Нощни страхове МКБ F51.4

Нощните страхове са представени от епизоди на крещене, силен страх и полюляване, докато човек все още спи. Те често са съпроводени със сомнамбулизъм. Подобно на него, нощните страхове се считат за парасомния — нежелано явление по време на сън. Епизодът обикновено продължава от секунди до няколко минути, но някои от тях могат да продължат по-дълго.

Това разстройство на съня засяга почти 40% от децата и много по-малък процент от възрастните. Колкото и да са плашещи, нощните страхове обикновено не са причина за безпокойство. Повечето деца преживяват ужасните сънища до юношеските си години.

Нощните страхове се различават от кошмарите. Събудил се след кошмар, човек може да си спомни подробности, но след епизод на нощен страх, той остава заспал. Децата обикновено не си спомнят нищо на сутринта. Възрастните понякога си спомнят фрагмент от съня, който са имали.

Различни фактори могат да допринесат за нощни страхове, такива са:

• лишаване от сън продължително време
• изключителна умора
• стрес
• прекъсвания в графика на съня

Понякога могат да бъдат предизвикани от фактори, които да пречат на съня, като например:

1. Нарушено дишане по време на сън — група нарушения, които включват необичайни модели на дишане по време на сън, най-често срещаното, от които е обструктивна сънна апнея.
2. Синдром на неспокойните крака.
3. Някои лекарства.
4. Нарушения на настроението, като депресия и тревожност.
5. При възрастни — употребата на алкохол.

Проявата на нощните страхове обикновено се случва през първата трета до първата половина на нощта. Те водят и до сънливост през деня.

По време на епизода, симптоматиката включва:

• плашещ писък или вик
• болният седи в леглото и да изглежда уплашен
• широко отворени очи
• изпотяване
• тежко дишане
• ускорен пулс
• зачервено лице
• разширени зеници
• болните са трудни за събуждане, а когато това се случи, са объркани
• нямат спомен за случилото се на следващата сутрин
• възможно е да станат от леглото и да бягат из къщата или да проявят агресивно поведение

За да се диагностицират нощните страхове, лекарят изучава цялата медицинска история и съответните симптоми. Оценката на болния включва:

1. Физически преглед. Лекар прави физически преглед, за да установи всички състояния, които могат да допринесат за поява на нощни страхове.
2. Обсъждане на симптомите. Настоящата клинична картина се представя на лекаря, той може да попита и за семейната история, дали някой роднина има подобни проблеми със съня. Полезно е партньорът (или родител) да попълни въпросник за поведението на болния по време на сън.
3. Нощно изследване на съня (полисомнография). В някои случаи лекарят препоръчва изследване за една нощ в специализирана клиника. Сензорите, поставени върху тялото, записват и наблюдават мозъчните вълни, нивото на кислород в кръвта, сърдечната честота и дишането, както и движенията на очите и краката, докато човек спи. Видеозапис документира поведение.

Оценката на нощни страхове е подобна на тази при други парасомнии и трябва да включва:

• В какъв период на съня се случва.
• Възраст на болния при първата поява на симптоматиката.
• Колко често се случват тези епизоди и с каква продължителност.
• Описание на епизода, включително поведение, емоции и мисли по време и след събитието.
• В каква степен реагира пациентът на външни стимули по време на епизод.
• Колко е осъзнат и комуникативен пациентът, когато се събуди.
• Има ли или няма спомени.
• Наблюдават ли се задействащи фактори.
• Наличие на дневна сънливост.
• Други нарушения на съня, които могат да присъстват.
• Фамилна анамнеза за парасомнии и други нарушения на съня.
• Медицинска, психиатрична и неврологична история.
• История за употребата на лекарства и вещества.

Обикновено не се налага лечение ако нощните страхове са рядкост. Ако обаче водят до потенциални опасности, разрушителни са за членовете на семейството или причиняват смущение в съня на болния, може да се наложи. Опциите за лечение включват:

1. Лечение на налично основно заболяване. Ако нощните страхове са свързани с основно медицинско или психично здравословно състояние или друго нарушение на съня, като обструктивна сънна апнея, лечението е насочено към основния проблем.
2. Контрол на стреса. Ако стресът или тревожността изглежда допринасят за нощните страхове, консултация с терапевт е адекватно решение. Когнитивно-поведенческата терапия, хипнозата, или релаксиращата терапия могат да помогнат.
3. Медикаменти. Лекарствата рядко се използват за лечение на това разстройство, особено при деца. Ако е необходимо, обаче, използването на бензодиазепини или някои антидепресанти може да бъде ефективно.

Някои усложнения, които могат да се получат от преживяването на нощните страхове включват:

• Прекомерна сънливост през деня, която води до трудности в училище, на работа или до проблеми с ежедневните задачи.
• Нарушен сън.
• Проблеми в отношенията.
• Нараняване на себе си или околните.

Нощните страхове са много смущаващи за родителите, които се чувстват безпомощни, когато не могат да утешат детето си. Най-добрият начин да се справят с това, е да го изчакат търпеливо и да се уверят, че детето няма да се нарани. Децата обикновено след няколко минути сами се връщат в леглото.

Най-добре е, родителите да не се опитват да събудят децата по време на нощен страх. Това обикновено не решава проблема. По-вероятно е те да бъдат дезориентирани, объркани и може да отнеме повече време, за да се върнат да спят.

Хората могат да се опитат да предотвратят нощни страхове като:

1. Осигуряват адекватен сън. Умората може да допринесе за нощни страхове. Ако човек е лишен от достатъчно сън, трябва да се стреми към по-ранно лягане и по-редовен график за сън, който да осигури 8 часа на нощ. Понякога кратка дрямка също е от полза. Ако е възможно, шумове или други стимули, които биха могли да прекъснат съня, да се избягват.
2. Създаване на редовна, релаксираща рутина преди лягане. Практикуване на тихи, успокояващи дейности като четене на книги, подреждане на пъзели или почивка в топла вана. Медитацията или упражненията за релаксация също могат да помогнат. Спалнята да има уютен и приветлив вид.
3. Обезопасяване на околната среда. За да се предотвратят наранявания, всички прозорци и външни врати се затварят и заключват през нощта. Всички остри и опасни предмети или оръжия се прибират на сигурно, недостъпно място за болния.
4. Контрол на стреса. Определете нещата, които стресират болния, се елиминират. Ако се касае за дете, което изглежда тревожно или стресирано, родителите могат да обсъдят това, което го притеснява. Специалист по психично здраве също е вариант.
5. Систематизиране на случващото се. Ако детето има нощни страхове, родителите могат да водят дневник на съня. В продължение на няколко нощи се обръща внимание колко минути след лягане настъпва епизодът. Ако има съвпадение в часовете, това може да помогне за ориентация и подготовка. В някои случаи се предпочита болният да се събуди непосредствено преди очакван епизод.