход зависи от конкретната причина. Понякога лечението на основното медицинско състояние ще разреши ситуацията. Лечението на еректилната дисфункция много напредна през последните години. Добри резултати се постигат от мъжете, използващи медикаменти, отпускани по лекарско предписание като Viagra. Оперативните подходи включват основно имплантиране на пениса.

Гелове и кремове по типа на лубрикантите, или хормонална терапия, може да реши проблема с вагиналната сухота.

Психологическото консултиране (психотерапия) е от съществено значение. Психотерапевтът ще научи болния как да се справя със стреса и безпокойството. Съвместното консултиране с партньора може да помогне за подобряване на комуникацията и повишаване качеството на интимността. Понякога подкрепата на партньора или сексуалното образование и информираност са всичко, от което пациентът се нуждае.

Често, колкото по-дълго продължава сексуалната дисфункция, толкова повече нивото на стрес и тревожност се повишава. Това може да задълбочи проблема. През повечето време перспективата за хората със сексуална дисфункция е доста добра. Някои медицински състояния обаче затрудняват преодоляването му.

Сексуалната дисфункция, причинена от стрес или временни обстоятелства, може да се преодолее много бързо, ако се подходи към тях открито. Отдавна датиращите психологически проблеми отнемат повече време за проконтролиране, в някои случаи никога не могат да бъдат напълно разрешени, но е възможно поне да се облекчат.

Комуникацията е важна. Ако човек страда от някакъв вид друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване, трябва задължително да разговаря с партньора си. Не бива да има колебание и да потърси лекарска помощ.

По-голяма е вероятността човек да изпита сексуална дисфункция, ако злоупотреби с алкохол или наркотици. Преди да приема ново лекарство, е добре да бъдат проверени потенциалните странични ефекти. Сексуалната дисфункция се случва при повечето хора в един или друг момент. Ако това стане дълготраен проблем, трябва да се потърси помощ.