Сомнамбулизъм [ходене насън] МКБ F51.3

Сомнамбулизмът е разстройство, което подтиква хората да стават и ходят, докато спят. Обикновено се случва, когато човек преминава от дълбокия етап на съня към повърхностен или полубудно състояние. Засегнатият човек не може да отговори по време на случващото се и обикновено не го помни. В редки случаи говори безсмислено. За разлика от други нарушения на съня, сомнамбулизмът не е свързан с поведенчески или емоционални проблеми през деня.

Сомнамбулизмът обикновено се случва рано през нощта — често 1 до 2 часа след заспиване. Малко вероятно е това да се случи по време на следобедна дрямка. Епизодът обикновено трае няколко минути, но може да продължи по-дълго.

Ходенето на сън се регистрира най-вече в детството, обикновено на възраст между 4 и 8 години, но и някои възрастни страдат. Счита се, че разпространението на сомнамбулизма сред общата популация е между 1% и 15%.

Различни са причините, които да доведат до сомнамбулизъм [ходене насън]. Генетичният фактор е от значение. Разстройството може да се появи и поколения напред в семейството. Двама еднояйчни близнаци са еднакво склонни към развитието му. Ако съществува родител, брат или сестра, който ходи на сън, вероятността човек да го отключи се повишава с 10 пъти, отколкото ако няма фамилна обремененост.

Човек може да страда от това разстройство, ако е:

• хронично уморен
• хаотичен график за сън
• стресиран
• алкохолик

Приемът на лекарства като хипнотици (които насърчават релаксация или сън), невролептици (използвани за лечение на психоза), стимуланти (които засилват активността) и антихистамини (използвани за лечение на симптоми на алергия), също увеличават риска. Медицинските състояния, които са свързани със сомнамбулизъм включват:

• проблеми със сърдечния ритъм
• киселини в стомаха
• нощни астматични пристъпи
• обструктивна сънна апнея (състояние, при което за кратко дишането по време на сън спира)
• синдром на неспокойните крака
• психични разстройства — посттравматично стресово разстройство, панически атаки или дисоциативни състояния, като множествено разстройство на личността

Ходенето на сън създавало чувство за мистерия, но не е сериозно проучено и диагностицирано до 19 век. Германският химик Karl Ludwig von Reichenbach (1788–1869) прави обширни проучвания на сомнамбули и използва своите открития, за да формулира теорията си.

Първоначално се е смятало, че сомнамбулът представлява мечтател, изпълняващ сън. По-скорошни изследвания откриват, че това разстройство всъщност е нарушение на фазите на съня. По-точните данни се дължат на напредването на технологии, като използването на електроенцефалография от Hans Berger през 1924 г., която да изясни какво се случва по време на сън.

Това разстройство обикновено включва повече характеристики от простото ходене по време на сън. Касае се за поредица от сложни поведения, които се извършват докато човек спи, най-очевидното, от които е ходенето. В допълнение към сомнамбулизъм [ходене насън], болните могат да:

1. Станат от леглото и да се разходят.
2. Седнат в леглото и да отворят очите си.
3. Не общуват с околните.
4. Трудни са за събуждане по време на епизод.
5. Те са дезориентирани или объркани за кратко време, след като се събудят.
6. На сутринта нямат спомени.
7. Имат проблеми с функционирането през деня поради нарушен сън.

Понякога човек, който сомнамбулства, може да:

1. Прави рутинни дейности, като например да се облича, да говори или да се храни.
2. Напусне къщата.
3. Кара кола или велосипед.
4. Включва се в сексуална активност, без да го осъзнава.
5. Падне по стълбите или да скочи през прозореца, при което ще се нарани.

Полисомнографията е единствената точна оценка на епизод на сомнамбулизъм. Тъй като това е скъпо изследване, а случаите обикновено са рядкост, други използвани методи включват самооценка, мнение и наблюдение от родител или партньор.

Разстройството на съня не трябва да се бърка с алкохолни или наркотични замъглявания на съзнанието, което може да доведе до амнезия за събития, подобно на сомнамбулизъм. По време на алкохолно опиянение човек е в състояние активно да се включи и да реагира на околната среда (например да води разговори или да управлява превозно средство), но мозъкът не създава спомени за събитието.

Няма специфично лечение за сомнамбулизъм. В много случаи просто подобряването на хигиената на съня може да елиминира проблема. Ако човек забележи симптомите, трябва да се консултира с лекар или специалист по разстройства на съня, относно начините за предотвратяване на наранявания по време на епизодите.

Лечението при възрастни може да включва хипноза. Също така, фармакотерапия като хипнотици или антидепресанти са полезни за намаляване на честотата на сомнамбулизъм при някои хора.

Няма доказателства, които да показват, че събуждането на сомнамбул е опасно или не, въпреки че той ще бъде силно дезориентиран, ако се събуди.

Срещано при деца, обикновено ходенето на сън се израства с времето, особено след като количеството на дълбок сън намалява. Ако симптомите продължават през юношеството, трябва да се направи консултация лекар или психиатър.

Самото ходене на сън не е непременно проблем, но хора, които страдат от това разстройство могат да се сблъскат със следните усложнения:

1. Нараняват се — особено ако се разхождат близо до мебели или стълби, скитат на открито, карат кола или ядат нещо неподходящо по време на епизод.
2. Страдат от продължително нарушение на съня, което може да доведе до прекомерна сънливост през деня и възможни проблеми от страна на поведението или училище и работа.
3. Чувстват се неудобно или изпитват проблеми в социалните отношения.
4. Нарушават съня на другите.

Изградени са някои съвети към близките на страдащи от сомнамбулизъм [ходене насън]. Те включват:

• Обезопасяване на околната среда. Ако ходенето на вън е довело до наранявания или е потенциално възможно да се случи, близките трябва да вземат предвид следните предпазни мерки — затваряне и заключване на всички прозорци и външни врати преди лягане. В тежките случаи се поставят аларми на вратите. Преместват се електрически шнурове и други потенциални опасности на пътя. По възможност болните да спят в стая на първи етаж. Остри или чупливи предмети се прибират извън обсега, а всички оръжия се заключват.
• Внимателно водене на болния обратно в леглото. Не е необходимо да бъде събуждан. Въпреки че не е опасно за човека да бъде събуден, може да му подейства объркващо и да се дезориентира или развълнува.
• Осигуряване на адекватен сън. Умората може да допринесе за сомнамбулизъм. Ако болният е лишен от сън, може да опита с по-ранно лягане, рутинен график за сън или кратка дрямка, особено за малки деца. Ако е възможно, да се избегнат шумове или други стимули, които биха могли да прекъснат съня.
• Създаване на редовна, релаксираща рутина преди лягане. Извършване на тихи, успокояващи дейности преди лягане, като четене на книги, подреждане на пъзели или почивка в топла вана. Медитацията или упражненията за релаксация също могат да помогнат. Спалнята трябва да се превърне в удобно и тихо място за сън.
• Контрол на стреса. Идентифициране на проблемите, които причиняват стрес и изграждане на начините за справяне с него. Хората трябва да се научат да говорят за това, което ги притеснява. Ако детето изглежда тревожно или стресирано, родителите имат задачата да поговорят с него. Специалист по психично здраве също може да помогне.
• Избягване на алкохола. Консумацията на алкохол може да попречи на добрия сън през нощта и може да причини сомнамбулизъм.