Автономна хиперактивност

Автономна хиперактивност означава състояние, при което се установява значителна активност на автономната (вегетативната) нервна система. Тя отговаря за дейността на вътрешните органи и нейната регулация е неволева. При хиперактивност на автономната нервна система се установяват учестен сърдечен ритъм, учестено дишане, обилно изпотяване, повишен мускулен тонус, изчервяване на лицето и други.

Автономна хиперактивност може да се установи при: травматични стресови състояния, генерализирано тревожно разстройство, болест на Гилен Баре (Guillain–Barré syndrome), наркотична абстиненция или употреба на наркотични вещества, хипоксия, удар, травматични увреждания на главния и гръбначния мозък, интракраниални тумори, повишено вътречерепно налягане, субарахноидален кръвоизлив, парасомния и други.

Парасомния (Parasomnia): Представлява група нарушения на съня, които се характеризират с проява на анормални и неестествени емоции, усещания, сънища и поведение от страна на пациента, като проявата им се наблюдава по време на съня или неговите фази (събуждане, заспиване и т.н.). Характерни симптоми са: автономна хиперактивност (тахикардия, тахипнея, диафореза, повишен мускулен тонус, зачервяване), крясъци или викове от страна на пациента при събуждане, история за преживяни травматични събития, сънуване на кошмари, често събуждане по време на сън.